Избори 2 в 1 на 14 ноември! Предизборната кампания започна с протести срещу служебния кабинет

Избори 2 в 1 на 14 ноември...

Предизборната кампания започна с протести срещу служебния кабинет по-повод новите противоепидемични мерки и спрените задължения към пътностроителните фирми.

Партиите на промяната не сбъднаха надеждите на протестиращите, мнозина идеалисти бяха грозно измамени. Хитрите лидери на протеста сега са депутати или министри, воюват помежду си и нямат никакъв спомен от идеалите на площада.

Всичко днес изглежда много грозно и всичко, което се случва, е в полза на ГЕРБ. 

Партията на Слави Трифонов губи авторитет и електорат. БСП има малък напредък и отлепи от дъното, което беше стигнала. Партията на Мая Манолова и Отровното трио ИБГНИ е в тежка ситуация, и има вероятност да не мине прага от 4% за следващия парламент. 

България има нужда от ясни приоритети, но има нужда и от партийно съгласие за това трябва да се намери подход на единение. Липсата на диалог и допирни точки, следването на тясно партийните цели бе причината за невъзможност за формиране на мнозинство и на редовно правителство.

От ДПС са категорични, че бъдещото правителство трябва да бъде експертно. 

Президентът Румен Радев е категоричен, че изборите ще бъдат 2 в 1 на 14 ноември. Двете кампании за Народно събрание и за президент, ще текат по едно време и ще се слеят.

Политолизи, социолози и наблюдатели вещаят ниска избирателна активност на предстоящите, трети за годината, парламентарни избори.

Припомняме, че за по-ниската активност на изминалите парламентарни избори допринесе комбинацията „машини – лятна почивка – спаднал ентусиазъм – Бойко Рашков“.

В България и малките деца знаят защо се наложи да гласуваме с машини – заради масовата и усъвършенствана до виртуозност практика за купуване на гласове или произвеждане на невалидни бюлетини, чиито брой чупеше рекордите в Европа. Купуването и продаването на гласове е престъпление, нали, но, очевидно само когато го извършват други. И така години наред.

Ако през ноември постигнем активност около или дори под санитарния минимум, причината няма да е в машинното гласуване.

Политически наблюдатели определят бъдещото събитие на ниско участие като „катастрофа“, тъй като следващият 47-и парламент щял да стартира с много ниска легитимност.

Факт.

Но и друго е факт – ако Народното събрание наистина започне работа с ниска легитимност, това ще е индикатор за растящото отчуждение между българските граждани и елита, на когото те не намират за нужно да делегират доверие.
Машинното гласуване тук няма да има нищо общо. Влиянието му върху мотивацията на избирателите изглежда преувеличено.

Преди парламентарните избори на 4 април отново имаше масово споделяни опасения, че Ковид-вълната щяла уплаши хората. Поведението на коментаторите приличаше на шамани, които суеверно стискат палци или леят куршум само и само избирателната активност да не паднела по 3 милиона. Е, не падна. Изненадващо до урните отидоха 3 334 283 гласоподаватели, финтирайки не вируса, а наблюдателите и партиите с твърди ядра.

Вярно, избирателната активност не беше космическа, както на първите свободни избори след промяната например, но за условия на ковид криза си беше много добра. 

Имаше интрига – партиите на статуквото или партиите на промяната след повече от десетилетие на монологично управление и близо едногодишни протести.

На следващия вот – на 11 юли, бе отчетена забележимо по-ниска активност - 2 775 410. Ковид-вълна нямаше, имаше изцяло машинно гласуване, но дали то доведе до спада и от какъв аспект? Уплашени от машините българи? Правилният отговор може да тръгне от възклицанието „пандемията не ги плаши, че едни машини ли?!“ и да продължи с факта, че гласуването с машина не е по-сложно от теглене на пари от банкомат, онлайн преброяване или сглобяване на стол от Икеа. Машините по-скоро отделиха от процеса търговците, които бързо калкулираха, че може да си дадат парите напразно, след като не се знае кой за кого е гласувал. Да припомним също, че много секции, които преди отчитаха наплив от желаещи, този път бяха пас.

Маскираните политици

Поведението на политиците (в рамките на 46-ото Народно събрание и не само) ескалира до безобразност при ярък дефицит на политики. Резонен звучи даже въпросът те политици ли са след като липсват политики или са се маскирали, а правят нещо различно.
Точно парламентът е мястото, където нашите народни избраници трябва да дебатират и ако се налага ще се карат до сутринта, но не е нормално да определят опонентите си с думи като „маймуна“, „палячо“, „шавлива булка“ е най-щадящата и най-приятната за ухото. Да ходиш на работа в Народното събрание със скъсани дънки или тениска с надпис Judas Priest може да е cool, но не вдъхва доверие. И това е само най-видимата част от неприемливия спектър на политическото поведение. 

Крупните икономически (олигархични) интереси, които нямат нищо общо с тези на масите и на социалните групи в българското общество, са в невидимия спектър, но присъствието им се усеща от българите от начина, по който са принудени да живеят, работят, лекуват, емигрират.

„Има такъв народ“ вкараха в парламента размирен и кавгаджийски тон, който вероятно се харесва на някакъв дял от избирателите, но отблъсква друг, далеч по-голям. Ако политиката  се възприема като надцакване с шоуелементи, те отново ще са първи, но се опасявам, че няма.

ИТН успяха да размият до незабележима черта дебелата преди няколко месеца разделителна линия между партии на статуквото и партии на протеста. Определението „партии на протеста“ беше, впрочем, голяма грешка, чиито негативни резултати се отразяват върху всички други, които наистина искаха промяна – партии и граждани.

Забележете и друго – от 30 години в България се раждат дясна партия след дясна партия, наредили са се либерал до либерала, а пред хоризонта на предстоящите избори всички станаха леви, ако съдим по парламентарното състезание за пенсиите.
Идеологическата подплата на нашите политически сили е повече самоназоваване, отколкото реални политически действия. Примерите са от плоския данък до надбавките към пенсиите. Очевидно, предизборната кампания е в ход, но гласуването може да доведе до ново фиаско, ако продължи да се движи само по пропагандните коловози.

Със стари партии или нов проект?

След безпрецедентна серия от избори страната в настоящия момент се намира в точка, откъдето може да потъне още по-надолу или пък да се оттласне напред. Кое от двете ще се случи, да повторим, не зависи от машините. Условията са предлагане на изпълними политики, честност и откровеност в комуникацията с избирателите. Не може да влезеш в парламента под знамето на промяната и да излезеш с етикета на подмяната. 

Преди избори е традиция не само наблюдателите, а и политиците да се тюхкат колко ниска щяла да е активността и как гражданите щели да отидат за гъби (това стана устойчиво клише още към края на 90-те). Но то от тях зависи. Все едно нервна домакиня да изпочупи всички чинии в къщата и да извика: „Олеле, вижте как се счупиха!“ Нещо повече – да тръгне да разказва на целия блок за ужасното събитие все едно няма никакво участие в отломките.

В сравнение с април и юли различното при предстоящите избори е, че ще се проведат паралелно на една дата с президентските, което най-вероятно ще внесе допълнителен политически импулс. С един замах биха могли да се разсекат два възела едновременно. Възможно е да има и нов политически проект, за който изброените условия обаче също важат.

Ако избирателите не отидат до урните, то е защото няма да видят  кой защитива техните интереси, кой ще реализира техните надежди за реално европеизиране на живота им, въпреки привидното изобилие на политическия пазар. Толкова изобилно, че, казано с ирония, им попречи дори да съставят правителство.