ИСА: Деградацията на българския политически живот продължава с бързи темпове
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец април 2024 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИЗБОРИ 2 В 1 – ДЕФИЦИТ НА СИГУРНОСТ И НА КОНСТИТУЦИОНЕН РЕД
СВЕТКАВИЧНИ РОКАДИ В СЛУЖЕБНАТА ВЛАСТ. КОЛКО ДЪЛГО ЩЕ УПРАВЛЯВА „ГЛАВЧЕВ“?
ГЕРБ – СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ВЪРХА
ПП-ДБ – РАЗОЧАРОВАНИЕ ОТ РЕШЕНИЯТА И ДЕЙСТВИЯТА
ДПС – В БИТКА ЗА ВТОРОТО МЯСТО
ИКОНОМИКАТА МЕЖДУ ЛЪЖИТЕ И МЕЧТИТЕ
ЧЕРНО МОРЕ – „ЦЕНТЪР НА ТЕЖЕСТТА ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА“?
Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
България затвърждава образа си на страна в тежка политическа криза; на държава, на която не може да се разчита.
Най-тежкото разложение на държавността идва от неясната граница между закон и ред от една страна и престъпността от друга.
Забележително е, че представителите на всички политически сили говорят за разпад/упадък на държавността, но липсва единно действие и политическа воля за мащабна и радикална промяна в сектор „Сигурност“. Това е индикатор за „завладяна държава“ и олигархичен модел.
Дефицитът на сигурност и справедливост се задълбочава.
Поведението на бившия главен секретар на МВР Живко Коцев е осъдително от гледна точка на морал и интегрират. Ефектът върху структурите на вътрешната сигурност е силно негативен. Сектор „Сигурност“ изглежда пробит.
През скандала с контрабандните канали става видима връзката между митници, МВР, престъпен свят и политическа партия.
Партията, към която са насочени всички удари, без съмнение е „Продължаваме промяната“, а логичният извод е, че ефектът от скандала с митниците ще има отражение първо върху предизборната кампания, второ – върху резултатите от изборите, трето – върху следващите преговори около съставяне на редовно правителство.
Очертава се риск от следната ескалация: политическа криза, която преминава в институционална и конституционна, а в последен етап се развива като криза на демократичния модел.
При отчетлив възход на антилибералните, на консервативните и националистическите сили на европейско ниво и при пореден провал на съставянето на редовно правителство след 9 юни консервативната тенденция ще се окаже мощен импулс при нов национален вот.
Пластовете на българската политика се движат, а трусовете на европейско и национално ниво предстоят.
Промените в основния закон, които засегнаха сформирането на служебните правителства и правомощията на президента, изправиха страната пред риск от конституционна криза, като този риск бе генериран от различни казуси. „Белите петна“ в резултат на конституционните промени са много и тяхна водеща отличителна черта е необмисленост.
Реплики през медиите кой носи отговорност за един или друг министър не могат да делегират институционална отговорност. Това не е сериозно.
Дефектите на поправения основен закон станаха очевадни.
Диалогът между демократичните институциите се сведе до толкова ниско ниво, сякаш през последните 30 години в България не е имало демократични институции.
Налице е бъркотия: президентът избира служебен премиер от кръг лица, определени от Народното събрание, този премиер посочва министри, държавният глава издава указ за министрите, които не е опреледил, а правителството полага клева пред парламента, който не го назначил. Служебното правителство наистина сякаш е ничие от гледна точка на политическата отговорност, което може да породи най-разнообразни претенции към него, може да му бъде оказван натиск, може да бъде блокирано от липса и на гражданско доверие. Стигна се дотам - парламентът да иска оставката на кабинет, който не е избирал.
Всички констатирани пропуски и неясни моменти в основния закон могат да добият голяма политическа тежест, ако след 9 юни политическата криза продължи под формата на дълго служебно управление, както се случи вече от 2020 година насам, но тогава беше при ясни конституционни текстове и прецизно премерени баланси.
Щетите за политическия и конституционния ред предстои да се разгръщат.
В резултат политиката в този момент е като бойно поле, на което няма две борещи се страни, а многобройни играчи, които се сражават ту в една, ту в друга посока. Няма цел, няма стратегия и всичко това изправят системата/държавата пред риск от колапс.
Доминират скандали, партийни разпри, обвинения и унижения на политическия опонент, хаотични реплики. Липсват и принципи, и морал, и ценности.
Деградацията на българския политически живот продължава с бързи темпове.
Започва да става все по-очевидно, че политическата класа е неспособна да се самоконтролира чрез утвърждаване на етични норми и желязно спазване на законите и правилата. И това е тъжен факт.
Елитът предлага на гражданите не политики, а политическо риалити.
Настроението преди изборите е минорно в българското общество. Работата на парламента през април ще се отрази демотивиращо върху електоралните нагласи за гласуване. Това внася риск от ниска легитимност на следващото НС и от кризисни процеси в българската демокрация, основана на многопартийна система и плурализъм.
