ИСА за юни: Експериментът, при който ПП-ДБ управлява "джентълменски", може да катастрофира
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юни 2023 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОД НА ПОСТКРИЗА И РАЗДЕЛЕНИЕ ПО ВСИЧКИ ФРОНТОВЕ
ПРЕЗИДЕНТЪТ - ДЕСТРУКТИВНА ОПОЗИЦИЯ БЕЗ ЗАДЕН ХОД
ПЛАВАЩИ МНОЗИНСТВА СКЪСЯВАТ ДОГОВОРЕНИЯ МАНДАТ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО
ПРОКУРАТУРА И СЪДЕБНА ВЛАСТ – ТРУСОВЕТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ, ИЛИ НАКЪДЕ СЛЕД ГЕШЕВ
ГЕРБ-СДС ДЪРЖАТ КЛЮЧА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕТО НА КАБИНЕТА
ПП-ДБ – КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВЛАСТ,
ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ПОДКРЕПА
МЕТЕЖЪТ НА „ВАГНЕР“
Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози:
България навлезе в период на посткриза, чийто срок е непредвидим към този момент.
Белег на посткризисния период е, че разделението на елита е заразило/поразило цялото общество. В социалните медии се води форма на гражданска война по всякакъв повод.
Мониторинг върху публичната среда сочи, че все по-често се употребява думата „фашизъм“.
Отговорност за посоката, в която (ще) се развива страната носят не само правителството и мнозинството, но и опозицията, граждански организации, медии, всички институции.
Със съставянето на редовното правителство политическата криза формално свърши, но политическата война продължава с инструменти на „меката сила“.
Рестарт на кризата с параметрите от последните две години едва ли е възможна, най-малкото защото основните политически играчи са в подновено амплоа, добавиха нови моменти – добри или лоши, към своя имидж.
След смяната на Гешев градусът на политическото напрежение между първите две политически сили, на които се крепи правителството, рязко скочи.
Продължението на политическите битки беше очаквано, изненадата бе в размаха, мащаба и настървението.
Основният проблем пред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не е толкова в липсата на ясно разписано коалиционно споразумение, а в липсата на доверие.
Устойчива формула може да бъде намерена, но с някакъв фиксиран хоризонт и точно разписани приоритети.
Проблемът още на старта бе, че се постигна нещо като коалиционно правителство, нещо като договорки, нещо като общо правителство.
Така и двете сили си оставиха терен за самостоятелна игра и резултатите не закъсняха. Това стана по-бързо от очакваното и кабинетът се изправи пред разпад около две седмици след неговото конструиране.
Плаващите мнозинства в Народното събрание отключиха миникризата между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Реакциите на избора на редовното правителство покриха целия спектър и сред електоралните сегменти, и сред наблюдателите - отрицание, възмущение, гняв, разочарование, критика, (временно) примирение.
Разказът, че така се слага край на експанзията на президента във всички нива на властта, тушира донякъде, но не успя да елиминира негативните реакции.
Компромисът, който и двете коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ трябваше да направят, бе твърде голям и драстично се размина с предизборната реторика и на двете страни.
„Продължаваме промяната“ бе създадена и стана влиятелна политическа сила с обещанието, че няма да се коалира с ГЕРБ.
От ПП се очакваше да торпилират политическото бъдеще поне на Борисов, ако не на цялата партия. На този етап реално се получава обратното – гарантират го.
Миналото в отношенията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е като минно поле. Формулата за управление може да издържи или заради общ враг, или заради (личен и партиен) интерес, или поради натиск отвън.
С крайното си поведение президентът започна да губи авторитет и това дава шанс на правителството.
Видимо се изостря сблъсъкът патриотизъм-глобализъм, консервативно и либерално, което е световен феномен, но в страни с нестабилни институции, каквато и България, това е далеч по-рисково.
