Жалка действителност! Рушащите се къщи, картоненият "Барак Обама" и бъдещият музей на восъчните фигури в Бараково

Десетки разпадащи се стари къщи, в които някога е кипял живот, раждали са се и живели хора - това е жалката действителност в обезлюдяващите и умиращи български села и градчета. Тази гротеска не е подминала и село Бараково, приютило картонения Барак Обама.

В село Бараково, община Кочериново, област Кюстендилска, разпадащите се и изоставени домове са около дузина.

Към намиращото се на 5 км от Благоевград, но попадащо в друга община и област село Бараково, има интерес за закупуване на парцели за строителство на къщи. Новите домове в кочериновското село са десетина. Те обаче рязко контрастират с рушащите се къщи, някои от които са построени в първите две десетилетия на 20 век.

Под разпадащите се покриви, зад останалите без стъкла прозорци, някога са живели хора, имало е деца - тук са ги раждали, тук са ги гледали и учели да станат човеци.

Днес, зад каменните зидове и измазани с кирпичена кал стени, витаят сенките на обитателите им, а на вратите отдавна избелели траурни крепове. Имената им помнят по-възрастните днес съседи, когато и те си отидат, никой вече няма да помни кой е живял тук. „Тук живееше бай Гьоре, на жена му помня името, почина млада”, казва съсед за една от къщите в Бараково. Тя е сторена някъде през 1922-1923 г., сега се руши. Наследниците на бай или дядо Гьоре нито я продават, нито събарят, нито възстановяват. А интерес има, най-вече заради големия парцел. 

По-нататък по калдъръмената уличка се повява нов призрачен дом - зеещи без стъкла прозорци и асма, прескочила зидовете и „поела” към улицата. „Тук живееха бай Ангел и жена му Марийка, много имоти имаха в Бараково, най-вече заради наследството на жена му, имаха ливади, гледаха тютюн - земеделци бяха”, казват за някогашните стопани на двуетажната къща съседите.

„Там живее един шапкар, а натам един….”, пише Луис Карол в „Алиса в страната на чудесата”. В Бараково за съжаление това не е чудо, а реалност.

Руши се и родната къща на една легенда на „Пирин”-Благоевград. Като ударен от гръм и продънен през средата е родният дом на Христо Христов-Бараката /1943-2006 г./, вратар на футболния отбор от 1964 до 1983 г. Тръгнал от Бараково и стигнал до митичния „Уембли”, където пази вратата на националния отбор. Тъй като родният дом на покойния вече вратар на „Пирин” е опасен, общината е издала предписание той да бъде съборен.

Подобна е съдбата и на много къщи в общинския център Кочериново. Някой от тях са опасни и пред тях има поставени ленти, за да възпират влизането вътре. И това ако са мерки - здраве му кажи! На някои от неотваряните от години порти, са налепени и вече изпокъсани предизборни плакати на партии. Катерещи се по стените асми играят ролята на стъкла на прозорците, зад една неотваряна от години желязна врата има стол, на който вече никой не седи, а и няма да седне.

През януари 2013 г. аташето по културните въпроси в посолството на САЩ Ричард Дамстра дари на Бараково един картонен макет в цял ръст на Барак Обама. Защото в Бараково покрай името се отъждествиха с първия чернокож президент на Щатите.

„Ооо, Барако Обама”, както го възпя тогава местна поетеса, напусна Белия дом, но продължава да обитава сградата на кметството в Бараково. Сега на настоящия кмет Барак Обама не му е достатъчен, има идея да построи музей на восъчни фигури. Восъчни знаменитости на фона на разпадащи се домове - „връзката” е повече от очевадна, разказва кореспондентът на БГНЕС за региона Божидар Стоилов.