Изявление на председателя на БСП Сергей Станишев пред 48-ия Конгрес на партията в НДК

Днешното заседание на Конгреса за пореден път се провежда в навечерието на избори - изключително важни, съдбоносни, бих добавил, за България, за българските граждани, за партията ни дори. Преди една година бяхме в опозиция, днес носим отговорността за управлението на страната. За изминалата година преминахме през невероятни, трудно описуеми изпитания. Всеки ден срещу нас, около нас, даже в гръб се появяват нови предизвикателства, нанасят се удари. Партията не се огъна под напъните на улицата, прояви характер и се противопостави на ежедневните подривни действия на нашия опонент да прекрати предсрочно нашия мандат, да се върне на власт с един неописуем реваншизъм. Те целят това на всяка цена, дори с цената да се срине държавата. Въпреки реалното и изкуствено създавано напрежение, правителството работи все по-успешно и постига резултати и много хора го оценяват. Да, те не са сред най-гръмогласните, често не получават отразяване в медиите, но хората започват да виждат реалните промени, които се случват. Вярвам, както никога досега, че сме способни да извоюваме тази важна изборна победа. Не заради нас, а заради хората, заради България. Ще се чувствам напълно удовлетворен, ако след днешния ден от тук излезем всички с тази увереност. Другари и другарки, ще се спра, доколкото е възможно по-накратко, на 5 въпроса, които, според мен, следва да обсъдим. Ще ги засегна по-скоро като въпроси. Бих искал да чуя вашите отговори, да предизвикам съдържателен дебат по тях.

Първо. Заслужаваше ли да поемаме риска и отговорността на управлението на страната след разсипията, която ни завеща ГЕРБ? Има ли смисъл да носим кръста на отговорността за управлението, при крехка парламентарна подкрепа и толкова много сили срещу нас? Сигурен съм, че мнозина си задават този въпрос.

Второ. Ние сме малко след средата на първата година от мандата на правителството. Изминалият период, наред с успехите, имаше и своите проблеми, неувереност, грешки, кадрови неудачи, но като цяло можем да го оценим много позитивно. През изминалия период дадохме предимство на националните задачи, пред които бе изправена и е изправена страната по вина на предишното управление. Устояхме на огромен натиск, доказахме с действия, че възстановяваме демократичната държавност, подкрепяме бизнеса и най-вече, че помагаме на тези, които имат нужда от грижа. Идва ли моментът, в който трябва да очертаем по-дългосрочна перспектива за страната и българите, да дадем приоритет на левите подходи и идеи за справяне с положението, за изход от кризата, безпътицата и обезверяването на огромна част от българския народ?

Трето. Защо е важно да спечелим точно сега и точно тези избори? Дори бих обърнал въпроса – искам много ясно да си представите и обратната възможност – какво би станало, ако допуснем тези избори да бъдат спечелени от десницата и в България, и в Европа? Ако ние сме наясно за това за каква България се борим, ясно ли ни е за каква Европа се борим и дали е възможно без промяна в Европа, да променим България?

Четвърто. В каква кондиция е партията ни – и идейна, и организационна, за да смятаме, че можем да изнесем на гръб тежката кампания, която ни предстои; да надвием никнещите като гъби след дъжд наши противници и да се поздравим с изборна победа?