България излъчва навън сигнали, които стъписват/отблъскват/разколебават партньори и инвеститори. Изглежда така, сякаш само Брюксел успява да овладява ситуацията до приемливи мащаби.
Заговори се за бързо приемане на страната ни в Шенген.
ЕК и ЕС ще крепят правителството в България, но не могат да решат всички проблеми.
Външните ни партньори са наясно със ситуацията у нас – с възхода на антисистемните партии, с проблемите с върховенството на правото, с липсата на присъди за корупция по високите етажи на властта и др. В същото време имат интерес от предвидимо правителство в условията на глобална дестабилизация и ще оказват съдействие на „Денков-Габриел“.
Това може да обясни и слабия интерес в Страсбург към визитата на Иван Гешев.
От началото на май насам събитията около държавното обвинение пишат глава в най-новата ни история.
За първи път откакто действа новата Конституция главен прокурор бе свален от поста си предсрочно, което показва, че разказът за съдебната власт почива на митове, на зависимости, на полуистини и на опорни точки.
Подчертаваме, че независимостта на съдебната власт означава едно: че прокурори и съдии са зависими единствено и само от закона и че пред закона всички са равни.
След безпрецедентната динамика в последните месеци, която доведе до отстраняването на Иван Гешев, стана ясно, че де юре прокуратурата е самостоятелна, а де факто се управлява от политически интереси.
Проблемът с тайминга се очерта като съществен и за действията на Гешев, и на ВСС. Въпросите защо той действа решително сега и защо ВСС го освободи сега ще продължават да присъстват в дебата.
Самият ВСС фокусира върху себе си основателните критики, че уронва престижа на съдебната власт, тъй като едва сега намери основания за освобождаването на Гешев. Изборът на Борислав Сарафов от прокурорската колегия ги задълбочи.
Президентът се позиционира като деструктивна опозиция на правителството без да си остави заден ход. За всеки сериозен стратег това е голяма грешка, особено когато трендът на общественото доверие вече е надолу.
Радев загуби статута си на политик с преобладаващо одобрение, който печели политическите битки по дефолт.
През местната власт може да бъде създадено солидно скеле на бъдеща пропрезидентска формация, която да излезе на националната сцена.
Парламентът заработи под високо напрежение, което се генерира отвътре.
Експериментът, при който втората политическа сила – ПП-ДБ, управлява по силата на „джентълменско споразумение“ с първата – ГЕРБ-СДС, може да завърши с катастрофа.
На теория коалицията ГЕРБ-СДС разполага с повече възможности за маневриране в рамките на 49-то Народно събрание. Оставка на Денков ще върне мандата за съставяне на правителство към нея, но ескалацията на напрежението по линията Изток-Запад изключва като възможни коалиционни партньори „Възраждане“ и БСП, даже и „Има такъв народ“.
Ако се наложи отново да търси ПП-ДБ за съдействие/подкрепа/преговори, партията на Борисов ще занули постигнатото досега.
Резултатите от местните избори могат да изчистят политическата картина, като дадат реална представа кой с какво влияние ще разполага на регионалната карта и каква тежест има към този момент.
По-реалистична е прогнозата, че след местните избори може да се стигне до предсрочен парламентарен вот.
Ако на вота ГЕРБ-СДС, постигат отчетлива доминация, тогава и прогнозата на Борисов, че ротация няма да има, може да се реализира.
Рискът от падане на кабинета преди реално той да е заработил сплоти ПП и ДБ и втвърди електората им.
Христо Иванов и Кирил Петков говорят в един тон, помежду им този път има синхрон и покриване в основните тези.
С издигането на Васил Терзиев за кандидат-кмет на София коалицията се изправя пред трудна кампания. Част от профила му се харесва на типичния избирател на ПП-ДБ – млад, активен, проспериращ, милионер. Но по линия на родословието си, свързано с комунистическата партия и ДС, той ще бъде атакуван жестоко до самия изборен ден. Изборът в София сякаш изцяло се свежда до минало или бъдеще. Терзиев има шанс да стане столичен кмет, ако е победител на първия тур. При балотаж, най-вероятно, ще се изправи срещу кандидата на ГЕРБ, който има повече потенциал за привличане на съюзници.
