Иван Гранитски: Светлината на Българските букви! Честит празник, България!
Иван Гранитски
Светлината свети в мрака и мракът не я обзе - провъзгласява
Евангелистът.
Разбира се, става дума за светлината на Словото, светлината
на Буквите, които са живото въплъщение на Божия промисъл и онази
нетленна субстанция, определяща върховенството на Разума над
небулозата на Хаоса.
Почти 1200 години вече светлината на
Кирилометодиевските букви озарява героичното, но и изпълнено с
трагични превратности българско историческо битие.
Неслучайно братята
Кирил и Методий са канонизирани за светци.
Със създаването на
българската азбука те извършват наистина чутовен подвиг. Не само
разрушават триезичната догма, която дотогава властва над цивилизования свят и разрешава богослуженията само на еврейски, гръцки и латински, но
и полагат непоклатимите основи на славянската цивилизация, чийто
стожер е именно българската държава.
Двеста години византийско присъствие и петстотин години османско
робство е време, през което няма официална държава, няма армия, няма
национални институции.
Но именно благодарение на неугасимата и
лъчеструйна духовна светлина на българските букви оцелява народността и не само оцелява, но постоянно се възражда из пепелищата на трагичните
исторически изпитни.
Така днес България с непроменено име в
продължение на почти 1400 години е част от стара Европа, както и
наследник и преносител на посланията на няколко велики други
цивилизации – тракийската, античната гръцка, византийската,
прабългарската, славянската.
Затова е обясним възторгът,
който струи от очите на милите
български дечица, когато на 24 май с китки в ръце жужат в училищните
дворове, чуруликат закачливи и изпълнени с невинност и простодушност
слова, които носят древната енергия на любовта, милосърдието,
добротворството, разбирателството, себеотрицанието, жертвоготовността.
Няма голям български писател от Възраждането насам, който да не е
изричал думи на свещен трепет и преклонение пред значението и
величието на празника на българските равноапостоли.
Но като че ли
патриархът на българската литература Иван Вазов е казал най-
истинските, най-затрогващите, най-проникновените думи по този повод:
„Празникът на българските училища и на българския народ!
Какви трепети тоя ден възбужда във всяка българска душа, каква
зариста, чиста, мила радост лъхва въз нас от тоя майски ден, заедно с
миризмите на люлеките и на здравеца!
Има някаква великденска тържественост в тоя ден, светъл и
благодатен. Защото и 24 май (11 май стар стил) е един Великден,
Великден на духа и на просветата, на възкресението на новите надежди и
през векове заспалите сили на един народ, лишен от велики традиции и
жаден за тях“.
Днес, когато не само любимото отечество преживява трудни
моменти, но и светът ври и кипи около нас, когато омразата, разделението, злочинствата и нескончаемите плебейщини разтерзават всяко честно българско сърце, а и огнедишащото сърце на нацията, повече от всякога ни е нужно да се потопим в магията и значението на този най-светъл български празник.
Ако четем внимателно и задълбочено посланията,
които ни отправят светите равноапостоли Кирил и Методий, не само ще
рецитираме и пеем величествените слова на химна, създадени от Стоян
Михайловски:
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!“
но в душите си постоянно ще повтаряме:
„Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил“
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!“
Светлината на българските букви,
така чудодейно сътворени и
промислени за хилядолетен живот от златозарните Кирил и Методий,
въплъщава всъщност духовния хемоглобин на нашата нация, защитава и
съхранява националната идентичност и неповторима специфика, осигурява живот на едно племе, дарено с изключителни добродетели и качества.
Ако позволим тази светлина да помръкне, значи всичко е загубено.
Да пребъде делото на Светите братя равноапостоли!
Да живей Отечеството!
Честит празник!