Пето. Каква кампания ни предстои. Другарки и другари, нека се опитаме да направим равносметка на тази толкова сложна, наситена година, която започна с ясно заявената от БСП готовност и амбиция да поеме отговорността за управлението на държавата. Направихме го в много тежка обстановка. Натоварихме се сами, доброволно с огромните очаквания да излезем от хаоса, да върнем живота на страната и на всеки българин в руслото на нормалността, при това с ясното съзнание за липсата на реален достатъчен ресурс в държавата. Преминахме през една предизборна кампания, белязана от скандали, опити за безогледни манипулации, насаждане на страх и безпрецедентен натиск на властта, за да се озовем веднага в ситуация на отказ от признаване на изборите от страна на основната опозиционна партия ГЕРБ и директна атака срещу парламентарния режим от страна на президента. Само преди 8, 7, 6, 5 месеца основната тема, насаждана в обществото, беше, че правителството всеки момент ще падне. Всеки ден го чакаха. И днес, въпреки ежедневните разкрития за масираното ограбване на българския народ, за милионите, присвоени, изхарчени, окрадени, за подслушването на 800 журналисти, бизнесмени, политици, интелектуалци, за властови и политически рекет и насилие, за погазването на права. И днес героите на умножаващи се прокурорски проверки и разследвания продължават наглите си опити с всички средства да си върнат властта, защото само тя – властта, им гарантира политическо съществуване. До скоро пишеха списъци с постове, които ще раздават на верните партийни техни колеги, когато паднем от власт. Това е, срещу което сме изправени – концентриран, целенасочен и безпардонен глад за власт. Тези хора превръщат в мръсотия всяко нещо, до което се докоснат. Така направиха с протестите, така ще направят и с референдума, който те стартират. Всичко и всеки се използва и унищожава - от държавата до наивния млад мечтател.

Уважаеми гости, другарки и другари,

Струваше ли си да поемем отговорността за управлението на страната. Нека да припомня на тези, които се съмняват вътрешно какви бяха другите възможности - нови избори или коалиция с ГЕРБ. Не съм сигурен дали всички като мен си представят ясно какви щяха да са последствията за страната, ако БСП се беше свила в собствения си партиен пашкул и беше оставила събитията да се развиват от само себе си. Или пък, ако бяхме предприели самоубийствения вариант на коалиция с ГЕРБ. Да, ние поехме по трудния път, с ясното съзнание, че имаме да решим преди всичко няколко важни национални задачи, а след това да намерим подкрепа за реализация на нашите партийни приоритети. Трябваше да отстраним ГЕРБ от власт. Да възстановим обществения диалог, да върнем демократичния климат в страната и да стабилизираме държавността, работата на институциите и да дадем шанс за икономическо развитие и за работа.

Днес имаме правителство, което чрез своята програма за първи път от началото на българския преход подложи на съмнение и ревизия дори ценностната система на този преход. И затова голям принос има БСП и нашата предизборна платформа, защото се обяви, че икономически активната държава е нещо добро и необходимо, а не отживелица. Че приватизацията не е панацея. Че свободният пазар сам по себе си не е справедлив регулатор. Че има нужда от регулация, антимонополно законодателство, което да защити гражданите, потребителите, производителите. Че големите частни компании трябва да работят под засилени регулации и трябва да оставят простор за дребните предприемачи. Оценката, че българският преход през всички тези години се е развивал в изцяло грешна посока, намери парадоксален прочит в реториката на нашите противници.