С крайна реторика „Възраждане“ установи монопол в националистическия сегмент и видимо се радикализира. Партията използва два канала за комуникация – през мейнстрийма и през социалните мрежи, където обижда, заплашва. Хората с либерални възгледи биват наричани „психично болни“, „фашисти“, „увредени“, „вредни за държавата“, „шизофренеци“, „платени чужди агенти“, „същества, които не са стигнали до човешко развитие“ и „вонят на страх“.
Всяко възмущение от тази антихуманна реторика дава повод на партията да се преживее като жертва. Безкритичното отношение към изявите на партията е масово.
Силен акцент в динамиката около ДПС през този месец е сериозната заявка за активно участие в конституционните промени.
Проектът на Движението вече има бекграунд – той бе представен още през февруари миналата година – първо в Брюксел, а след това и пред политическите сили в Народното събрание.
По темата за конституционни промени върви диалог с ДПС – и заради експертизата, и заради необходимостта да бъдат събрани нужния брой гласове. ДПС вече е в нова позиция.
С избора на правителството „Денков-Габриел“ БСП получи шанса да бъде тотална опозиция и по двете ключови линии в българската политика – статукво-промяна и Изток-Запад, и тя използва този шанс максимално.
БСП изпадна в обяснителен режим заради информацията на ГЕРБ за преговори с първия мандат и внезапния отказ от участие в тяхно правителство, но незабавно мина в атака.
Партията се дистанцира от всички и от всичко, но големият въпрос дали и кога това ще й донесе политически бонус остава отворен. БСП залага на принципите и това е правилно, но се оказа без съюзници.
Приемането на решения и закони с плаващи мнозинства в парламента е златно време за партия като „Има такъв народ“, която се движи в пистата на тотална опозиция на кабинета.
Продължава да има огромно разминаване между думите и делата на партийните й представители. На думи громят всички, на практика гласуват в НС с някои от тях.
Присъединяването на страната към еврозоната ще е свързано с нова и много по-важна роля на ЕЦБ за българската икономика. Затова е важно БНБ, която ще участва вече пряко във взимането на решенията в еврозоната, да бъде достатъчно подготвена да защити националния и общоевропейския интерес – предизвикателство, с което само високо компетентен, лоялен и кооперативен управителен съвет може да се справи.
И тук не можем да прехвърлим отговорността за избора на външни институции, както бе случаят със заместващ еврокомисар. Европейската комисия трябваше да избира между две български номинации, което е израз на унизителна политическа немощ на страната.
Министърът на финансите обезоръжи опонентите си от двете страни – тези, които считат, че бюджетът е разточителен, както и тези, които считат, че не е достатъчно социален. Предложеният проект се придържа към бюджетен дефицит под 3% и запазване и дори увеличаване на социалните придобивки. Всичко това, обаче, е прекалено хубаво, за да се сбъдне.
Дали икономическият растеж ще успее да достигне 1.8%, както е заложено в бюджета? Ключът за изпълнението на бюджета е дали ще се сбъдне прогнозата за 165.4 млрд. лева БВП.
Външната среда е неблагоприятна за българския икономически растеж. Германия влезе в техническа рецесия, а осем държави в ЕС реализираха отрицателен икономически растеж в сравнение с последното тримесечие на 2022 г.
Кризата в Русия трябваше да се случи. Беше неизбежно. Налице бяха много признаци за разкол не въобще в елита, а вече и в управленския му сектор.
Метежът показа, че в управляващия и военния елит на Русия единството е далеч от желаното по време на война. Може да се каже, че елитът като цяло оправда очакванията на критикуващите го: тези, от които се очакваше, побягнаха.
