Излишъкът в бюджета от 1 млрд. лв. се оказа счетоводна хватка

Отчетеният от финансовото министерство излишък към края на февруари в размер на 1 млрд. лв. се дължи изцяло на счетоводна операция и практически е натрупан с пари от миналогодишния бюджет. Оказва се, че заделената от Бюджет 2023 сума от 1.2 млрд. лв. за проекти на общините с решение на кабинета дни преди Нова година, е преведена в Бюджет 2024 в края на януари и така е надула значително салдото към края на февруари.

 

Това става ясно от постановлението на кабинета за изпълнението на бюджета, прието на 29 януари тази година.

 

Преди дни финансовото министерство изненада с новината за неочаквано добро изпълнение на бюджета, в резултат на което той е на излишък от 1 млрд. лв. (0.5% от БВП) към 29 февруари, при положение, че на годишна база е гласуван с дефицит от 6.2 млрд. лв. (3% от БВП).

За сравнение, в края на февруари миналата година тогавашният служебен министър Росица Велкова отчете дефицит от 190 млн. лв. и предупреди, че се задава тежко положение пред държавните финанси. Тогава тя работеше в условията на липса на редовно приет бюджет. След идването на редовното правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ такъв бе гласуван, като пенсиите бяха увеличени с 12% от 1 юли, учителските заплати също бяха вдигнати, както и някои социални плащания. При това е странно отчетеното към 29 февруари намаление на разходите на държавата със 700 млн. лв.

 

Обяснението е в приетото постановление 13 на Министерски съвет от 29 януари 2024 г., с което сумата от 1.2 млрд. се възстановява по бюджета на МРРБ от сметката за чужди средства, където парите бяха заделени от миналогодишния бюджет.

 

На въпрос на Mediapool дали излишъкът от 1 милиард в края на февруари се дължи на счетоводната операция с прехвърлянето на парите от миналогодишния бюджет, от Министерството на финансите отговориха, че въпросната сума се отчита като "възстановен разход" на МРРБ. Това означава, че тя е надула текущия касов излишък, но ако бъде похарчена по предназначение до края на годината, ще се отрази неутрално на бюджетното салдо за 2024 г. (на касова основа).

 

От МФ не отговориха на въпроса на Mediapool защо операция с толкова сериозен ефект върху текущия излишък не е спомената в редовното прессъобщение за изпълнението на бюджета, което обикновено коментира най-съществените фактори, които са повлияли върху състоянието на фиска.

 

"В хода на изпълнението на бюджета за 2024 г., средствата за капиталови разходи за реализиране на общински проекти ще се предоставят своевременно за разходи по проекти и програми, за които е налице готовност за тяхната незабавна реализация и за които са изпълнени условията на чл. 107 от ЗДБРБ за 2024 г. По този начин ще се преодолее дългогодишната практика капиталовите разходи в края на годината да се пренасочват към друг вид разходи или да остават нереализирани по бюджетите на общините, с което не се постигат ежегодно поставените цели за ниво на инвестициите в публичния сектор", отговориха още от МФ.

 

Ако не се брои ефектът от въпросните 1.2 млрд. лв., бюджетът би бил на малък дефицит в края на февруари, съпоставим с този от миналата година.

 

От останалите данни за бюджета става ясно, че приходите към края на февруари са нараснали с 500 млн. лв. или 4.8% спрямо отчетените за първите два месеца на миналата година, като за този ръст най-голям принос имат данъчните приходи, които се увеличават с 6.2%. Специално по отношение на ДДС, който е най-важният данък в държавата, към края на януари приходите са с 61 млн. лв. или 4.4% по-високи от тези преди година.

 

Какво става с проектите на общините?

 

Реално изпълнението на проектите от общините все още не е започнало. Едва през февруари започна подписването на споразуменията между местната власт и регионалното министерство.

 

Около 980 заявления са подадени по Инвестиционната програма за общински проекти, от които над 700 са разгледани от МРРБ, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Веселина Терзийска по време на общото събрание на Националното сдружение на общините в края на февруари.

 

Тя уточни, че в момента се подписват споразумения с общини, чиито проекти отговорят напълно на изискванията на закона. Предстои изпращане и на писма до общините за коригиране на установени неточности, каза още Веселина Терзийска.

 

Инвестиционната програма за общинските проекти ще се изпълнява от 2024 г. до 2026 г. Това означава, че програмата е текуща и текущо ще бъдат разглеждани и финансирани проекти, разясни Терзийска.

Кметът на Монтана Златко Живков поиска приоритизиране на проектите и по-бързо подписване на споразуменията с МРРБ, защото някои общини вече са започнали изпълнението им. По този повод Веселина Терзийска изрично обърна внимание, че държавата ще финансира само дейности по проектите, които се изпълняват след подписване на споразумения с МРРБ.

 

Представители на местната власт отбелязаха, че голяма част от проектите, по които общините работят, са на стойност милиони левове и те не могат да осигурят достатъчно ресурс. Веселина Терзийска увери, че всяка община е включена в Приложение 3 на Закона за държавния бюджет за 2024 г. с максималната стойност за целия проект. За всеки един от проектите общината трябва да посочи необходимия ресурс за трите години на изпълнение.

 

"В споразуменията за финансиране, които се подписват между МРРБ и общините, се посочва цялата стойност на проекта и ресурса за 2024 г., съгласно законовите изисквания. Ако има проект, за който в Приложение 3 не е посочена пълната му стойност, общината трябва да го дофинансира със собствени средства или да го промени, като това може да се направи през март, юни и септември. Разписаният механизъм за промяна на проектни предложения се реализира в Министерство на финансите", разясни процедурата Веселина Терзийска.

 

Зам.-министърът на регионалното развитие Ангелина Бонева, която отговаря за еврофондовете в МРРБ, обърна внимание, че ще се прави проверка на всеки един проект, с който общините кандидатстват, за да няма двойно финансиране. В момента има случаи, при които общините са кандидатствали с един и същи проект и по Инвестиционната програма на правителството и по еврофондовете.

 

Веселина Терзийска обърна внимание, че има възможност някои от проектите да бъдат финансирани комбинирано чрез двата източника - национален и европейски бюджет, но не трябва да има дублиране на дейностите. За пример беше даден проект на община Кюстендил, който включва и обект от културното наследство. Финансирането на такъв проект е недопустимо по капиталовата програма за общините на държавата, но пък може да кандидатства по тази от еврофондовете.

 

При подписването на споразуменията с общините се прави проверка за двойно финансиране. Крехък е балансът да имаме и европейски, и национални средства и те да се допълват, без да се застъпват, трябва да се прави много ясно разграничение за отделните дейности по проекта, отбеляза Ангелина Бонева.

 

Подписаните споразумения с местната власт към края на февруари не бяха много.

 

Източик: Mediapool