Издателят Манол Пейков разкри как Бай Ганьо прережда колоните от коли на ГКПП Кулата

Един от най-големите издатели у нас - Манол Пейков, пусна прелюбопитен пост на профила си в социалната мрежа Фейсбук. Синът на Божана Апостолова осветлява начините, по които шофьори-тарикати пререждат колоните от автомобили на ГКПП "Кулата" и стигат до заветните си дестинации в Гърция с няколко часа по-рано. Това става за сметка на дисциплинираните водачи, които избират да спазват правилата и законите. А призваните да спомагат за осъществяването на движението по правилата - полицаите, както обикновено, се правят на слепи и глухи.

ЕТО ГО ЦЯЛОТО ОБЯСНЕНИЕ НА БЕЗУМНАТА СИТУАЦИЯ ОТ МАНОЛ ПЕЙКОВ:

Ето как се случват нещата на ГКПП Кулата:

Чакаме на спретната опашка в средната лента. Днес – от около 2 часа и 45 минути.(До момента.)

Отдясно минават тировете.

Веднага след бензинстанция ОМV (около 3 км преди границата) на шосето има паркирана полицейска кола, която спира движението и пропуска коли на партиди от по 40-50 броя по подаден по радиостанцията сигнал от граничния пункт.

Целта е да не се задръства шосето и да има възможност за достъп на линейки или автомобили със специален режим при нужда.

Дотук – чудесно.

Обаче.

Колоната от чакащи да преминат границата се точи с километри. В другия й край има друг полицейски екип, който (уж) съблюдава за спазването на реда.

От време навреме в дясната лента (тази, дето е отделена за тирове) се нареждат коли.

Младият сержант им обяснява, че лентата е само за тирове.

В резултат на това някои (разбраните) преминават в свободната най-лява лента (движението е магистрално, еднопосочно, трилентово) и се връщат на края на опашката на заден ход.

Други, обаче – най-"печените" (хитрите, отворените, неебавците, ербаплийте) настояват, че отиват "само до бензиностанцията" (или до Хезбургера, който се намира на същата отбивка).

И той ги п у с к а.

Докато стояхме така на опашката, вдясно от нас минаха няколко десетки коли. Може би стотина.

Виждаше се, че завиват в бензиностанцията и спират там, но не се виждаше къде отиват след това.

И ето какво.

Когато стигнахме до мястото веднага след отбивката на бензиностанцията, където втората полицейска кола блокира движението и го пуска на партиди, ни стана ясно, че тези от бензиностанцията чинно се нареждат, за да се влеят заедно с всички нас.

След като наблюдавах процеса около половин час, се приближих до полицаите и любезно им обясних какво се случва.

Ние чакаме с часове в колите си и се редуваме зад волана, за да отидат първо жена ми и детето, после аз до тоалетната и (евентуално) да хапнем нещо, докато другия кеса в колата и чака да я мръдне малко напред, когато пуснат колоната.

Онези тарикатчета задминават ц я л а т а колона отдясно, паркират си чинно на паркинга на бензиностанцията, влизат, хапват, зареждат, пикаят – всичко на всичко петнайсетина минути – след което се нареждат отдясно, за да ги пуснат заедно с другите, дето са чакали с часове.

И полицаите ги п у с к а т.

Защо го правите?, питам. Не разбирате ли, че като правите така, всички ние от опашката ще чакаме средно с час (или час и половина, или два) повече?

Отвръщат ми, че преди седмица (или колкото там), от OMV подали оплакване, че не пускат клиентите им да излязат от бензиностанцията.

Ама проблемът не е в излизането, а във влизането, обяснявам им. Н и т о една от колите, които излизат от OMV-то, не е от и с т и н с к а т а опашка. Всички са хитреци (или опортюнисти, ако трябва да сме малко по-политкоректни), които са заобиколили с т о т и ц и коли, заредили са си автомобилите и стомасите и сега – ни лук яли, ни лук мирисали – се нареждат на пол-позишън, за да минат преди цялата колона вляво от тях.

Моля ви, обадете се на колегата си в началото на опашката, за да му кажете просто да не ги пуска!, настоявам (за очевидното!) аз.

Че защо не му кажете в и е, ами ние да му казваме, контрират ме невъзмутимо полицаите.

О-о.

Защото сте му колеги?

Защото ангажиментът за спазване на реда е ваш?

Защото е на километри назад?

Защото имате връзка с него, а аз нямам?

Най-сетне – защото не може всичко да се решава с разправии, блокади, неподчинение и граждански комитети, по дяволите!

Те малко се съпикясват и ми обясняват, че изобщо нямат идея кой е дежурен на другия край. Май са група от Благоевград. (А самите те са от Петрич, доколкото разбирам — и нямат н и к а к в а връзка с онези от другата страна!)

Преглъщам целия си трупан с часове гняв и най-любезно им казвам, че ако не искат да събера всички шофьори от колоната, да им обясня какво се случва (понеже то не е никак очевидно, ако не си минал по цялото продължение на опашката и не си видял с очите си как точно стават нещата) и да организирам блокада и панаир насред пътя, ще трябва да се вдигнат и да отидат до началото на колоната, за да кажат на колегите си да не пускат повече коли.

Старшината ме поглежда с присвити очи.

Правете каквото щете, ми вика. Ако искате звъннете на 112. Изобщо не ми пука. Аз тука съм господин никой. Най-малката възможна бурмичка. И стоя в жегата от 10 часа.

Добре, ще се обадя. Само ми дайте името си.

Марио Георгиев се казвам.

Звъня на 112 и обяснявам подробно ситуацията.

За моя изненада ме изслушват търпеливо, записват името ми и ме свързват с дежурния в Петрич.

Докато обяснявам и на него, най-сетне идва и нашия ред да ни пропуснат към границата. Яна спира, за да ме качи, междувременно аз продължавам да нареждам, накрая искам името на дежурния, не го чувам добре (Каналджиев? Аналжиев?), но не го моля да повтори.

Обещава да се погрижи.

Аз пък решавам, че съм свършил достатъчно. Или п о ч т и достатъчно.

Сега сме на самата граница. Тук има втора опашка и ще чакаме поне още час.

Онези, които ни изпревариха отдясно и заредиха на OMV-то преди около три часа, най-вероятно вече си пият кафето в Солун.

Това е. #Оставка, мамка му.

П.П. Ако чакате на същата опашка някъде зад мен, кажете на благоевградското полицайче да с п р е да пуска хитрягите, дето настояват да минат по ТИР-лентата, щото са "само до бензиностанцията".

Иначе може да чакате и до сабале.