Изпълнителния директор на агенция ”Галъп интернешънъл” Първан Симеонов коментира политическата обстановка в страната

01 Март 2017 | 03:33
0 коментара
Политика
Първан Симеонов

Първан Симеонов е изпълнителен директор на социологическата агенция ”Галъп интернешънъл”. Frognews.bg го потърси за коментар на последните социологически данни за предстоящите избори в края на март, възможните бъдещи коалиции и популистките обещания в кампанията.

 

 - Г-н Симеонов, с началото на предизборната кампания и почти изравнени сили между двете водещи партии ГЕРБ и БСП, виждате ли възможност за съставяне на стабилно мнозинство в 44-тото Народно събрание?

 

- Няма да е най-лесното и простото. Има няколко външни обстоятелства, които ще карат тези партии да търсят компромисни формули. Тези обстоятелства са свързани с бурните събития в региона, няма нито една спокойна страна. За късмет страната ни в момента е относително стабилна.

 

На този фон България да влезе в спирала на избори не е подходящо и ще се търсят компромисни формули. Те могат да стигнат докъдето стига политическата фантазия. Всякакви експертни и програмни правителства, на спасението, на стабилността, плюс това не забравяйте и предстоящото председателство.

 

Освен това не забравяйте, че ще има евентуален натиск от страна на Слави Трифонов за въвеждане на мажоритарното гласуване, което означава, че ще трябва да има парламент, който да откликне или съответно да не откликне на този натиск. Тук, когато се мисли за нови избори, вероятно ще трябва да се мисли и за нови изборни правила, с една много голяма неизвестна.

 

Много е важно какво ще е поведението на ГЕРБ и персонално Борисов. Дали ще решат да последват резултатите от референдума на Слави Трифонов. Това може да е дамоклиев меч над цялата политическа прослойка.

 

Аз не мисля, че ГЕРБ имат ясен план. Това ще е една от основните теми след изборите. В момента по този въпрос има затишие, но след него може да има буря. Буквално от нищо нещо.  

 

Третото много важно обстоятелство – има елементи, които се държат много центристки към момента. Патриотите направиха заход от дясно към центъра. В момента те звучат абсолютно центристки. Виждате, че само преди няколко месеца ние брояхме патриотите като сигурни за ГЕРБ, а сега нищо такова не виждаме. Напротив, появяват се вече допускания, че те може да си съдействат с БСП.

 

Второ – ДПС. Движението може да се насочи и в двете посоки. ДПС би желало да има думата, това е жизнено важно за тях на фона на предизвикателството, което им отправя ДОСТ.

 

Трето – Г-н Марешки. Той по-скоро засега страни и се дистанцира от БСП, но не се знае дали винаги ще е така.

 

Четвърто – Реформаторският блок, който има изгледи да влезе, при реална кампания и много работа. Те са на ръба. Те ще се насочат на дясно към ГЕРБ.

 

Тоест към момента на ГЕРБ му изглежда малко по-лесна задачата, защото все пак има един Марешки и един потенциален Реформаторски блок. Но трябва да си даваме сметка, че АБВ и Движение 21 също имат амбицията, макар и да изглежда трудно да прескочат бариерата. Трудно изглежда и ДОСТ да прескочи бариерата, но имат тези шансове. Трудно изглежда Нова република и Да, България да прескочат, но имат тези шансове. Не бива да пропускаме възможни изненади.

 

С две думи – има много центристки играчи, от които ще зависи накъде ще се наклонят везните. Поне от днешна гледна точка изглежда, че те са малко повече наклонени към ГЕРБ, те имат малко повече варианти.

 

Всичко това ме кара да мисля, че в зависимост от това какво се реши – дали е важна стабилността на страната или да се ходи на избори до дупка, ще се търсят варианти, които могат да стигнат до сериозни компромиси и причудливи комбинации, до някакви варианти ала Орешарски.

 

Важно е и какво ще реши избирателя. Когато ние му кажем, че шансовете са равни, той разбира, че от него има смисъл и може да наклони везните. На няколко пъти през последните години са били наравно нещата и в последните дни и седмици е имало прилив към едната формация – това обикновено е било ГЕРБ. Сега не е същото, тъй като ГЕРБ загуби избори, за пръв път.

