Изборът за председател на БСП зависи от ген. Мутафчийски
Какво става с първия в историята на БСП вътрешнопартиен избор на председател?
Процесът бе сложен „на пауза“ още на 9 март, малко преди обявяването на извънредното положение.
На 28 април Изпълнителното бюро обсъди два варианта за възстановяване на провеждането на отчетно-изборната кампания в партията:
В първия вариант конференциите на общинските (районните) и градските съвети да се проведат в периода от 14 до 25 май 2020 г., а прекият избор на председател на БСП да се проведе на 21 юни 2020 г. първи тур.
Във втория вариант се предвижда конференциите на общинските (районните) и градските съвети да приключат до края на месец юни, а изборът на председател на БСП да се проведе на 20 септември.
Но те вече изглеждат под въпрос.
Защото извънредното положение бе отменено, но веднага заменено с противоепидемични мерки, изредени в заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Не е ясно докога ще продължат те.
Масовите мероприятия на закрито, каквито са и партийните конференции, би трябвало да останат забранени. В заповедта на министър Ананиев обаче изрично са посочени културно-развлекателните мероприятия, партийните – не. Парламентът, който безспорно е политически орган, вече работи в обичайния си режим. Единственото изискване е депутатите да са с маски и трибуната да се дезинфекцира след всеки изказал се депутат.
Може ли обаче да бъдат насрочени 149-те червени общински конференции, между които са на шест столични района, които не бяха проведени до 13 март? Ако изхождаме от логиката, че парламентът работи – да. Като имаме предвид, че изискването да не се провеждат научни конференции и събирания на закрито остава, изглежда – не.
Така в кръга на шегата излиза, че отговорът на този въпрос не зависи от Изпълнителното бюро и Националния съвет на БСП, а от ген. Мутафчийски и Националният оперативен щаб за борба с коронавируса, с чиито препоръки се съобразява министър Ананиев.
В каква ситуация ще бъде БСП, ако противоепидемичите забрани за партиен живот бъдат вдигнати?
Една от главните вътрешнопартийни интриги в началото на март беше колко са членовете на БСП. Тази бройка е дори по-важна от списъка на претендентите за шефския кабинет на „Позитано“ 20. Защото за да бъде легитимен изборът на председател, в него трябва да участват 50% плюс 1 от списъчния състав на партията. За избран се смята този, за когото са гласували повече от половината участници във вота. Според Емил Войнов, председател на партийната ЦИК, към 2 март членовете на БСП са 60 800.
Но това число не е окончателно, а според източници от партията вътрешно-партийното броене също било сложено „на пауза“ по време на пандемията. Защо? Защото нямало кой да „брои“. Повечето червени офиси били затворени по време на извънредното положение. Не само заради пандемията, но и заради финансовите затруднения на социалистите, заради които неотдавна имаше нови съкращения в апарата на „Позитано“ 20.
Така или иначе, интригата колко са социалистите остава.
Остава и въпросът кога ще бъде проведен тайният вот – има ли шанс това да бъде на 21 юни или остава за 20 септември. За целта трябва да се свика Националният съвет. Той трябва и да насрочи дата за юбилейния 50-ти конгрес на БСП. Предишната бе 9 май.
Не е ясно и колко от спряганите днес претенденти за пост №1 в БСП наистина ще се включат в състезанието.
Номинираните са повече от 40, казват от партийната комисия по избора. Броят им може да нарасне, когато общинските конференции започнат. В социалистическата партия обаче номинацията често е въпрос на престиж, а броят на номинациите издава тежестта и влиянието на даден човек в структурите.
Сред номинираните вече са лидерът Корнелия Нинова, нейните заместници Кирил Добрев и Деница Златева, депутатите Красимир Янков, Валери Жаблянов, Драгомир Стойнев, бившите председатели Сергей Станишев и Михаил Миков, лидерът на БСП-София Калоян Паргов, лидерът на БСП-Пловдив Георги Гергов.
Но към този момент само Янков е подписал необходимата по устав декларация, че е съгласен кандидатурата му да бъде издигната.
С най-много номинации е Нинова, следва я Добрев. Според мнозина съревнованието между двамата за броя номинации издава и кои ще бъдат основните претенденти в истинската битка. Важна роля в нея изглежда ще има Георги Гергов. Той единствен от критиците на Нинова публично атакува водената от нея политика на остро противопоставяне с ГЕРБ, рискувайки да мине за приятел на управляващите.
След заявлението му, че правителството се справя добре в борбата с епидемията, заваляха гневни декларации от партийни структури от цялата страна. От Гергов се разграничиха и почти всички депутати от неговите бастиони - Пловдив и Пловдив-област. Това оформи ясно двата лагера - пловдивският лидер на БСП бе легитимиран като важен участник в лидерската битка, дори и ако не се кандидатира официално. Гергов неведнъж е казвал, че трябва млад и енергичен човек да оглави партията.
