ИСА за януари: Пеевски атакува, Радев вече не доминира, Борисов дава индулгенции, Денков е изнервен

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец януари 2024 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ РОТАЦИЯТА – МИНИТРУСОВЕ И МИНИСТРИ НА ПРИЦЕЛ
 
ПРЕЗИДЕНТЪТ ВЛЕЗЕ В БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН „КЕШГЕЙТ“

ГЕРБ В ОЧАКВАНЕ ДА ВЗЕМЕ МАНДАТА. ЩЕ ИМА ЛИ УСЛОВИЯ?

 

ПП-ДБ С „ЧАТАЛДЖАГЕЙТ“ И СРИВ НА ИМИДЖА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЛИДЕРИ

ДПС – ПЕЕВСКИ В ОСТРА АТАКА КЪМ РАДЕВ

БСП – „КЕШГЕЙТ“ НОСИ БОНУС НА НИНОВА

ВИРУСЪТ НА ВОЙНИТЕ ПРЕВЗЕМА СВЕТА

Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:

Президентът попадна под мощен обстрел, като за първи път рискът да се изправи пред процедура на импийчмънт е реален.

 

Ситуацията за Радев се преобръща много бързо.

 

Евентуална връзка между политически проект на Радев и обвиненията в корупция на негови приближени е смущаваща.

Скандалът е безпрецедентен за годините на прехода.

За първи път президентът на България е посочен като „Мистър Кеш“ заради подозрение за корупция, практикувана от приближения му кръг (кохорта).

 

Ако Радев приеме предизвикателството да направи партия, той ще трябва да напусне президентството и да загуби имунитета си.

 

Пред президентска партия винаги е имало голяма и плътна въпросителна. Основната причина е липса на капацитет за партийно строителство. Няма никаква яснота на каква идеология ще стъпи проекта, на какви принципи, ценности, програма.
Заявката за алтернатива не е достатъчна.

Създаването на президентска партия е рискова стъпка за Радев по две причини. Първата: може да се продължи разследването, свързано с трудовия договор на Десислава Радева или да се работи по други сигнали. Втората е, че институцията му дава политическа тежест, уплътнява рейтинга му. Няма никаква гаранция, че партийният лидер Радев ще има толкова висок рейтинг, колкото президентът Радев. Точно обратното. Излезе ли от президенството Радев ще загуби поне 30% от сегашния си рейтинг.

Говорители на президента прекалено дълго плашеха с нов политически проект, който да бъде открито свързан с него, и идеята сякаш прегоря. Сега всички опоненти на Радев имат шанс да се обединят срещу политика, който години наред ги назидаваше, обиждаше, плашеше, като в същото време се самоопределяше като изключението от партийния елит, който е загърбил интересите на нацията.

 

Зад гърба си Радев има вече седем години на „Дондуков“ 2, като неизменно бе първи по рейтинг в социологическите проучвания, но с променливи стойности. Процентите с положителен знак започнаха да падат след като започна да управлява със серия от служебни кабинети (от общо девет в новата ни история пет от тях са с указ на Румен Радев) и влезе в много остър конфликт и с тези, на които даде път в политиката – ПП. С пълно право се създаде усещането, че Радев атакува всички, над които не може да доминира, като започна през конфликт с Борисов и ГЕРБ, мина през Нинова и БСП, не пропусна ДПС, за да обяви война и на ПП-ДБ и нейните лидери, когато те станаха водещи в управлението.

 

Радев не завърши битката с „мутрите“ преди да се захване с „шарлатаните“ и поддържането на перманентна конфликтност без финални резултати започна да внася съмнение в мотивацията на президентската институция.

Президент и парламент влизат в конфликтен възел, който трябва да бъде решен.

 

Реална е хипотезата, че при гласуване за процедура за отстраняване на държавния глава, мнозинство, което да изпрати казуса в КС, може да има.

 

Хоризонтът пред нестандартното като формула управление се удължава с поне девет месеца, но пред него сякаш е поставена бленда, която дава на публиката ограничена видимост за развитието на процесите.

