Изборите в рекорди и куриози: За първи път - фотофиниш! Слави постави всички в шах

Парламентарните избори на 11 юли започват да гонят рекорди.

Уникалното се случи още преди самото им провеждане. За първи път в новата демократична история на страната извънредни парламентарни избори се проведоха само три месеца след редовните парламентарни избори.

Юлските бяха нещо като поправителен за партиите, които нарекоха себе си „протестни“ и щурмуваха Народното събрание на 4 април, докато други определяха законите и управляваха страната – ГЕРБ, БСП, ДСП, патриотите и „Воля“.

Предполагаше се, че така наречените партии на статуквото определят правилата на играта и разполагат с по-голям ресурс, от който трябва да изключим доверието, което управляващите започнаха да губят още през лятото на 2020 година.

Мощна подкрепа за анти-статкувото след 4 април дойде със служебното правителство на президента Радев, което извърши амбициозна ревизия и чрез вътрешния министър Бойко Рашков нанесе удар върху купения и контролиран вот.

Своята роля трябваше да изиграят и машините – за първи път почти масово, с много малки изключения, се гласува с машини. Противно на насаждания от бившите управляващи скепсис и стрес спрямо машинното гласуване, то протече почти по ноти. Около 60 машини излязоха от строя, но на фона на общия брой от 10 000, това е пренебрежимо малко. А ето и куриоз – машините се разваляха в България, зад граница никой не бе принуден да използва отново познатите хартиени бюлетини и да отбелязва квадратчета със син химикал.

За първи път две политически сили се гонят за приза „първа“ до последния миг. Като започнем от паралелните преброявания, минем през първите прогнозни резултати от екзитполовети и стигнем до отчитането на протоколите ГЕРБ/СДС и „Има такъв народ“ си сменяха местата постоянно. Ту водеше едната, ту другата. Разбира се, с малко. Много малко. Това запазваше интригата часове наред. Даже - дни!

Ако остане втора, ГЕРБ за първи път ще запише първа загуба на парламентарни избори официално.

И пак за първи път политическа сили – ГЕРБ или ИТН, ще е спечелила парламентарните избори, вкарвайки в парламента малко над 60 народни представители. За България това може да се определи като исторически прецедент за времето от 1989 година насам.

Уникално е и събитието, което се случи в първия ден след вота – бе предложено правителство, въпреки неяснотата около първото и второто място и без всякакви политически консултации.
Слави Трифонов този път не само че предложи кабинет (за разлика от предния път, когато стана ясна само номинацията му за премиер, който да получи и върне мандата на президента), но го обяви, изпреварвайки всякакви процедури. Можем да го кажем и другояче – сега лидерът на „Има такъв народ“ не предложи за министър-председател световната шампионка по шах Антоанета Стефанова, но постави всички в шах.
Особено тези, които се канеха да управляват заедно с него – коалицията „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“

В тази толкова особена ситуация няма да е чудно, ако безпрецедентите събития продължат. Как? Ако знаехме, нямаше да е изненада, нали.

Трябва да се отбележи и рекордът по бързо обработване на протоколите след машинното гласуване – 5-6 минути. В „Арена Армеец“ нямаше чували и припадащи хора край тях. Атмосферата бе спокойна, залата приличаше на голяма компютърна зала с ведри млади хора, въпреки късните часове.
А колко думи и усилия хвърлиха ГЕРБ, за да посеят съмнението, че иде хаос. Невиждан хаос! Толкова голям, че цяла България се надвеси над една пропаст и видя оспорени избори. Е, точно това, за щастие, не успя да се случи за първи път.

Забелязват се и други, по-дребни куриози.

В Благоевград ГЕРБ-СДС е първа политическа сила с 26,12%, въпреки че само преди седмица загуби кметските избори в града. А „Има такъв народ“ - победителят в частичния кметски вот, най-неочаквано излезе втора с 21,56%.
БСП пък, чиито кандидат Румен Томов бе първо кмет, после участник в балотажа на 4 юли, събра 12,90%.
Може ли някой да обясни този обрат в рамките на само седмица? Засега не може.

В Перник, където управлява кмет-социалист, БСП също губи позиции. Лявото обединение взима 16,18%, докато победените на последния кметски вот гербери са първа сила с 31,69%. „Има такъв народ“ отстъпват първенството и тук, събирайки 24,77%.

Куриоз е и фактът, че бивш премиер - Жан Виденов, който се засили за голям ляв скок, в родния си Пловдив спечели 801 гласа.Общо лявото обедение около Виденов може да се "похвали" с малко над 10 000 гласа. А партията на Цветан Цветанов, смятан за умел партиен строител и организатор, успя да се пребори за 8 502 гласа.

Преглед на вота в отделните области очертава калейдоскоп. Националната картина на електоралните предпочитания се разпада на много и различни парчета. Няма покритие между националния резултат и този в различните области. Различията не са само между първия и втория, но и в цялостната подредба на политическите сили.

В София победител и този път е „Демократична България“, където само в „лидерския“ 25-и МИР ГЕРБ успяват да вземат преднина, докато тук третата сила БСП се нарежда четвърта. Същата позиция заема и в 23-и и 24-и МИР, където ДБ убедително печели.

ДПС завладя селата, където доскоро доминираше социалистическата партия.

ГЕРБ-СДС отбелязва победа в 12 области – Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Перник, Сливен, Смолян, Хасково, както и в София-област.

„Има такъв народ“ взима превес в Добрич, Монтана, Пазарджик, Плевен, Русе, Стара Загора, Ямбол, Пловдив-град.

ДПС печели безапелационно Кърджали с близо 68 на сто, както и Разград, Силистра, Търговище, Шумен.

Обърнем ли се обаче към гласовете на диаспората се вижда една втора България, напълно различна от тази, разположена върху 111 000 квадратни километра. Зад граница ИТН категорично е първа сила с над 35%, ДБ е втора с чувствително изоставане от партията на Трифонов – около 18%, толкова има и ДПС, основно с гласовете от Турция. Забележете, че следват ГЕРБ-СДС (около 9 на сто), „Възраждане“, ИМВ и БСП, която остава под 4 на сто.

А на Острова ИТН чупи рекордите с над 52% подкрепа! ДБ остава пак втора с 18% и далеч по-назад са „Възраждане“, ГЕРБ-СДС...

Наши сънародници разказват, че няма българин, който обзет от носталгия, да не пусне (на max  или не) песен на Слави Трифонов, за да удави мъката. Дали това е единственото обяснение? Не е ясно, социологически проучвания по този въпрос точно няма.