За провала на българския капитализъм се оказаха комунистите, за разорената от българската десница страна и особено за поразиите на ГЕРБ - магически се оказа виновно правителството, което не беше навършило и месец от мандата си. Очаквахме ли това? Да, в голяма степен. Струваше ли си? Разбира се! Страната наистина бавно и мъчително тръгна по нов път. Започваме да коригираме всички досегашни грешки на погрешно избрания път на развитие. Ние това обещахме на хората, спомнете си - да променим посоката на развитие на страната, след като стана съвършено ясно, че стигнахме до задънена улица и никой не е доволен. Поемаме курс към реиндустриализация на страната, не  защото това е задача, съответстваща на лявата идеология, а защото е национална задача. Искаме да възстановим мощта на българската енергетика и на ядрената, в това число, не защото е социалистическа, а защото е национална задача. Подкрепяме правителството не защото то е автентично ляво, а защото провежда национално отговорна политика, въпреки че можем да кажем със самочувствие и основание, че огромна част от програмата на правителството е на базата на нашата предизборна кампания. Ние трябва да го знаем и да сме убедени в това. Първата стъпка е направена – отстранихме ГЕРБ от власт. Сега, чрез провежданата политика, чрез всички реформи и действия на кабинета, трябва да направим необратима посоката на развитие. Трябва да направим така, че да е невъзможно нито  ГЕРБ, нито подобна на нея групировки да обърнат тази посока и да ни върнат назад.   Това е кауза и такъв е залогът на предстоящите избори. Това е причината и за тази бясна съпротива, която идва от много посоки и обединява на пръв поглед несъвместими партии и партийки, постоянно възникващи нови проекти, огромни икономически интереси и огромна мрежа медиен инструментриум и неправителствени организаци. Тази битка ще е дълга и трудна. Лесно е да смачкаш един човек, да унищожиш една фирма, да доведеш до отаяние всеки, на който си отнел възможността да работи и да получава справедливо заплащане. Лесно е да рекетираш, да плашиш и да държиш в подчинение, чрез полицейски терор и силата на държавната машина, но е ужасно трудно да убедиш, да покажеш с делата си, че може и иаче - по човешки, с добро и с уважение. Едното става за миг, а за другото са нужни години. Ние това правим - тухла по тухла, стъпка по стъпка, работим за възстановяване на държавност, икономика и социална политика.

Госпожи и господа, другари и другарки, най-страшното, което ни се случи като общество в последните десетилетия е загубата на преспектива. От 90-та година насам, целта, която очертаваше хоризонт пред страната и обществото ни беше някаква външна цел – членството в НАТО, в ЕС. Добре, на 01.01.2007г. нашето членство изглеждаше за всички като гаранция за ясно развитие в далечни и прекрасни хоризонти. Тръгнахме с надеждите и се препънахме. Събориха ни и се опитаха да ни смачкат като общество и като държава. В последните 4 години, особено правителството на ГЕРБ, на практика отдалечи ужасно България от европейското демократично семейство. Хората загубиха смисъл, не просто смисъла на собственото си съществуване. Загубихме смисъла и на перспектива  и за държавата, за България.

Нашето правителство получи подкрепа от нас в името на промяната през май 2013г. Поискахме доверие от името на три основни приоритета – отстраняване от власт на едно вредно, унищожаващо свободата, демократичните права и пазарната икономика правителство. Това го направихме. Необходимо е да направим процеса на нормализация необратим и да не допуснем никога повече подобни политически клики във властта, ако искаме да има България, българите да остават да живеят в старната. Поискахме доверие за възраждане на индустрията и силна енергийна система, която ще ни върне на полето на развитието и всяко действие, и всяко решение, и всяко усилие на БСП и на Коалиция за България минава през реализирането на тези стратегически задачи. Вече казах, че ожесточената срещу правителството се дължи не на едно и друго действие, а заради смелостта да отречем основни идеологически и икономически постулати на българския пеход. И най-дългият път започва с първите трудни стъпки. Те са направени и посоката е зададена. Длъжни сме обаче да търсим подкрепа и съгласие за по-дългосрочна визия за преспективата на България за всеки един гражданин. В много взаимосвързани политики, смятам за необходимо извеждането на три основни приоритета. Първо - индустриализация. Спомням си как тази дума и тази политика беше посрещната в обществото и в медиите. Казваха: „връщат социализма и плановата икономика”. Тези, които го казваха, бяха попарени от това, че ЕС като цяло, заявява „това е задача номер 1 за цяла Европа, за да има развитие”. Това означава разбира се и друго отношение към публичната собсвеност и към предприятията. То се доказва ежедневно от правителството и по оношение на това, което се предприема по отношение на „Химко” Враца и неговото възраждане и ВМЗ „Сопот” и проблемите на това предприятие и на хората, работещи там и „Ремотекс” и множество други предприятия от държавния и публичния сектор. Но това не е достатъчно. Важно е да имаме стратегически големи индустриални проекти, които да дадат и на национално, и на регионално ниво възможности за развитие, за поминък и за конкурентноспособност на икономиката. Затова се работи по такава програма от страна на правителството.

