Изследване: Все повече българи склонни да гласуват за крайна партия, за да ни изкарат от ЕС и НАТО

Заради продължаващата поляризация в обществото нарастват както позитивните, така и негативните мнения „за“ и „против“ ЕС и НАТО, за сметка на сегмента в средата.

Това обясни в предаването пред БНР Горан Георгиев от Центъра за изследване на демокрацията. Той коментира последните сравнителни европейски проучвания на общественото мнение в отделните държави от ЕС – на института GLOBSEC и Евробарометър.

Според него за декларираната по-висока готовност да се гласува на евроизборите догодина, отчетена в едно от изследванията, влияние оказват различни фактори.

От една страна става дума за по-висока ангажираност с политиката на ЕС и заради войната в Украйна, а от друга – за продължаваща поляризация в обществото.

 

Има ръст на хората, склонни да гласуват за по-крайна партия и със сигурност ще видим такива партии на следващите избори, включително от нашата страна, отбеляза анализаторът.

Ако дясното консервативно пространство преди е било по-близо асоциирано с чуждестранни авторитарни политики, то сега по думите му се наблюдава сегмент от десни политически играчи, които поддържат тази реторика и идеология, без да се „съюзяват“ с Русия.

„Те създават пространства за себе си, отделно от руското. Преди бяха по-близки.“

Естествено за по-бедните страни в съюза е приоритетите да са социалноикономически, за разлика от по-концептуалните в по-развитите страни, отчита Георгиев, запитан за разминаванията. Затова и у нас се наблюдава по-ниско доверие в демокрацията, неразбиране на демокрацията, както и по-ниско доверие в медиите и институциите като цяло.

Проличава си ефектът на дезинформацията, която в България е масова и е основното обяснение за геополитическите динамики, допълни той.

„Има голяма промяна в политическите и геополитическите представи. Последният доклад на GLOBSEC потвърди това. Няколко показателя илюстрират това много добре. 2021 г. одобрението на Путин в България е 70%, много близко до одобрението му в самата Русия. 2022-ра, март, 29% е одобрението на Путин, намаление от над два пъти. От последния доклад видяхме леко увеличение в положителните представи – на 32%. „

Наистина има голям сегмент от обществото с проруски настроения, а това оказва доста силен натиск върху политиците, особено върху онези, които са се позиционирали като близки с Русия, но афектира дори прозападни партии, подчерта Горан Георгиев.