Ю. Павлов: Правителство ще има! ГЕРБ-СДС със 70 депутати, ПП-ДБ с 45, по 40 за ДПС и “Възраждане“

Юлий Павлов е социолог и директор на Центъра за анализи и маркетинг.

- Г-н Павлов, ГЕРБ-СДС изглеждат с ново самочувствие, преднината им се увеличава. Но преодоляна ли е политическата изолация, имат ли избор на партньори за едно бъдещо правителство?

- Зависи как тълкуваме понятието „избор“. Ако разгледаме кои партии са готови да влязат с тях в коалиция, те безспорно имат доста по-голям избор от ПП-ДБ.

Единствените, които евентуално биха били съгласни да са в коалиция с ПП-ДБ, са само ГЕРБ и като казвам ГЕРБ имам предвид Бойко Борисов. Активистите на партиите не са много въодушевени от такъв управленски съюз, независимо дали говорим за сглобка, некоалиция или нормална коалиция.
Да речем, че Борисов има инструментите да наложи такава коалиция. Но от гледна точка на потенциални партньори ГЕРБ-СДС безспорно имат много по-голям изобр.

Що се отнася обаче до реални възможности, то и ГЕРБ-СДС не са с чак толкова голям избор. БСП не са приемлив партньор и от гледна точка на вътрешно-политическата ситуация, и от гледна точка на нашите европейски и задокеански партньори, въпреки че и в БСП има желаещи да участват във властта.

Още по-малко приемливи са „Възраждане“, които и по-скоро не искат.

Остава ИТН, която независимо от сегашните си клетви, че няма да участва в коалиция с ГЕРБ, лесно би могла да промени становището си.

Големият въпрос е дали от гледна точна на нашите евроатлантически партньори е приемливо ПП-ДБ да остане извън управлението и да бъде в опозиция. Те със сигурност биха предпочели евроатлантическите формации да бъдат заедно във властта.
Така че потенциални партньори ГЕРБ-СДС има, но на практика те се стесняват.

Има и друг аргумент – така нареченото легитимиране на Бойко Борисов минава през ПП-ДБ, не през Слави Трифонов.

- Но то изглежда вече мина.

- Мина частично.

- Ако допуснем, че ГЕРБ-СДС и ДПС имат мнозинство за съставяне на правителство, ще търсят ли още партньори за стабилно управление?

- Нашите резултати, а и на повечето от колегите, показват, че двукомпонентна коалиция за управление е много малко вероятна. Не е изключена, защото предстои цял месец кампания, но е слаба вероятна към момента.
Друго заключение, което можем да направим към този момент, е, че трите евроатлантически формации едва ли ще имат конституционно мнозинство, което ще затрудни избора на ВСС, на Инспектората на ВСС и на други важни органи, за които е необходимо квалифицирано мнозинство.

Ако ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ все пак имат над 120 депутати, ПП-ДБ няма да приемат явно включване на ДПС в коалицията. Ако обаче имат по-малко от 120 народни представители, възниква въпросът дали ПП-ДБ ще се съобразят с логиката на политическата ситуация и с желанията на нашите партньори или ще се съобразят с ултрасите между своите избиратели. Даже не с твърдите си избиратели, а с ултрасите. Твърдите избиратели, макар и разочаровани, си дават сметка, че управлението заедно с ГЕРБ е единственото смислено от политическа гледна точка за България. Ултрасите обаче следват друга логика – по-добре да сме в опозиция, а ГЕРБ и ДПС да управляват заедно, да се олеят и т.н.

Но да кажем нещо, което се пропуска обикновено – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС не са политически алтернативи една на друга. Техните политически приоритети практически съвпадат.

По време на преговорите за „сглобката“ всички видяхме, че нямаше спорове по програмни документи. Основните приоритети са едни и същи – влизане в еврозоната, разширяване на Шенген, подкрепа за Украйна.

При тях имаме личностна неприязън, непоносимост дори. Въпросът е кое ще надделее – ултрасите в ПП-ДБ и в ГЕРБ, където обаче са недоволни и самите активисти, защото макар и първа политическа сила бяха в подчинена позиция. Няма да може да се състави вече такава сглобка, това е ясно.
Ако се стигне до управление, което да се подкрепя от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, това вече ще бъде нормална коалиция с разписани ангажименти.

