"Искрено и лично"! Бизнесменът Павел Стоименов: В Симитли бизнесът върви добре, защото нашият кмет си изпълнява задълженията

Бизнесменът Павел Стоименов, един от най-големите зърнопроизводители и зеленчукопроизводители в страната, който направи разкрития за рекет и злоупотреби в комисията по ревизия на 45-ото народно събрание, поиска думата от „Струма“, за да разкаже за премеждията, през които е преминал. Приема ме в кабинета му във фуражния завод в Симитли, изграден преди 6 г. с европейски средства по Програмата за развитие на селските райони. Заводът се менажира от брат му Николай, докато Павел е фокусиран в бизнеса със зърно и зеленчуци, който развива в Плевенския край и Стара Загора. Фирмата му е един от големите износители на зърно в Гърция. Павел Стоименов е в  Симитли заради помена по случай 5 г. от кончината на неговия баща.  Голям портрет на неговия родител и икони са част от интериора в  шефския кабинет на бизнес фамилията .

– Г-н Стоименов, откъде произхожда Вашият род?  

– Моят род е от едно бедно семейство от Горната махала на с. Брежани. Ние сме родени там  и всяка година се събираме на 15 август на християнския празник на Св. Богородица. Без значение дали сме в Америка, Испания, всички се завръщаме, защото сме възпитани да спазваме традициите. Моят баща не ни завеща пари, а най- важното – да бъдем честни, почтени, никога да не лъжем, да обичаме родината си и уважаваме всеки един човек, без значение от етнос и религия. Да ценим семейството, да почитаме възрастните, да ходим на черква. Да уважаваме мюсюлманите, които идват на нашите празници, а ние пък ходим на техните. Ние всички живеем в едни ужасни времена, и е вече време да кажем „стоп“ на  всички далавери и корупцията и да се тръгне напред.

– Какво Ви провокира да отидете в  парламентарната комисия за ревизия на Мая Манолова?

– Много се амбицирах и бях изключително нервиран, след като видях този арогантен тип, който излезе по телевизора и унижи държавата до най-ниското ниво. Тогава си казах: Точно този ли, заради който аз имам такива страхотни проблеми? Говорим за Иван Ангелов, който държи един голям бизнес. Тези хора са много опасни. Нагаждат се към всяко правителство и тяхната цел е да ги направят зависими. И са я постигнали. Държат ги с пари, с гласове, с всичките им подли  схеми.  От тези зависимости сметката накрая я плаща целият български народ. Сега говорят, че като се листнал на борсата, бил много почтен човек. Защо не проверят как се е листнал на борсата ? Ето, моята фирма има 60 млн. лв. оборот. Ще помолим още няколко човека да вдигнем капитала да се листнем на борсата. Там вече започва кражбата от пенсионните фондове, в които са нашите втори пенсии. И никой не му търси отговорност. Една много интелигентна жена от КНСБ каза, че за миналата година има 24 млн. лв. загуба от пенсионните фондове. Нека се направи проверка къде са отишли тези пари.

– Как започнахте Вашия бизнес?

– Първоначално имах бизнес в Благоевград, бях един от съдружниците в „Еко ботълс“ с Атанас Ангелов-Мацолата и Красимир Величков. Започнахме да работим, но не можахме да се разберем и аз се оттеглих. Продадох си акциите, заминах в Северна България и през 2000 г. започнах да се занимавам със земеделие. Мои приятели ми казаха: „Абе ти си луд, как можеш да се захващаш със земеделие, това е къртовски труд”.  Да, така е, но мен работата не ме плаши, научен съм на труд. Завършил съм СПТУ по земеделие в Сандански. Така влязох в този земеделски бизнес. Тогава земите не се работеха и всичко пустееше. Нямахме „ноухау“, нямахме трактори. До 2007 г. сме ходили по банките да се молим за кредити. Никой не ни даваше пари на нас, земеделците. Отивам при една банкерка, която беше като мене пълничка, и почвам да обяснявам, че ми трябват пари.  Попита ме какво ще заложа и аз й казвам – земеделска земя.  А тя ми вика: „Абе мани я тая земеделска земя, нямаш ли апартамент, къща?“. „Имам един апартамент, ако трябва, него ще заложа”. А тя продължава: „Ами ако умре тоя бизнес?“. Казах й : „Ако умре, значи и двамата ще умрем. Кой ще допусне да умре храната, която дава земята?”. Сещам се за този разговор сега, защото това, което става в световен мащаб, е нещо ужасно.

– Защо?