Второ – модернизация. България трябва наистина да заживее в 21 век. Зад тези думи се крият много конкретни действия и посоки. Първото и най-важното е, че икономиката трябва да бъде насочена към икономика на знанието, а това означава приоритет за образование и финансов, и от гледна точна на структурните реформи и качеството не само в общото образование, но най-вече и в професионалното. За това работим. Това означава разбира се и много по-бързо движение и реализация на електронното правителство, за което държавата ни е похарчила стотици милиони за 20 години, а резултатът е крайно незадоволителен и затова трябва политическа воля. Това означава действително да спазваме европейските стандарти - не на думи, а в действие .

Трето, разбира се за нас като лява партия, водещото е държавата отново да стане социална. Да, постигна се размразяване на социалната политика за 6 месеца само. Това е ясен ангажимент от страна на правителството на Пламен Орешарски и  беше свършено много повече от всичк, което направи предишното управление за 4 години, всъщност се правеше точно обратното. Постигна се размразяване на социалната политика, защото за нас е важно всеки човек да знае, че този, който не може да си помогне сам - държавата е на среща. Ние ще се стремим към България, в която всяко едно поколение ще има социален пакет, гарантиращ равни възможности и шансове за децата, за младите хора, за хората в трудоспособна възраст и разбира се - за нашите родители.  Тази политика трябва да просмуче всички политики в различните сектори. Нашето фундаментално различие с десницата е това, че два ключови сектора - социални и обществени – здравеопазване и образование, не могат да бъдат стока. Образованието и здравето на хората не са стока! Основният публичен ресурс трябва да бъде насочен към публиното здравеопазване и към пубичното образование. Тези деформации и диспропорции и източване на тези системи в името на бизнес интереси, реално погледнато трябва да бъдат прекратени. Това са, според мен, трите основни направления на развитието, за да може България, не само в рамките на този мандат, но средносрочно, за по-цялостна промяна, е нужно повече време да бъде такава, че хората да искат да живеят в нашата страна.  

Госпожи и господа, другарки и другари, нашата кауза има шанс в една променена Европа. Възможно ли е да разширяваме социални права и политики, ако от Брюксел вее вятърът на социалното замръзяване? Възможно ли е да изграждаме по-силна реална икономика, ако от ЕС наблюдават само макропоказатели, а не как живеят реалните български граждани? Възможно ли е да защитим гражданите от монополите, ако в институционална Европа интересите на големите корпорации доминират? Възможно ли е България да има достойно място в ЕС, ако ни разглеждат като не особено желана, бедна периферия, която трябва само да изпълнява директиви? Очевидно не. На предстоящите избори залогът е бъдещето на ЕС. Казвам го без всякакво преувеличение. Прекрасна и вдъхновяваща е идеята за обединена, мирна, демократична, справедлива, социална Европа. Европа, която в продължение на десетилетия даваше вяра на всеки човек за по-добро бъдеще - за него и неговите деца. През последните 5 години Европа е в криза. Тя не е само финансова, икономическа и социална. Всички тежести от тази криза се прехвърлят върху обикновения човек. Обещанията за промяна на модела, за озаптяването на алчността на финансовия капитал и пазарите, остана само на думи. Бедните хора и бедните държави остават относително все по-назад. Диференциацията се задълбочава. Неравенството нараства неимоверно и това води до огромни разочарования сред хората от ЕС. Това е истината. Той не вдъхновява вече толкова много европейци. Това е тъжната констатация. На съмнение и преоценка са подложени основните ценности на съюза. Солидарността е в и между страните се оказва тегоба, социалната държава - твърде скъпа и институциите все по- отчуждени от гражданите. Трябва ясно да посочим отговорните за това. Политиката, налагана чрез европейските институции и чрез националните правителства, доминирани от десни и консервативни мнозинства на национално и европейски ниво. На тази политика ясно се противопоставя европейското социалистическо семейство. След по-малко от месец в Рим ще приемем манифест на ПЕС за предстоящите избори. В него ще заявим нашия прогресивен проект за промяна в Европа. Ще изберем и нашия единен кандидат за президент на ЕК Мартин Шулц. Силите ни нарастват. Преди три години, когато бях избран за лидер на европейските социалисти, само трима европейски премиери бяха от нашето политическо семейство. Сега са 12. Преди седмица се запознах със сборно социологическо проучване от 28 държави в ЕС за прогнозните резултати за изборите за ЕП. Те сочат към момента: 216 евродепутати за социалистите и 214 за ЕНП. В досегашния парламент съотношението е съвсем различно. 270 за ЕНП и 190 за социалистите и демократи. Както виждате силите са изравнени на кантар. И затова всеки евродепутат и всеки глас дори са от значение  за крайния резултат, за посоката на Европа и е голяма грехота леви гласове да се разпиляват. Тук, в България, преживяхме негативни опити от 2007г., явявайки се с 3 листи. Когато ме избраха за президент на ПЕС, всички се радваха, защото този успех и този избор бе и е огромно доверие за БСП. Но тогава казах, че това е огромна отговорност не само за мен лично, но и за цялата ни партия. Днес искам да попитам вас, висшия форум на нашата партия, готови ли сме, ние, всеки един от нас, цялата Българска социалистическа партия, да дадем всичко от себе си, за да спечелим предстоящите избори. И заради достойна и равноправна България, и за да дадем нашия принос за по-добра и социална Европа. Задавам този въпрос, очаквам отговор.