Законът загуби тежест, след като се оказа, че дори тежки престъпления няма да се наказват по съображения за политическа целесъобразност - сутринта ще бъдете обявен за предател, а вечерта ще бъдете простени и наказателното дело ще бъде прекратено.
Рейтингът на руския президент вероятно ще падне, но това е управляема ситуация: има още шест месеца до началото на кампанията, т.е. има време да се ограничат щетите.
Самият бунт ще има дългосрочни последици за цялата административно-политическа система и конфигурация на елита. Но основните промени ще започнат едва след президентските избори.
Първият месец след изборите в Турция показа, че Ердоган едва ли ще се отклони съществено от досегашния курс на пълзящ национализъм и постепенна, контролирана ислямизация на турската държава и общество.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Косово, Албания)
Борислав Ангелов (Република Северна Македония)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ
ПОСТКРИЗА, ИЛИ МОЖЕ ЛИ ДА ИМА РЕСТАРТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА
ИЗБОРЪТ НА РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО – ЩЕ ИЗДЪРЖИ ЛИ МНОЗИНСТВОТО?
ПРОКУРАТУРА И СЪДЕБНА ВЛАСТ – ТРУСОВЕТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ, ИЛИ НАКЪДЕ СЛЕД ГЕШЕВ
ПРЕЗИДЕНТЪТ - ДЕСТРУКТИВНА ОПОЗИЦИЯ БЕЗ ЗАДЕН ХОД
ПЛАВАЩИ МНОЗИНСТВА СКЪСЯВАТ ДОГОВОРЕНИЯ МАНДАТ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО
ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ПОЛУЧИ И ДЕН ТОЛЕРАНС. ПРЕСТРЕЛКИ МЕЖДУ ПРЕМИЕР И ПРЕЗИДЕНТ
II. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ-СДС ДЪРЖАТ КЛЮЧА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕТО НА КАБИНЕТА
ПП-ДБ – КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВЛАСТ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ПОДКРЕПА
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ СЕ РАДИКАЛИЗИРА
ДПС В НОВА ПОЗИЦИЯ
БСП – ТОТАЛНА ОПОЗИЦИЯ НА КАБИНЕТА
„ИМА ТАКЪВ НАРОД“ - САМО ШУМ В СИСТЕМАТА
IV. ИКОНОМИКА
САЩ ИЗЛЕЗЕ ОТ ФИСКАЛНАТА КРИЗА
HAPPY BIRTHDAY НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА: НАИСТИНА ЛИ Е HAPPY ЮБИЛЕЯТ?
РОТАЦИЯ В ПРАВИТЕЛСТВОТО И РАЗУМНА ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА
РЕАЛИСТИЧЕН ЛИ Е БЮДЖЕТЪТ С ДЕФИЦИТ ПОД 3%?
НЯМА НИЩО ГЕРОИЧНО В БЮДЖЕТ С ДЕФИЦИТ ОТ 3 НА СТО
БНБ СЕ ВКЛЮЧИ В БИТКАТА С ИНФЛАЦИЯТА
V. ГЕОПОЛИТИКА
МЕТЕЖЪТ НА „ВАГНЕР“
ТУРЦИЯ – ЕДИН МЕСЕЦ СЛЕД ИЗБОРИТЕ
СТРАТЕГИЧЕСКОТО ДВУСМИСЛИЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ИНДИЯ
VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ИЗВЪНРЕДНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ В ГЪРЦИЯ
КОСОВО – НАПРЕЖЕНИЕТО НЕ СТИХВА
АЛБАНИЯ – ЕДИ РАМА СЕ ОПИТВА ДА ИГРАЕ ПОСРЕДНИЧЕСКА РОЛЯ МЕЖДУ КОСОВО И СЪРБИЯ
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ПРЕГОВОРИ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА
Пълният 91-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати. За контакти и абонамент - 0878 852 713 Епицентър.бг