Гневните декларации на съпартийците му не спряха медийните изяви на бизнесмена. Напротив, атаките му към Нинова добиха острота с особен акцент - структурите на БСП са гладни за власт, а без Борисов власт няма.
„Къде са нашите хора? Да изкараш бойните асове и да вкараш неподготвени момченца, това аз не го разбирам“, не крие възмущението си Гергов. Той е категоричен в тезата си – че вън от властта БСП не може да прокара нищо от политиките, за които се бори. Това, което Гергов не казва публично, но мнозина в партията споделят е, че БСП губи квотите си в държавните регулаторни органи, с което от нея „вече нищо не зависи“. Че кадрите ѝ в министерствата или биват уволнявани или те самите тихо се „уволняват“ от партията. Че българите, живели или при Тодор Живков, или при Бойко Борисов, свързват важността на всеки политически пост с възможността му „да дава“ и „да решава“, т.е. с разпределението на ресурс, а не с отстояването на политики. И че точно това масово разпространено мнение стои в основата на падането на рейтинга на БСП.
Със сянката на ГЕРБ се свързват и слуховете в столетницата, че Кирил Добрев, който бил „изборът на Бойко Борисов“, „набира мощ“ и вече „диша във врата на Нинова“.
Как набра мощ синът на Николай Добрев, когато вътрешнопартийният живот е „на пауза“ заради епидемията? Във фейсбук групите? В чатовете в уотсап и вайбър?
Набирането на мощ може да стане единствено за сметка на консолидация, а засега никой от критиците на Нинова в партията не е обявил подкрепа за Добрев.
Какво предлага на партията Нинова е ясно – остра анти-ГЕРБ политика.
Какво предлага на партията Добрев? Да бъде присъдружна на ГЕРБ и да седне на масата с благата? Такова нещо от него публично никой не е чул. Както и не е чул какво въобще предлага спряганият за основен опонент на Нинова. Още повече, че като заместник на председателя Кирил Добрев би трябвало да одобрява и отстоява следваната от нея линия. Ако не – да се разграничи от нея. Такава е и политическата логика, и традицията в БСП. Красимир Премянов направи „Открит форум“, а Янаки Стоилов – Лявото крило, защото бяха несъгласни с линията на председателя на партията. Фракциите бяха организационният израз на тази опозиционност. Нима днес виждаме такова нещо?
Може би затова президентът на ПЕС Сергей Станишев заяви неотдавна, че би искал да види състезание на платформи, а не борба за власт.
За разлика от Добрев, Красимир Янков обяви, че инициира изготвянето на „Платформа за демократичен социализъм“. „Докато ръководител беше Корнелия Нинова, ние се лъкатушихме от социалпатриотична, към социалконсервативна и социалекологична партия. А ние сме социалистическа партия, пътят ни е ясен“, казва той. Янков говори открито и за дълговете на БСП и ги назовава - над 8 милиона лева.
"Изключително притеснително е, че почти всички социологически агенции обявиха спад на доверите към БСП и огромен спад на подкрепата към председателя на Националния съвет", заяви наскоро той.
В началото на март изглеждаше, че няма начин вътрешнопартийният избор на председател на БСП, насрочен за 26 април, да бъде провален. Днес е ясно, че той не се проведе. Но не по вътрешнопартийни причини, а заради пандемията от коронавирус.
Както е ясно и, че заплахата за живота и здравето на хората от Ковид-19 ще продължи да хвърля сянка върху вътрешнопартийния живот на столетницата.
Дори и да бъдат разрешени, общинските конференции трудно ще събират кворум, защото повечето от делегатите им са в най-застрашената група – над 60 години. Кой би ги укорил, ако изберат да си останат вкъщи? Обратно. Дори един – единствен човек, делегат на някоя от непроведените общински конференции, да се разболее от коронавирус, това би имало огромен негативен ефект върху цялата социалистическа партия.
Изглежда социалистите наистина са изправени пред предизвикателство без аналог в историята си. Не само да проведат вътрешнопартиен избор, след който да продължат да бъдат „другари“. Но и да оцелеят като партия. Чисто физически.
ГЕРБ е партия на властта и спокойно може да съществува и без многохилядни събирания в зала „Арена – Армеец“.
Но БСП е немислима без идейна дискусия, без събора на Бузлуджа.
Днес те са застрашени. Не само от коронавируса.
А иначе всички чакат да се върнат "нормалните" времена, да отпаднат санитарните мерки, за да може да се свика Националният съвет, който да насрочи конгрес и дата за вътрешен избор.Епицентър