Другарки и другари, в състоянието на партията е това, което заслужава да обсъдим сериозно. Тежестта на управлението винаги е пораждала въпроси в БСП, защото винаги е стояло притеснението да не излъжем очакванията на хората и желанието да успеем повече, отколкото е възможно. След първите постигнати резултати се стигна до постепенно убеждение. С всяка истина за предишно управление, с поредното скандално разкритие за злоупотреба с власт, с натрапването на безпардонна жажда за власт, че си заслужава усилието, ако така ще гарантираме, че Борисов и Цветанов никога няма да се върнат обратно, за да разрушават, грабят и мачкат. БСП прие тази кауза. Знам, че както е било винаги, ние в БСП сме най-критични към себе си. И знам, че това е добре. Прави са много другари, които не са доволни и от темпото на решаване на проблеми, и от невъзможността веднага да се постигне всичко, което искаме. Сигурно можем и трябва да правим повече, по-последователно, по-решително. Особено полезно и добро е разбирането, че не можем да мислим и работим само за големите неща, а е важно да решим конкретните проблеми, дори и най-дребните на пръв поглед. Има много да се учим и много да постигаме в това отношение. Има и още нещо, което трябва да отбележим. В условия на най-горещата протестна вълна през лятото и есента, на фона на истеричните опити на нашите опоненти да предизвикат чрез улични безредици предсрочни избори, нашата партия за първи път от много години демонстрира характер и самочувствие. Не се изпокрихме по миши дупки, както често се е случвало в близкото минало, когато ни нападнат от улицата, а излязохме на улицата и открито се противопоставихме на деструкцията и агресията. Като партия застанахме зад правителството и го защитихме. Направихме го заедно с нашите партньори от ДПС на един безпрецедентен за последните десетилетия митинг. И по своя характер, и по своята масовост, и по посланията, които бяха отправени към обществото, казвайки „да“ на свободата, „не“ на омразата, показахме, че имаме реална обща кауза с нашите партньори, че това, което ни обединява около тази кауза, е много по-голямо от нашите партийни различия, интереси или кавги, и това е постижение. На фона на това събуждащо се самочувствие, че можем и ще направим необходимото в управлението на страната, ще се проведат предстоящите избори за европейски парламент. Както казах те наистина са решаващи и основният ни опонент е решен да даде в битката всички средства и независимо от цената - да се добере до победата. Никога не спиращата им машина за компромати и очерняне ще работи и работи на още по-високи обороти. Трябва да сме наясно с това, желанието им за личен реванш, за саморазправа зависят от резултатите на тези избори и не бива да имаме никакви илюзии, независимо от ясната оценка и квалификации на ЕК за скандалите с Мишо -Бирата и прокурора Кокинов. Европейската десница ще оказва подкрепа на всяко общо действие и резултат на десницата в България. Така, че въпреки погнусата от управлението на Борисов, десните партии у нас ще са обединени в атаката срещу левицата и БСП. Жалко е, че традиционната демократична десница се превръща все повече в една присъдружна организация на досега управляващи. Затова е важен всеки глас. Всеки глас е решаващ. И точно затова и хората от БСП, и нашите симпатизанти, всеки, който подкрепя левицата и ни вярва, иска промяна на неолибералната политика, се чувстват предадени от разделението, обслужващо единствено политическите ни опоненти. Винаги сме били силни и сме побеждавали, когато сме единни, когато всеки един човек с леви убеждения е виждал, че лидерите и партиите имат ясни ценности и няма да ги превърнат в заложници на лични амбиции.