Препотвърдено бе ясно, че Мария Габриел ще бъде министър-председател, но е очевидно, че се разместват пластове и отношения, търси се ново позициониране.

 

Липсата на коалиционно споразумение оставя широко поле за маневри, но на този етап близкото бъдеще на така наречената „сглобка“ не е под въпрос. Подчертаваме – близкото бъдеще.

 

Моментът на ротация не е ключов за хоризонта на правителството. Анализът очертава други важни точки, разположени във времето до края на годината (някои от тях и отвъд него):
-    Развитието на конфликта с президентската институция след сериозните обвинения към държавния глава.
-    Решението на Конституционния съд, сезиран от президента, за промените в основния закон. Докато те не станат необратими, рискът от овластяване на президента няма да бъде поет.
-    Развитията на военните конфликти, засега основно в Близкия Изток и Украйна. Горещите точки обаче стават все повече и повече. Уплътняват се прогнозите за глобален конфликт, който ще преформатира света, а България трябва да намери своето място при новите съотношения на международната карта.
-    Европейските избори ще създадат различно съотношения на силите по разделителната линия глобално-национално и това ще намери отражение в плановете за реконструкция/промяна на Евросъюза.
-    Изборите в САЩ са в края на календара, но какъвто и да е резултатът от тях, той ще е сигналът за промените, които ще дадат облика на бъдещия международен ред.

 

Ротацията в България е малко парче от целия този пъзел.

Българската политика изглежда в плен на ситуационни игри, което е особено рисково в момент на преформатиране на глобалния ред.

 

Промените в Конституцията дадоха на така наречената „сглобка“ време. В дневния ред на политическите сили е попълването на органи и регулатори, където се натрупаха близо 80 позиции с изтекъл мандат.

 

Фактът, че при някои от тях се изисква квалифицирано мнозинство в Народното събрание, е ясен индикатор за ролята, която ДПС ще продължи да има за посоката на политическите процеси. Движението не иска и няма да има министерски кресла, но е фактор, който „сглобява“ властта.

 

Попълнен е съставът на Конституционния съд, който реално ще бъде арбитърът в конфликта между президента и мнозинството в Народното събрание.

На вербално ниво партньорите в управлението се опитват да създават усещане за добър тон, за разбирателство, за синхронизация в действията, но в същото време акцентират върху трудностите. Търси се посланието „партньори сме по неволя“.

Приближаването на ротацията изнервя Николай Денков. Ако има смени на министри, това няма да е атестат само за тяхната работа, но и за неговата способност да ги мотивира, да изгради екип.

Денков търси признание, но става все по-трудно да го получи.

 

Лобисткият договор на ПП и имотният скандал отключват криза в „Продължаваме промяната“.

 

Провеждането на предсрочни парламентарни избори е все по-неизгоден за ПП-ДБ вариант, тъй като доверието към нея ерозира.

ПП започват да влизат в конфликти и със своята база. Организации, които бяха говорители на партията, като „Правосъдие за всички“, организираха протест срещу избора на конституционни съдии, а това стана с гласовете и на ПП-ДБ.

 

Политическото напрежение в парламента много бързо ескалира. За по-малко от две седмици то се разви от противопоставяне с познатите параметри между управляващи (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС) и опозиция („Възраждане“, БСП и ИТН) до политически войни.

 

В ПП-ДБ зреят разпадни процеси, а Народното събрание се превръща в сеизмична политическа зона.

 

Няма гаранция, че оттук нататък цялата парламентарна група от 63 народни представители ще подкрепя едно или друго предложение/проектозакон. Очакваме, че след ротацията тенденцията ще се развие още по-отчетливо.

Скандалите около водещи лица в ПП обръща времето в полза на ГЕРБ.

 

Досега недоволството на така наречения протестен сегмент бе заради обстоятелството, че ПП-ДБ изпират Борисов и Пеевски. Сега тези, които имаха силата да изпират, сами се нуждаят от изпиране и Борисов и Пеевски сякаш благосклонно им правят тази политическа услуга, защитавайки Василев, Лорер, Петков.

