Историята на Добринище
Историята на Добринище води началото си още от първата половина на шестото хилядолетие ( 5610 – 5497) преди Христа. В централната си северна част от лежи върху останките на раннонеолитно селище, което е заемало около 7 декара площ. Доказват го намерените артефакти при направените през април 1987 г. археологически разкопки под ръководството на професор В. Николов.
Край Добринище са открити сребърни монети от времето на траките, римляните и византийците. В м. Гумнища, където е била една от махалите, са намерени монети от времето на римския император Нерон, в м. Св.Никола-монети от времето на Юстиниян Първи, в м. Косулдо - сечени монети от 4 век от времето на римския император Констанций. В м.Градището има останки от стражева кула, използвана по времето на Първата и Втората българска държава.
Под имената Добрунища, Добронище и Добрущене селото се споменава в османските регистри от 1623-1625г. намиращо се в Солунски вилает, Неврокопската кааза, Разложка нахия, която обхващала цялата Разложка котловина. Местното предание гласи, че Добринище най-напред се е състояло от махали, пръснати в днешние местности Добречково, Гумнища, Враникал, Доматарско, Св. Никола, Бара-блата, Градищено и Косолдо, където има следи от старо селище.
И Добринище се пробужда през Възраждането
Много от семействата се замогват от търговия и животновъдство. Богатите търговци от Добринище и околията започват да търгуват с Белград , Букурещ и Виена. През Добринище минават кервани от Мелник и Гърция, които пренасяли маслини , риба и вино за европейските градове. Започва религиозно и духовно пробуждане. В Зографската кондика на едноименния български манастир на Света гора се съобщава, че на 2 ноември 1759 г. е имало поклонник на име Сиржен Попов от село Добринища, който е дарил 50 гроша на монашеската обител.
Първото школо в Добринище е от 1854 г.
Едно от първите училища в Разложко е открито в Добринище през 1854 г., в разгара на Кримската война, в което по думите на местния учител Спас Попгеоргиев никога не е влизал друг учител, освен българин и никога не е преподавано на друг език, освен на български. Родолюбците баба Евгения и дядо Стефан Палапуов подаряват собствената си къща за нуждите на училището. В началото е използвана Бел-Ланкастърската система – по- напредналите ученици преподавали знанията на п- малките. Първият учител от Добринище е бил Спас Попгеоргиев Галчов ( Даскалов). Егзархията го изпраща на курс в Солун в Българската педагогическа гимназия през 1884г. От 1892г. е главен учител в Добринище. Подучители са били : Никола Полимеров, Георги Янакиев, Алеска Спасов и Цветко Попмихайлов , който по-късно стават свещеници , Георги Попмихайлов и Панталей Спасов Даскалов – син на първия учител Спас Попгеоргиев Галчов.
В края на януари 1921 г. в селото се открива прогимназия с име "Климент Охридски". Забележителна за просветното дело е 1928 г., когато започва строежът на модерно и просторно школо, което е завършено през 1934 г.
Добринище и Априлското въстание от 1876 г.
При подготовката на Априлското въстание 1876г. Кузман Поптомов основава революционен комитет с председател Йоте Прътев. В четата на Христо Ботев се включва Григор Мацин и Христо Лазаров Начев. В Руско-турската освободителна война 1877 – 1878г. участва Георги Лазаров Темелков – опълченец, зачислен в четвърта дружинка по-късно неин знаменосец. Населението участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878- 1879г. При потушаването му Добринище е разграбено и опожарено от турската войска.
През 1896г. Гоце Делчев основава комитет на ВМРО, в местността , където днес се намира хижа Гоце Делчев. По време на Илинденско- Преобръженското въстание 1903г. , в четите се включват и жители от селото : Иван Деницин, К. Бозов, К. Прътев, Д. Мунин, Д.Пишаров и др.
Добринище е освободено от турско робство на 23 октомври 1912 г. 30 души участват в Балканската война през 1912- 1913г.
По време на Медусъюзническата война през юли 1913г. Добринище е опожарено от гръцките войски. Камбанарията на църквата била бомбардирана, училището изгорено.
След 1920г. жителите на Добринище започват да изграждат нови къщи. Препитавали се главно със земеделие и животновъдство, дърводобивът също бил развит.
Добринище се намира в Югозападна България. Разположено е североизточното подножие на Северен Пирин, в югоизточната част на Разложката котловина на надморска височина от 840 м. Административно е в Благоевградска област, община Банско, пощенски код 2777. Селището е обявено за град през 2006 г. Градът е последна гара на единствената в България работеща теснолинейка Септември – Добринище, построена през 1945 г. Край градът минава републикански път ІІ -19 (гр. Симитли – гр. Гоце Делчев – ГКПП „ Илинден” ). През населеното място преминават автобусни линии от гр. Гоце Делчев – Благоевград – София през прохода Предел , както и автобусна линия от гр. Гоце Делчев – Добринище – Велинград – Пловдив през прохода Юндола.
Добринище се намира на :
164 км от София
63 км от Благоевград
11 км от Разлог
6 км от Банско
44 км от гр.Гоце Делчев
60 км от ГКПП Илинден – Ексохи
94 км от гр.Сандански
113 км от ГКПП Кулата
150 км от Пловдив
505 км от Варна
344км от Видин
Населението на Добринище наброява 2688 души към 31 декември 2016 година.
Добринишката река, която преминава през селището се образува от сливането на река Десилица, извираща от Десилишкото езеро,разположено на 2 367 м.н.в. и от Светиниколската река. Месторазположението на Добринище го определя като един от важните изходни пунктове към Пирин планина, а бликащите от хилядолетия минерални извори са привличали хората още от миналото.
За името на Добринище има няколко предания, но две от тях са определящи. Според едното името произлиза от двете най-големи махали –Добречково и Гумнища. За да се разреши спорът за имeто се решава да се вземат части и от двете имена на махалите и се получава Добринища. Според второто предание, името идва от добрите неща, които заселниците са намерили тук- невероятен климат,близост на планина и големият благодат – минералната вода. И не на последно място добротата на хората,избрали да живеят тук. И така от тези добри неща се ражда името на селището, което по турско време и след освобождението през 1912 г. се казва ту Добринища, ту Добринище, като през 1966 г. е уточнено днешното му име, с което е познато не само у нас, но и по света.
Разположено в подножието на Пирин планина с благоприятните климатични условия в комбинация с чистият въздух и минералните извори правят Добринище уникално място за зимен и летен туризъм.
В близост до Добринище се намира друг зимен курорт – Банско. Границата между двете зони са красиви скалисти върхове и веригите на връх Полежан, връх Стражите, връх Каймакчал и вододела между Десилишка и Дамянишка река. Това позволява да се осъществяват интересни маршрути и връзки.
източник:Visit Dobrinishte