– Аз го казах в комисията. Пшеницата, царевицата никога не са били 263 евро. Сега, когато се очаква да имаме най-добрата реколта от пшеница, имаме достатъчно влага за царевицата, цените на фючърсите са толкова големи, че всички земеделци, които са закъсали, потънали са в кредити, ще продават на зелено и всичко ще бъде изнесено. Това е световната тенденция. Китай изкупува всичко. В момента Китай си оправя селските райони, и ще излязат много напред. А ние ще закъсаме. И за Коледа ще ядем пържоли за 20 лв. и хлябът ще бъде двойно по-скъп. Затова им казах на депутатите: „Господа, съберете се всички, отидете при президента, ако трябва да лазите дотам, прегърнете се, целувайте си ръка, извикайте патриарха и мюфтията и се кълнете всички заедно, за да можем да излезем от кризата.  Да сме подготвени. Аз виждам какво се случва в сектор „Земеделие“. Иззеха се 500 000 дка земя национално богатство и я дадоха на  крадци.

– Какво имате предвид ?

– Земята отиде в частни фирми, може би свързани с яйца. Схемата е много проста. Хората имаха компенсационни бонове като обезщетение за иззети имоти по време на комунизма. Принудиха ги да си продадат боновете за по 10-20 %, за нищожни пари. Изкупиха ги тези олигарси и в един момент държавата обяви, че ще продава земеделска земя, която може да се закупи с компенсационни бонове. Тогава веднага скочи цената им на 90%. Това не е ли кражба? Точно тези фирми се бяха подготвили и имаха предварителна информация. Знаете ли за колко взеха 1 дка земя? За 100 лв. А сега земята е от 1000 до 1500 лв. Значи 500 000 дка земи за 1 млрд. народно богатство отиде при тези хора.

– Говорите за земеделски земи предимно в Северна България ли?

– Навсякъде. Даже и в Пиринския край. Това го направиха точно тези бивши земеделски министри, които съветват Иван Ангелов и сега излизат по телевизора и казват, че бил много почтен човек.

– Иван Ангелов опроверга всичките твърдения – на Вас, и на Илчовски.

– С г-н Ангелов трябва да се занимае ДАНС. Той е троянският кон на българската държава. Знаете ли, че той продава 80% от износа на български слънчоглед в Турция? Знаете ли, че продава на по-скъпи цени на една фирма, свързана с някои кръгове? Г-н Ангелов има много тежки инвестиции в една клиника. Държавата ни страда от такива олигарси, които са заплаха за националната сигурност.

– Имате ли доказателства?

– Имаме документи за всичко. Аз като съм излязъл, съм се подготвил. Бях заплашван, офисите ни горяха няколко пъти. На наша служителка запалиха къщата, селскостопанска сграда. Жената получи диабет. Не е само този проблем. Ако така  продължаваме, ще пропадне цялата държава. Затова им казах на депутатите  обединете се и вземете решение.

– Вие имате ли предложение?

– Ако аз имам проблем, първото, което бих направил, е да спра теча във фирмата. Ще проуча откъде се е получил и ще сложа контрол. Тези хора, които ще дойдат на власт, трябва да бъдат контролирани. От кого? От гражданското общество и от специалистите от  браншовете, а не от разни асоциации, на които държавната банка им дава милиони левове.

– Казахте, че сте най-големият зеленчукопроизводител. Как влязохте в този бранш?

– Аз бях в зърнопроизводството и моята фирма е една от първите в страната. Видях, че държавата закъсва със зеленчуците и 70% са внос. Влязох в този бизнес, за да се боря точно с тези хора по министерствата, които нямат подход. Знаете ли, че ако ние от браншовата организация влезем в министерство, ви гарантирам, че ще донесем 9 млрд. лв. брутен вътрешен продукт отгоре. Защото ще разгърнем веднага поливното земеделие. Знаете ли какво правят в момента румънците? Имат страхотни системи за напояване. Ние трябва да качим р. Дунав по Добруджанската равнина, да се полива. В Южна България – също. Разрешителните за поливане и електричество да бъдат други. Във всяка една нива в Гърция има по една малка къщичка – това е сондаж за напояване и трафопост за ток. Аз от 5 години не мога да взема разрешително за напояване на земи от Дунава, все едно че ще взема националното богатство. А за да напоявам,  минавам през РИОСВ, Басейнова дирекция, Министерски съвет, Общински съвет.  И не мога да се справя.

– Тромави процедури, така ли?

– Не само тромави. Така те държат за шията всеки един земеделец. Защото идват избори и почват да ни обикалят разни емисари. На нас ни е омръзнало от избори.

