Железният мост в Симитли, свързвал осем десетилетия двата бряга на Струма, вече е в небитието

Железният мост в Симитли, свързвал осем десетилетия двата бряга на Струма, вече е в небитието. Може би ще остане като знак в паметта на няколко поколения, свързали детството и младостта си с това необикновено съоръжение. Но симитличани не се вълнуват много от миналото на моста и бъдещия му заместител – поне така изглежда от преобладаващото мълчание и от оскъдните сведения, които малко хора споделиха.

Обърнах се към представител на Исторически музей – Благоевград дали имат писмени или снимкови свидетелства за стария мост на Симитли. Отговориха, че липсвт материали. Същото е положението и в областния Държавен архив – и там няма. Потърсих жители на градчето да разкажат какво знаят за стария мост, повечето отказаха. Някои приемаха, но когато трябваше да се срещнем, се оказваше, че ги възпират неотложни лични или служебни дела. Приеха да говорят двама представители на местната интелигенция – известният фотограф Никола Айков и минният техник, театрал и писател Благой Пиларски. Техническият ръководител на обекта Венци Поповски заяви по телефона, че не дава интервюта. От община Симитли предоставиха повече конкретна информация за събарянето на Железния мост и изграждането на бъдещия, но за миналото му се знае малко.

Едва ли някой ще оспори, че мостът е едно от най-великите изобретения на цивилизацията. „Те са връзката между хората, срещите, приятелствата – подсеща Никола Айков и допълва: – Всеки симитличанин е свързан с този мост. Ходех там и от него хранех патиците по Струма. Беше обичайно абитуриентите да го посещават в празничната си вечер. По-късно отиваха на моста при Железница. Имам снимка на сестра ми като дете с други деца от детската градина“. Кольо Айков притежава и други снимки от стария мост, но обяснява, че ще му трябва много ровене и време, за да ги открие в архива си от хиляди кадри.

В сведението на общината за изграждането на съоръжението се посочва: „Железният мост над Струма, който свързва квартал „Ораново” с административния център град Симитли, е строен по време на Втората световна война през 1939 година“.

Според Благой Пиларски началото е започнало през 1941 или 1942 година, когато Царство България е в съюз с нацистка Германия. Но и преди официалното подписване на договора за участието на България във войната страната ни е имала оживено и преобладаващо икономическо сътрудничество с немците.

Към годината 1939-а навежда и следващото уточнение от Симитли: „През 2000 година общината получава официално писмо от немска фирма, в което е посочено, че срокът на годност на моста е изтекъл и той вече не е безопасен за преминаване“. Прилежните германци едва ли са пропуснали да посочат годината, когато мостът е построен.

Съоръжението, което за времето си е било техническо чудо, свързвало двата брята на Струма по стария път от София за Разлог и по-нататък. По него преминавали в двете посоки и жителите на тогавашните села Симитли с Ораново. Всъщност мостът е брънка от стратегическите комуникации, които Германия изгражда в Царство България по Струма от Перник до Кулата. Благой Пиларски се спира на тази важна подробност:

„Железният мост в Симитли е построен по време на Втората световна война. Според военната доктрина на хитлеристка Германия оттук е трябвало мине път през Балканите за Пловдив, най-вероятно да продължи към Истанбул. И прякото трасе било от Пехчево в РС Македония през Симитли, Предел, Разлог. С тази цел е направен, по него да преминава тежка военна техника, включително и танкове“. Отсечката от Симитли към Пехчево се е строяла от трудоваци и военнопленници.

Драматична е предисторията за изграждането на съоръжението. Преди германците да построят сегашния мост, е съществувал по-стар между Ораново и Симитли. По него над Струма е преминавала теснолинейката, която е пътувала от София и стигала до гара Крупник. По моста са се движели и пешеходци. Около 1935 г. е имало голямо наводнение, придошла е Градевската река. При Цветановска махала е имало хан, в който са живеели 15-16 души работници от дупнишките села, може би са строели пътя. Водата заляла постройката, хората викали за помощ. От Симитли тръгнали спасители да извадят пострадалите.

„С тях поел и баща ми Стефан Пиларски – разказва Благой Пиларски – бил е 25-26 годишен, но не е знаел да плува. Но е имало симитличани, които са служили моряци, можели да плуват, те са били напред“. Един от първите пострадали, които измъкнали от стихията, предали на бащата на Благой, за да го пренесе на отсрещния бряг. Водата била толкова придошла, че преливала над моста и стигала почти до колената на двамата. Те вървели по траверсите, но удавникът бил много уплашен и се вкопчил в своя спасител така, че можели и двамата да си заминат. „Баща ми имал дилема: дали да го остави, или да спасява себе си – разсъждава Пиларски. – Взел друго решение. Облечен е бил с балтон или шуба, и леко, без човекът да усети, разкопчал се, измъкнал си ръцете от ръкавите и държал палтото, за което се хванал удавникът. Ако стане опасно, да пусне дрехата с пострадалия…“.

