Изложба „В градината на Божията майка“ бе открита във фоайето на Община Благоевград
Община Благоевград е домакин на фотоизложбата „В градината на Божията майка”. Експозицията беше открита от Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим, в присъствието на кмета на община Благоевград д-р Атанас Камбитов, духовни лица, любители на изкуството и граждани. Тя ще остане в сградата на Общината в продължение на месец. Автори на фотографиите от Атон са Аврам Аврамов и Владимир Алексеев. Снимките показват различни места от Атон, като са уловени мигове, както от живота на монасите, така и на безбройните поклонници от различни страни по света.
„Света гора винаги ще остане в света като едно особено духовно място, което през толкова векове играе ключова роля в живота на православните народи и живота на много хора по целия свят, каза по време на представянето на изложбата Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим.
Заместник-кметът по култура и хуманитарни дейности в община Благоевград Христина Шопова благодари за добрата съвместна работа с Православния информационен център, с чиято помощ изложбата гостува в Благоевград. „За нас е изключителна чест, че именно община Благоевград е домакин на тази изложба. Вярата е най-силната възможност хората да се обединяват и успяват. Тази изложба ще ни пренесе на едни наистина красиви места. Да си пожелаем този извор, който виждаме тук да ни донесе много благоденствие и Божията майка да закриля община Благоевград“, каза в част от словото си зам.-кметът Христина Шопова.
На откриването на изложбата присъства и проф. д-р Иван Желев, председател на УС „Ефория „Зограф”, която е собственик на фотосите, подредени във фоайето на община Благоевград. „Откриването на тази изложба е едно важно събитие в духовния живот на България и на Благоевград“, категоричен бе Иван Желев.
Света Гора е автономна монашеска република, самоуправляваща се част от територията на Гърция. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден днешен. Летоброенето й води началото си от IX в., макар че аскети са живели и по-рано по тези земи. Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство от Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и Константинопол.
Наред с манастирите, които са общежитийни, има скитове (отшелнически обители), килии - самостоятелни малки монашески обиталища и пустини (предимно в подножието и около връх Атон, висок 2033 метра, намиращ се на края на полуострова), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот. Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса. От тях манастирът "Зограф" е български, манастирът "Хилендар" – сръбски и манастирът "Св. Пантелеймон" – руски, a oстаналите са гръцки.