Налице са реални предпоставки за срив на авторитета на всички лидери на ПП-ДБ.

С днешна дата Бойко Борисов дава индулгенциите, не ПП - това е коренно различна ситуация.

Привидно сговорчив на национално ниво, Борисов е радикално твърд на столичен терен. Битката за София продължава.

ПП-ДБ стават заложници на големия компромис, като губят подкрепа в сектора, който им симпатизираше.

 

Радикален ход като напускане на коалицията от страна на ПП-ДБ изглежда невъзможен, тъй като подкрепата за тях се движи надолу.

 

След забележимото снишаване около местните избори партията на Костадин Костадинов отново излезе много напред публично – в ролята и на нападател, и на жертва.

Чрез насаждане на страхове „Възраждане“ все повече става силата, която държи заедно партньорите в управлението.

 

Националният форум на ДПС през февруари ще одобри предложената от Доган формула за споделено съпредседателство, като на парламентарния терен и на национално ниво водещ ще остане председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски, включително като част от усилието центърът на българската политика да се върне в Народното събрание.

 

Атаката, която се развива към президентската институция, стабилизира позициите на БСП в дългогодишната битка на Корнелия Нинова и екипа й с така наречената вътрешна опозиция. Нинова засега убедително печели.

 

„Кешгейт“ носи бонус за БСП. В този политически момент това е партията, която затвърди имиджа си на последователна опозиция на модела „Борисов“, впоследствие – и на модела „Радев“.

В опозиционния сегмент „Има такъв народ“ се превръща в беквокал на „Възраждане“, с тясна специализация върху „Продължаваме промяната“.

Попаденията на Трифонов в стил политическо кабаре не успяват да вдигнат отново вълна в негова подкрепа.

 

Правителството и управляващите не успяха да развият положителен разказ по темата за Шенген, защото изпаднаха в тежък обяснителен режим за обратния прием на мигранти.

 

Реално има две големи новини от постигнатото споразумение с Виена. Добрата новина е политическа и гласи, че от края на март България и Румъния получават достъп до инструментите на Шенген или с други думи това е пълен Шенген с условието проверките на сухопътните граници да бъдат премахнати на по-късен етап.

 

Лошата новина е за икономиката – опашките на границите остават, както и предимството на други държави за сметка на икономиките на България и Румъния.

 

Правителството късно съобщи, че след 31 март България няма да е наблюдател, а ще има право на глас на масата за взимане на решения. То, изглежда, няма самочувствие нито в изявите си на международния терен, нито в комуникацията с българските граждани. Нито една власт, никъде по света, не е приемана като добра и успешна априори, ако тя не успява да покаже резултати и да ги изговори адекватно.

 

Значителен дял от българските граждани бяха гневни първо на своето правителство, след това – на австрийското, което без основания натиска спирачката пред София и Букурещ, прилага двойни стандарти и демонстрира имперско самочувствие за сметка на балкански народи, които третира с пренебрежение. Според популярния израз – като хора „втора категория“ („втора ръка“).

 

Ако разделителните/разпадни процеси в рамките на Европейския съюз наберат скорост, този политически манталитет ще се засили и очаквано ще им бъде даден отпор. Включително под формата на преориентация на избирателите към евроскептични политически оферти.

 

В Европа текат процеси, които ерозират неолибералния консенсус от последните десетилетия. В същото време България затъва в усещане за безалтернативност.

 

При лошата външна среда за отворената българска икономика вътрешните фактори могат да бъдат двигатели на растежа и да компенсират негативите на слабото външно търсене. Стимулирането на икономическия растеж през последните години чрез покачване на доходите и по този начин насърчаване на вътрешното търсене се оказва все по-неустойчив модел на растежа, но и недостатъчен да подсигури приходите в щедрия държавен бюджет. Необходима е смяна на модела и формиране на икономическата политика, фокусирана върху насърчаване на инвестициите и търговията и радикално, шоково намаляване на административната тежест.

Анализът е изготвен от екип на Епицентър.бг