– От кои партии са емисарите?

– От всички. Аз имам фирма в Гърция. Един ден ми се обажда мениджърът, който е там, и ми казва: Шефе, имаш покана от кмета на Серес. Аз си казах: „Айде стига, избори ли има?”.  „ Не, иска да се срещнете, да говорите”.  Отидох в общината. Кметът ме посрещна, бяха и неговите заместници. И знаете ли какво ми каза? „Искам да ви почерпя с кафе, за да ви благодаря, че инвестирате в нашата община. Ако имате спънки, проблеми от държавно естество, ние сме винаги насреща. Подкрепяме чуждите инвеститори”. 

Как да не им завиждам на гърците? Благородно, естествено. Аз съм българин, но съм отишъл да инвестирам в Гърция от зор, от страх, защото в България могат да ти вземат във всеки един момент бизнеса. Да те фалират.  Всичко може да ти се случи. В Гърция ходя без охрана, няма камери. А в България навсякъде камери, охрана. На мен 30% от времето ми минава в опазване на имуществото.

– Вие къде живеете основно?

– Аз имам 10 спални, пътувам постоянно във всички региони, в които имам бизнес. Даже си изнесох 15-20% от фирмата в Гърция, за да не я откраднат. Въпреки че един път го направиха по електронен път, но си я върнах чрез съда. След това успяхме да променим закона, като получаваме есемес известия от Търговския регистър. Сега ме е страх да не ми вземат бизнеса. Принудително. Те могат. Затова се ориентирах към Гърция. Всеки ден изнасям по 1000 т зърно за Гърция, имам склад в Солун и продавам. Не сме се листнали на борсата, не крадем от пенсионните фондове, ползваме кредити от нашите банки.

– Зърно и зеленчуци. Това е Вашият бизнес.

– Да. Искаме да работим спокойно. Да има правила за бизнеса. Нищо друго.  Това исках да кажа и на депутатите. Но като влязох в парламента, бях заобиколен от орди. Бях готов да отговоря на всякакви въпроси, но никой не искаше да чуе за манджата, искаха да чуят за подправките. Не за същността, а за пикантерията. Как се чувства един нормален бизнесмен, когато вижда как някои правят врътки…

– Вие имате ли решение?

 – Оттук нататък не трябва да оставяме без контрол нито едно министерство. Да има по 5 човека минимум, експерти от браншовите организации, които да ги наблюдават и съвместно да обсъждат решения. Тези експерти да бъдат проверени, да имат минимум 10-годишен опит, да не са участвали в обществени поръчки и да са създавали работни места. Само такъв човек никой не може да го подкупи. Защото зад него стоят 500 работници, на които плаща заплати, осигуровки, децата му работят в компанията. Знаете ли тогава кога ще има кражби? Никой бизнесмен няма да отиде да си почерни името и ще работи за държавата. Трябва да се намали броят на депутатите. 240 са прекалено много за нашата малка държава. Гласуването трябва да стане наистина задължително  и да има санкции. Брат ми Николай има и белгийско гражданство. Когато в Белгия има избори, дори и да е в Америка, винаги гласува, защото иначе ще го глобят 300 евро. Когато отиде в общината за някакъв документ, ако не е гласувал, веднага казват, че не е отговорен гражданин. Съседите му знаят, че не е гласувал, и не му говорят, защото той не е обществено полезен. Искам да кажа, че  от началото на прехода за първи път бизнесът е съгласен да му се вдигнат данъците. Ние искаме да се вдигне самочувствието на хората, на служителя и оттам всички да работим заедно за просперитета на родината. Но  затова са нужни сериозни промени и спокойна работна среда.

– Какъв е  бизнес климатът в Симитли?

– В Симитли бизнесът върви добре, защото имаме такова управление. Защото нашият кмет си изпълнява задълженията. В селата навсякъде има осветление, улиците са с тротоари, ред, чистота. Всеки инвеститор е добре дошъл. Така  го приемат не само в общинската управа, но всички ние като бизнесмени. Защото създава работни места на нашето население. Нашият кмет каквото е обещал, го е изпълнил. Не съм му адвокат, това е истината. Преди да стане кмет, имахме конфликти, но когато се кандидатира, разговаряхме, стиснахме си ръцете партньорски, по мъжки и работим за нашата община. Аз никога не съм си позволявал да се срещам с него насаме. Срещали сме се в черквата, на курбан, на празници.  Не съм го молил за услуга. Той ме е молил да взема някой беден човек на работа. 

БЕТИНА АПОСТОЛОВА/в.Струма