Нямам намерение да премълчавам случилото се през последните дни и седмици. Инициаторите на разделението, което преживяхме, изговориха много думи и благи за светлите им намерения, и жлъчни - към ръководството на БСП. Знам, че всеки един от нас дълбоко емоционално преживява случилото се. Всеки го премисля и го изстрадва. Бяхме изненадани от засада, бяхме ударени в гръб. Знакови имена на левицата оглавиха нов проект и по всичко личи, че на предстоящите избори ще се борят за гласовете на леви избиратели, в т.ч. и за наша сметка. Националният съвет се произнесе по случая и взе решение. Това е известно. Време е обаче и делегатите на Конгреса и цялата партия да знаят, че от самото си зачеване АБВ е замислено не като дискусионен форум за управленски идеи или инструмент за разширяване на политическо влияние и приобщаване, а като ясен политически проект, конкурентен на БСП. Има достатъчно свидетели - живи и здрави. Признавам, че до последно не вярвах, че това ще се случи. Може би е редно да кажа, че не ми се искаше. До последно отстоявах и убеждавах, че интересът на страната и на нашите избиратели предполага единна лява листа. Знаете, че нашата протегната ръка, за което получих не малко упреци, увисна във въздуха. Какво мога да добавя към този момент? Било, каквото било. Нека да затворим тази страница и да си гледаме нашата работа. Да не влизаме в капана, който са ни подготвили и през цялата кампания да се обясняваме и да се оправдаваме заради действията на наши вече практически бивши другари. Все повече затъват в своите вътрешни противоречия и обяснения. Ту нямало да правят партия, ту са млада партия. За един месец не чух нито една нова идея, която да не е споделяна и от нас, но пък нападки към БСП - по-яростни и от тези на ГЕРБ. Били зад правителството, но то трябвало да се освободи от партийна опека. От друга страна пък, ние не сме били изпълнявали нашата програма чрез правителството. Щели да се договарят за националните приоритети с всички, включително и с ГЕРБ. Щели да ни помагат да си увеличим избирателите. Да им благодарим за тази мечешка услуга и повече да не се занимаваме с тях.

Да, вероятно ще понесем щети от разкъсването на лявото пространство. Въпреки това запазваме шансовете за победа, но трябва да сме много по-мобилизирани, много по-организирани и много по-ясни. Едно нещо обаче трябва да се каже ясно – всеки отнет глас от БСП е глас за ГЕРБ. Такава е логиката и философията на предизборната борба. И надявам се всеки потенциален гласоподавател на БСП да осъзнае, че гласувайки за АБВ, гласува за каузата, с която се нагърби БСП. Нашата партия винаги е доказвала, че в тежки моменти на изпитание е успявала да намери сили и да върви напред. С ясна кауза и справедлива цел ние трябва да я изправим очи в очи с хората и да потърсим тяхната подкрепа. Само така става.