 

И разбира се, голямата неизвестна – ще останат ли тези избори легитимни в очите на избирателите. Защото с или без решение на съда за машинното гласуване, ако някой реши да разкаже, че това е провалило изборите и има медиите, може да го направи.

 

- В тази изпълнена с евентуални компромиси бъдеща перспектива, възможно ли е да се стигне до широко обединение между БСП и ГЕРБ, за каквото се говори от години?

 

- Нормално е те да отричат този вариант. Отделно в двете партии ще има хора, които яростно ще отричат.

 

Вие виждате, че едни от най-гръмките говорители на двете партии се изказаха по темата. Професор Иво Христов например каза: „Може, ама без мен”. Георги Марков каза: „Изключено, аз ще убеждавам Борисов да пробва да състави кабинет, ако не може да дава на другите да пробват”.

 

Много е труден подобен вариант. Няма лидер на света, който да иска с основните си опоненти, с който довчера се е карал, да се събере. Няма електорат на света, който да го иска.

 

Както виждате и нашите данни показват, че голяма част от избирателите биха го възприели, ако няма друг изход. Ясно е, че това не е най-предпочитаният вариант. Когато кажеш на десния електорат, че десни ще управляват, те казват „супер”. Когато кажеш на левите, че ще управляват, те са доволни.

 

По-важният въпрос е дали го допускат. Има малка част, които казват категорично „Не”. Чувствителен е делът на тези, които казват „поносимо е”.

 

Ако двете големи партии решат да отидат към такава колаборация, то не е задължително тя да е под формата на коалиция. Тя може да е обща подкрепа за едно програмно правителство, с друг мандат. Отбелязвам, че говоря хипотетично.

 

На този фон, ако надделеят гласовете за запазване на крехката стабилност на страната, като нищо могат да се случат тези причудливи варианти. Никой не ги иска, но ако се стигне до такава патова ситуация, значи това е обществената поръчка. Това е казал народът – баланс на силите, да се търсят варианти кой ще управлява.

 

Но това е съвсем нормална случка в една демокрация, ние много драматизираме. Дори е позитивна – какво по-нормално от това да има едно усещане за двублоковост. Да има лява и дясна перспектива, да има по-радикално звучащи и по-умерени такива… Това е съвсем нормалното състояние на една политическа система.

 

- Говорейки за волята на избирателите – още преди началото на кампанията, която като че ли стартира още след президентския вот, чуваме много популистки обещания. Научиха ли се българските граждани да различават кое е изпълнимо и кое чиста фантазия?

 

Много хубаво обстоятелство е, че ние сме свикнали с популизма. Не можем да бъдем изненадани от него, знаем как действа и как да се справяме с него. От 17-18 години всеки нов играч в българската политика влиза чрез популизъм.

 

Като казвам популизъм нямам предвид просто демагогията, крайно социалното звучене и чистите лъжи. Това са и приказките „няма ляво няма дясно, има чист народ и корумпирано управление и елит, нека дойде един лидер и да ни отърве от корумпираното управление”. Това е толкова банално, слушаме го от толкова години.

 

Второто успокоение е, че има много прагматично гласуване. Хората гласуват в Младост за кмет, който няма да позволи презастрояването. Те гласуват за по-евтин бензин. ГЕРБ им казва гласувайте за нас, защото нашето е реалистично, а другото не е. Избирателите започват да гласуват все по-утилитарно, за конкретна полза, с разсъдък.

 

Има много емоционално гласуване – за идентичности, проруско и антируско, неща които не се ядат или пият. И в същото време се гласува много за джоба. Парадоксално е, че има и двата типа гласуване. На този фон, мисля че хората ще разпознаят популизма.

 

Това, че партиите говорят по този начин означава, че те най-накрая си дават сметка, че политиката по доходите е нелепа. Унизително е и не ни прилича, държава, която много трудно на няколко пъти е започвала от нулата и е успявала, повече от четвърт век не успяваме да убедим хората, че вървим напред.

 

Икономиката е в добро състояние, няма проблеми, има една нормална ротация на властта. И при все това хората нямат усещане, че живеят добре, казват „махайте ги тия” и „повече не може така”. Това нещо се решава с устойчива политика по доходите, която да премахне усещането за бедност и разслоение. Щом партиите са разбрали, че това е проблемът, аз съм обнадежден.

 

Интервюто взе Михаил Кръстев, Фрогнюз

Добавете Вашия коментар

TOP