Младият мъж успял да изведе удавника на спасителния бряг. Завели го в минералната баня, изкъпали го, дали му чисти дрехи да се облече. А Стефан Пиларски се прибрал с мокри одежди в дома си. Хванала го простуда, имал треска, получил уплах, три месеца лежал на легло. По-късно заболял от язва на дванадесетопръстника, с нея живял до смъртта. Починал на 72-73 години. „Мислим, че язвата се е появила от това преживяване“ – споделя синът му.

Случаят, разказан от Благой Пиларски, има вълнуващо продължение, за което ще стане дума по-нататък. Същественото е, че след това наводнение, отнело живота на някои от работниците, зейнала нуждата да се строи нов, по-надежден мост. За добро или зло войната и геополитическите стремления на Германия, които съвпадали с националния интерес на България да приобщи трайно Вардарска Македония, която по онова време била в границите на царството, бил издигнат железният мост в Симитли.  В строителството участвали и хора от Симитли.

„Там е работил баща ми Станке Айков – разкрива Никола Айков. – По специалност е електротехник, поставял е свързващите нитове в металната конструкция“.

Никола обяснява как преди това са се свързвали жителите на Симитли и Ораново. На същото място, където по-късно изградили железния мост, Струма била най-плитка. Когато паднело нивото на водата, през брода преминавали хората от двете села.

Навярно всеки човек от Симитли и Ораново може да разкаже свои преживявания, лични или семейни спомени, свързани със стария мост, и така да прибави късове памет към позагубената история на съоръжението. Но да вървим към настоящето и бъдещето.

„След години упорита борба на кмета Апостол Апостолов и народния представител Стефан Апостолов изграждането на новия мост е включено в проекта за Лот 3 от магистрала „Струма“ – това се казва в информацията, предоставена ни от община Симитли. Пак там се изяснява, че „старият мост изцяло ще бъде демонтиран, а на негово място ще бъде изградено ново, съвременно съоръжение, което ще бъде с две ленти за движение, пасарелки за пешеходци и модерно осветление. Товароносимостта на новия мост ще позволи по него да преминават и товарни автомобили, което ще даде допълнителен тласък на индустриалното развитие на общината“.

Благой Пиларски разкрива личното си мнение: „Откакто е построен, досега мостът се държи и за мен си е хубав. Да, металната част отдолу трябва да се смени. Сега са решили да строят нов, не съм в течение на подробностите“.

Никола Айков е по-категоричен, според него разрушаването е неправилно. „С една поддръжка този мост ще изкара още 100 години, ще надживее стария. Трябва сериозно да се санира металната част долу, отстрани на парапета, там металът е изгнил. Отстрани може да се обособи пешеходна пътека с велоалея. През 10-20 метра да се направят площадки, за да се спират хората и съзерцават реката. Един по-креативен мозък би могъл да го проектира“.

Известният фотограф е убеден, че новият мост трябва да се вдигне над жп линията. И да се премести сградата на Горско стопанство.

„Железопътният транспорт ще се усилва – прогнозира Айков. – С прелеза загубите са огромни, губи се време, харчи се бензин. Ще има и жертви. Ако някой си направи труда да изчисли какво ще спести надлеза, с тези пари може да се построи нов мост“.

В задочната дискусия между ръководство и общественост, която е закъсняла, общината обосновава нуждата да се изгради по-бързо новото съоръжение: „Движението по моста е изключително натоварено и на ден преминават стотици автомобили“. Управниците са взели мерки, които да сведат в допустими граници притесненията на хората, докато се изгражда обектът: „Община Симитли е организирала безплатен транспорт за жителите на квартал „Ораново” до общинския център и обратно за периода, в който преминаването по моста ще бъде невъзможно. Очакванията са до края на годината новото съоръжение да бъде готово и пуснато в експлоатация“.

А ето и продължението на разказа за наводнението през 30-те години на миналия век, споделен от Благой Пиларски: „Оказа се, че човекът, който татко е спасил, е от Дяково, Дупнишко. А едната от сестрите ми, Лиляна Искренова, работеше като дружинна ръководителка в същото село. Директорът на училището Евлоги Кьосев е бил роднина на този мъж. Като са разбрали, че има учителка от Симитли, казал й: „Абе, има в Симитли мъж, който е спасил мой чичо“. И я срещат с някогашния удавник, който също носел фамилното име Кьосев. Разприказвали се и сестра ми казала: „Ами това е татко ми”. Било е вълнуващо преживяване, срещата е станала някъде през 1962 г., близо тридесет години след наводнението и спасяването на човека от Дяково“.

Нагостили Лиляна Искренова с теглена баница и овче кисело мляко. По щастлива случайност Благой Пиларски от Симитли дал втори живот на Кьосев от с. Дяково, Дупнишко.

Нуждата от памет винаги е необходима, особено за град като Симитли, който заявява високи амбиции в своето развитие. Когато по пътя към бъдещето се обръща погледът към знаците на историята, е по-надеждно да се следва вярната и най-благотворна посока. Към устрема на разумното и съвременното не е излишно да се прибавят и романтиката, и уроците на миналото.в.Струма