Иван Хиновски: Водородната икономика ще донесе сигурност на България и Европа

Водородната икономика е най-сигурната стратегия за постигане на енергийна сигурност и независимост на ЕС от вносни горива, паралелно с постигане и на целта за чиста околна среда. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

БГНЕС: Как ще се отрази развитието на водородната икономика върху традиционните източници на горива? Как Европейският съюз подхожда към този проблем? Разполага ли ЕС с ресурс за създаването на водородна икономика?

Иван Хиновски: Водородът е бъдещото гориво на икономиката на Европа и света след 2050 г., когато ще бъде преустановено използването на изкопаеми горива – въглища, петрол и природен газ. И основната причина за това е, че то е беземисионно. Природният газ, на който все още се отделя голямо внимание в геополитиката на света, се определя като „преходно“ гориво и това е основен принцип и цел на европейската енергийна стратегия. Този принцип паралелно с политиката за бъдещите сгради с потребление на енергия близко до нулевото ще доведе до минимални емисии на парникови газове и прах в атмосферата. Европейският съюз в момента е технологичен лидер в разработване на водородни технологии и най-убедителния пример за това е големия брой на заводи за водород, които се изграждат в Европа в момента.

БГНЕС: В рамките на Парижкото споразумение за климата страните-членки на ЕС поеха ангажимента за намаляване на вредните емисии, как развитието на водородните технологии може да подпомогне този важен процес?

Иван Хиновски: В основата на стратегията на ЕС за намаляване на вредните емисии са две политики – ограничаване използването на изкопаеми горива и заместването им с възобновяеми и приложение на водородни технологии като основен топлоносител в бъдещата енергетика, транспорт, индустрията и бита. Така водородът ще замени използването на природен газ и създаде условия за постигане на тази цел. Тази фаза е определена като декарбонизация на енергетиката, индустрията и се планира да се постигне към 2050 година.

БГНЕС: Има ли България потенциал за производството на водород, който да се използва като гориво не само у нас, но и за износ? Какви са разработките у нас? Какви шансове ни предоставя развитието на водородната икономика?

Иван Хиновски: България има потенциал и може да реализира производството на така наречения „зелен“ водород, който се произвежда от възобновяеми енергийни източници като използва периодите от работата им със свръхпроизводство, което не може да се интегрира в енергийната система. Така се постигат две ефекта – своеобразно съхраняване на енергията и изравняване на графика, и производство на водород. В България отдавна има постепенно натрупване на научен потенциал – и в БАН, и в някои технологични компании, създадено е и водородно общество, но държавата неглижира тази перспектива. И това не е новост за нас – както в много други случаи на развитие на перспективни иновации нашата държава предпочита да чака на други технологични иновативни компании да ни доставят готови технологии.

Водородната икономика е най-сигурната стратегия за постигане на енергийна сигурност и независимост на ЕС от вносни горива, паралелно с постигане и на целта за чиста околна среда. И това обяснява значителния брой на заводи за водород, които в момента се изграждане в западните страни-членки на ЕС. Но вече и Гърция подготвя подобен проект, който смята да обяви като компенсация за закриване на въглищните си централи, и най-вероятно с европейско финансиране в рамките на проекта „Въглищни райони в преход“.

БГНЕС: Освен икономически, преминаването към водород със сигурност ще има и геополитически ефект. Какъв според Вас може да бъде той?

Иван Хиновски: Безспорно преминаването към водороден енергоносител ще има огромен геополитически ефект за ЕС, в това число и за България. Той се изразява в намаляване или дори нулиране на зависимостта от външни доставки на изкопаеми горива – петрол, природен газ и въглища от трети страни, а това означава енергийна независимост и по-висока национална сигурност на нашия съюз. /БГНЕС