Иван Вълчанов: По-високата медийна грамотност пази от фалшиви новини

По-високата медийна грамотност може да пази от фалшивите новини. Създателите на фалшиви новини най-често имат користни цели. За да ги неутрализираме, трябва да бъдем поне толкова активни в борбата с тях, колкото създателите и разпространителите.

В днешно време медиите и аудиторията имат достъп до почти едно и също количество информация, но аудиторията има нужда от медиатор, от филтър, и тук идват медиите. Това каза в интервю за БГНЕС гл. ас. д-р Иван Вълчанов, преподавател в Катедра „Медии и обществени комуникации“ на Университета за национално и световно стопанство /УНСС/.

По думите на д-р Вълчанов има случаи, в които понякога фалшивите новини са плод на журналистическа грешка, но най-често става въпрос за умишлена дезинформация. Той посочи, че задължение на медиите е да филтрират и синтезират качествената, надеждната информация и да я предоставят на аудиторията си. „Когато аудиторията избира правилния филтър, а това се случва с повишаване на нивото на медийната грамотност, тогава тя ще бъде и по-добре информирана“, заяви университетският преподавател.

Д-р Вълчанов е категоричен, че медийната грамотност е един от основните пилони на съвременното, демократичното и свободно общество. „Хората, които притежават висока медийна грамотност, могат да бъдат активни, включени в обществото граждани“, подчерта той.

Медийният експерт допълни, че за да бъдат проводник на медийна грамотност на първо място медиите трябва да спазват професионалните и етичните журналистически стандарти. „Спазвайки ги, те вдигат нивото на медийния продукт, който предоставят, вдигат нивото на медийната грамотност и на информираността на своята аудитория. Колкото по-високо е това качество, колкото по-спазени са тези стандарти, толкова по-висока ще бъде и медийната грамотност“, обясни той.

Според д-р Вълчанов, обаче, медиите са само един от ключовите фактори за развитие на медийната грамотност. Той изрази мнение, че ключова роля играят правителствата, неправителствените организации, учителите, университетските преподаватели. „Те също трябва да бъдат посланици и да правят всичко възможно, за да повишават медийната грамотност“, смята медийният експерт.

На въпроса как следва учителите да насърчат и повишат медийната грамотност у децата и трябва ли да има предмет „Медийна грамотност в училище, д-р Вълчанов отговори:

„Резултатите от нашето проучване, което ние завършихме, по един тригодишен проект, свързан с медийната грамотност, показват, че нуждата от интегриране на медийната грамотност в българските училища е голяма. Резултатите от нашето изследване и нашето мнение като преподаватели по медийни комуникации гласят, че за нас трябва да има отделен предмет в училище – „Медийна грамотност.“

Той обясни, че е важно този предмет да бъде обособен като самостоятелен в училище със собствена учебна програма, защото фрагментарното включване на медийната грамотност в различни предмети може да доведе до лек хаос в преподаването на медийна грамотност. „Наличието на отделен предмет с отделна учебна програма могат да изградят трайни и добри познания, свързани с медийната грамотност, и не само на медийната грамотност в тесния смисъл на думата, но и безопасно използване на интернет, критично мислене, използване на съдържание, създаване на дигитално съдържание, предпазване от кибернасилие и т.н.“, каза още д-р Вълчанов.

На въпроса какво трябва да се промени в начина на обучение в университетите, преподавателят заяви, че на първо място там също трябва да бъде интегрирана медийната грамотност в образованието, при това в много широка палитра от специалности, защото по същество медийната грамотност е интердисциплинарна и засяга много от научните сфери.

Според д-р Вълчанов, всеки преподавател в съответните дисциплини, които преподава, може да интегрира медийната грамотност под формата на казуси, примери, дискусии, които организира със студентите. „Това е моето виждане. Аз го правя в моите часове, съответно мисля, че всеки друг преподавател също може да го направи“, заключи той. /БГНЕС