Другарки и другари, в каква обстановка ще правим кампания? Какви избори ни предстоят като характер на кампанията? Имаме правителство, което работи всеки изминат ден, все по-стабилно и уверено. Но не е лесно, ще го призная. Българските министри са хора, отлични професионалисти. В някои отношения много повече експерти, отколкото политици. Те работят с подкрепата на две партии и по всеки въпрос, по всяко едно решение се налага да постигаме консенсус. Но всичко това има огромния плюс, който се основава на диалога, на взаимното уважение, на необходимостта всяка политика, всеки приоритет и всяко действие в управлението, да бъде защитено и отстоявано със сериозни аргументи и от двете политически сили, заставащи зад правителството. Този начин на формиране на политика на практика е в основата и на постигнатото само за няколко месеца, а то е повече от направеното за същия период от всяко българско правителство през последните 20 години.

Другарки и другари, знам, че днес средата в обществото е нестандартна, ненормална. Този, който най-високо вика, като че ли е най-прав и понякога реални резултати с огромно значение за хората просто се замълчават съзнателно или не могат да пробият в цялата шумотевица. Аз искам да дам два примера, въпроса.

Кажете, колко българи знаят, че  плоският данък, за който толкова много се говореше, вече е ревизиран и хората с доходи до 340 лв. за тази година този данък ще им бъде възстановен? Със сигурнот и сред делегатите има хора, които не знаят този факт, тази голяма политическа и социална стъпка. Колко хора реално оценяват, че за пръви път от 20 години, за 6 месеца 2 пъти се постигна намаляване на цената на тока? Има ли това значение за нашите избиратели и за огромна част от българите при техните доходи? Разбира се, че има, а казват „голяма работа”, а всяка такава стъпка изисква и управленски умения, и политическа воля да се тръгне срещу конкретни и много големи интереси, за да може да бъдат защитени правата на хората.

Парламентът работи с относително мнозинство – 120  души. В ситуация, която налага постоянна необходимост на диалог и законодателни решения, които без съмнение защитават интересите на българските граждани, въпреки постоянните усилия на опозицията да бламира работата на парламнета, да го превърне в арена на безсмислено противопоставяне, успяхме от първия ден да работим, да гарантираме стабилността на правителството, да превърнем българският парламент в прозрачна институция с гарантирани граждански контрол и дебат. Имаме парламентарна група, която успява да работи активно, да запази хладнокръвие в трудни моменти и единство, въпреки огромното физическо и психологическо натоварване, на които нашите депутати са подложени през всички тези месеци. Не е лесно, защото сме недоволни понякога от качеството на нашата работа, на дисциплината и от невъзможността да си свършим цялата работа с успех, защото постоянно ни се правят прегради, освен всчко останало- процедурни хватки, излизания от парламнет, от зала. Трудно е, но трябва да сме честни и да признаем, че въпреки огромното обновление, въпреки често липсата на опит в парламентаризма на наши депутати и постоянния натиск, парламентарната група е способна да издържи и напрежението, и трудностите, и се учи и е самокритична. Външният натиск ни сплоти и укрепи. Сега е време да изградим истински ефективния и целеустремен екип.