Да се върнем и на другата възможност – ако ГЕРБ и ДПС имат над 120 депутати, то Бойко Борисов ясно каза и не се отрекъл, че партията му няма да управлява само с ДПС. И опираме до въпроса дали ПП-ДБ ще се съгласят да бъдат в ролята на ДПС в предишния парламен - да подкрепят отстрани и дори да имат министри, но без да са необходими напълно.

- От което ще загубят още повече.

- Да, ще загубят още повече.

- Разочарованието от ПП-ДБ е голямо след „сглобката“ и отливът е съществен. От какво ще спечели повече коалицията – от участие във властта или от престой в опозиция?

- Това е ирелеванто и чисто теоретично. Независимо от всички прогнози, за нови избори наесен, следващият парламент може да изкара пълен мандат.

- Защо мислите така?

- В следващия парламент най-вероятно ще влязат същите политически сили, които са в сегашното. Има известен шанс „Солидарна България“ да мине бариерата – не е голям, но го има.

Какво ще стане обаче, ако има избори наесен? Тази формация най-вероятно ще влезе тогава. Дали президентът ще подкрепи друга формация или тази на Ваня Григорова, която сега подкрепя неофициално, но, така или иначе, политическите сили, които ще бъдат в 50-ия парламент, в 51-ия биха били много по-зле представени.

Няма политическа логика да се ходи отново на избори. Ако се направи правителство, парламентът най-вероятно ще изкара пълен мандат. Какво значение има тогава за ПП-ДБ дали са във властта или в опозиция? Какъв и смисълът за тях и за държавата да стоят в опозиция? По-добре е да са в управлението, да се контролират взаимно с ГЕРБ и да се краде по-малко.

- Може ли електоратът на ПП-ДБ да се мобилизира при лошите за тях прогнози, които се очертават?

- Към момента ПП-ДБ са загубили около една трета от своите избиратели в сравнение с миналата година. Разликата с ГЕРБ-СДС е 8-9 процента. Разочарованието, както казахте, е голямо. Но  интересното е, че по-разочаровани са ултрасите. Отдръпнала се е една периферия на ПП-ДБ, но и ултрасите са недоволни. Те обаче по-лесно могат да бъдат върнати.
Последните няколко седмици след провала на ротацията ГЕРБ, ДПС, министерства и институции на практика работят за ПП. Много от избирателите на ПП-ДБ имат чувството, че те вече прекалиха и може да се върнат заради прекалените политически атаки. Това може и да не се случи, може спадът да продължи. Но е възможно разликата да се смали до 7%, не до три процента, както Кирил Петков се надява. Ако се увеличи до 11% обаче може ПП-ДБ да не са втора политическа сила. Но да подчертая - към момента са втора сила.

- Как изглежда разпределението към момента според вашите наблюдения на социолог?

- Около 70 депутати ще имат ГЕРБ-СДС, около 45 - ПП-ДБ, по 40 за ДПС и „Възраждане“, като на националните избори най-вероятно ще бъдат по-напред от „Възраждане“. БСП ще спечелят около 25 места, ИТН – 15. Общо се получава 235, като остават още пет и ако има корекции, те ще са нагоре.
Това е обобщена картина от нашата и от повечето други агенции.

- Отвратените няма да гласуват или ще търсят начин да наказват с бюлетина? Колко ще е избирателната активност?

- По-голямата част няма да гласуват или ще изберат „не подкрепям никого“. Няма нов харизматик, политическите сили са същите. Как и кого да наказват?!

Очакванията ми са за по-ниска избирателна активност от миналия път. Поради съчетанието на европейски и национални избори под 2,5 милиона трудно ще паднат. Прогнозирам между 2,5 и 2,7 милиона на парламентарния вот.

За европейските избори ще бъдат по-ниски, тъй като големи наши диаспори в чужбина няма да могат да гласуват.
На националните избори ДПС ще имат повече от „Възраждане“, но на европейските „Възраждане“ очаквам да имат повече от Движението.

За европейските избори предполагам, че ГЕРБ-СДС ще имат петима евродепутати, ПП-ДБ – 4, по трима за ДПС и „Възраждане“ и двама за БСП.

ИТН едва ли ще успеят да прескочат 5,89% на европейските избори, на националните биха могли да им помогнат да минат четирите процента.

На поредица от избори партиите говорят на твърдите си ядра и затова не бива да се учудваме, че активността намалява.Епицентър.бг/автор:Таня Джоева/снимка:БНР