Нашите противници от дясно и от ГЕРБ, т. нар. „реформатори”, нови и стари наши познайници ще действат организирано, координирано с една едиствена цел – да ни попречат да спечелим, без от това самите те да спечелят нещо кой знае какво. Десните действат на принципа на Вуте, понеже не могат да са те, важното е да не е левицата и важното е да свалят правителсвтото и да дойдат на власт. Само това им е в главата. Особено изобретателен е президнетът, който след 2 години летаргия, изведнъж проявява невероята обществена активност, който венча с идеята си за референдум поредицата от напразни усилия да дестабилизира правителството и парламнета. Не го казвам да се заяждам. За да бъдем обективни, да оценяваме ролята на някои институции, ние не бива да влизаме в капана и да се противопоставяме на идеята за референдум. Независимо по кой въпрос, винаги е добре да се чуе гласът на хората. В крайна сметка ние сме партията, предизвикала първият демократичен и по волята на гражданите референдум – за АЕЦ „Белене”. Това е важно за демокрацията и за гражданската активност. Искам да попитам опозицията, къде бяха тези широки консултации, за които се говореше? С кого? С някакви кръгове във Виена или някакави „тинктакове” или някой друг? Кой изобрети точно тези въпроси, два от които са съмнителни, от гледна точка на Конституцията? Какъв е точно планът?

Той е ясен – политически и се цели към изборите, и се цели дори към промяна на конституционния модел по-дългосрочно и това е опасно за демокрацията в България. Искам да попитам също така, действително това ли са въпросите, които са на дневния ред на вискчи български граждани и най-много ги вълнува? Категорично, не. След като нашите противници вече стартираха подписка за референдум, за да си отработят машината за изборите по известния на цяла България начин, ние може да се обърнем към хората по същия начин, това го умеем, но с по-важни, според нас въпроси. Аз например задавам на себе си въпрос, но и на вас и моля да ми помогнете. Няма ли да предизвика по-широк обществен интерес, въпрос за вида на данъчната система – дали да остане пропорционална или да се замени с прогресивна? Има дебати, има различни мнения между двете партии, които подкрепят правителството. Дали както предлагат синдикатите да не се криминализира неизплащането или забавянето на социалните осигуровки. Това е въпрос също, не по-малко важен за референдум. И други въпроси има, за които ние имаме нужда от яснота и категорична позиция на обществото. Това, което се цели, е европейските избори да не бъдат европейски, да не бъдат за ЕП, а да си затънем в чисто нашите си български проблеми, да се разфокусира дебатът за тези избори. Но както се вика, ще плашат кучета със салам. Нашите ни плашат с подписка. Стархувате ли се от подписка? Виждам, че не.

Постоянните опити да се подмени дебатът по политиките, по реалните предложения, започна и ще продължава през цялата кампания, защото нашите политики, които провежда правителсвтото и парламентът нямат алтернатива от гледна точка на нуждите на страната. Това е истината. По същество нашите опоненти са безсилни. Нашата задача е хората да разберат същността и конкретиката на нашите политики. Ние отново трябва да се върнем при хората от институциите, където сме затворени и да започнем разговор по тези политики и да ги обясняваме. Само чрез разговор и изслушване на болката и проблемите на хората и решеване на техните ежедневни нужди можем да спечелим и да затвърдим доверието, което имахме преди 8-9 месеца. Имаме кауза за една социлана и развиваща се България.

Уважаеми гости, другарки и другари, делегати,

За нашата победа има 4 условия. Първите три са на лице – имаме кауза, имаме самочувствие, подкрепяме правителство, което е мощен партньор и печели привърженици отвън лявото. Но има и още едно четвърто условие – да повярваме в себе си. Колко пъти сме падали и сме се изправяли? Колко пъти са ни зачерквали, погребвали и са обявявали на глас „Столетницата е мъртва”? Понякога същите тези, които днес се явяват и ни атакуват. Нека не забравяме, че няй-голямата си сила сме черпили от удари, които са ни нанасяли и от вън, и от вътре. Опитаха, опитват да ни ударят за пореден път. Не знам длаи си мислят, че са успели, но днес нито сме паднали, нито сме на колене и имаме силата да извървим пътя, по който сме тръгнали до успешния му финал. Трудното е зад нас и ни предстои още по-трудното – да успеем и да се гордеем с успеха, който сме длъжни да извоюваме на европейските избори.