България, като страна член на НАТО и на ЕС, е лоялен партньор, но липсата на ясни национални позиции там, където се налага те да бъдат защитавани, ни превръща в политически буфосинхронсти без тежест и авторитет.
Сега, когато геополитическите предизвикателства стават повече и повече, трябват не опорни точки, а изключително висок професионализъм в дипломацията, където много важни са нюансите.
Социологическите прогнози потвърждават познатата електорална картина, но (гео)политическите процеси текат толкова динамично, колкото никога преди в близката ни история.
Има фактори и обстоятелства, които ще влияят повече върху перспективите за редовно правителство, отколкото данните за последните нагласи:
- Резултатите от европейските избори ще очертаят нови тенденции, които ще се отразят върху възможностите за коалиционни формули в страните-членки.
- Накъде ще тръгне американската политика е ключов политически въпрос.
- Друг фактор е динамиката на електоралната картина в България. Ако ГЕРБ и ДПС имат над 121 депутати, а ПП-ДБ регистрират не ерозия, а срив, то шансът за редовно правителство се вдига. Друг е въпросът кои ще са партньорите на ГЕРБ и ДПС, които ще търсят по-широко представителство от двойна коалиция.
- Редовно правителство или още служебна власт зависи също така от развитието на войната на Русия срещу Украйна, силата на натиска от страна на външните фактори, потенциалът на нови проекти, който в този момент е трудно да бъде оценен. Освен подем на патриотичните нагласи в България има и носталгия към класическото ляво.
Радев допусна редица грешки във втория си мандат, като основната бе да заложи всичко на конфронтацията (с партиите) без да е очертана позитивна политическа алтернатива.
Промените в Конституцията му отредиха странната и незавидна роля на пряко избран държавен глава с правомощия на нотариус и с неопределена отговорност за служебното правителство. Той може да смени служебния премиер, но следва да го замени с лице от „домовата книга“ - акт, който при провал ще тласне страната към жестока, непозната до този момент, криза.
Реално президентската институция е изключена от процеса на балансиране и взаимен контрол на властите, което е ключовата характеристика на зрелите демокрации.
Докладът на временната парламентарна комисия превръща договора с „Боташ“ в слабото място на Радев. Така ще бъде, докато прогнозата, че това е стратегическо дългосрочно решение с огромни ползи за България, не намери потвърждение.
Пред Народното събрание се отвори възможност да уплътни конституционния текст, че е водещата институция в България, но това остава нереализирано.
В тази рамка успя да се впише отстраняването на Росен Желязков като председател на Народното събрание само ден преди то да излезе в предизборна ваканция.
Между суперлативите и отрицанието трябва да се каже, че Росен Желязков бе добър председател на НС, с уравновесени реакции и до оставката му нямаше да се стигне, ако не се бе наложило парламентът да работи в предизборна ситуация. Самият той вече бе поставен под натиска да се съобразява с този факт.
След разпада на редовното правителство отношенията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ рязко се влошиха и това се видя ясно на парламентарния терен. Играта доби характеристиките „кой кого“ на фона на временните парламентарни комисии и всекидневните атаки.
ГЕРБ се завърнаха като партия, която изглежда силна и овластена, а опциите за бъдещето изглеждат оптимистични от партийна гледна точка: при неуспех за съставяне на редовно правителство след 9 юни ще управлява кабинет, близък до тях. При успешни преговори те ще са водещата сила в управлението.
Бойко Борисов вече е в позицията да поставя условия.
Видимо по-благоприятната ситуация обаче крие капани.
Един укрепен и агресивен ГЕРБ поражда висока съпротива и занулява успешото дотук излизане от политическа изолация.
Като водеща партия ГЕРБ трябва да предложи визия за институционалното укрепване на държавата, за политическа стабилност в рамките на една парламентарна демокрация.
Убедителна победа при ниска избирателна активност ще бъде пирова.
Участието на все по-малко граждани поставя под въпрос легитимността на политическия елит, от който ГЕРБ са съществената част.
Водещото място на ГЕРБ в българския политически живот е задължаващо. Тя трябва да се държи като партия, която се фокусира върхху приоритети и стратегии, а не „подскача“ (образно казано) на всяка реплика, думи или действие.
„Промяната“ изглежда тежко и дълбоко компрометирана, но обществен импулс за промяна има.
ПП-ДБ се намира в труден момент, когато трябва да обещае нещо, което веднъж вече не е изпълнила. Точно обратното – подвела е избирателите си.
Налице е огромно разочарование от решенията и действията на ПП-ДБ от последната година. Лидерите понесоха тежки удари в морален и политически аспект.
Представителите на ПП-ДБ са неубедителни дори пред собствения си твърд електорат и това не е основа за добро прогноза.
Двете сили подцениха политическите си опоненти и се оказаха, първо неподготвени за политическите предизвикателства и второ, влязоха в спирала на незаконосъбразни действия, абсолютно недопустими за политически водачи.
Фрустрация в избирателната й общност предизвика и фактът, че ПП-ДБ се борят с паралелната власт, но с промените в Конституцията реално я засилиха.
Краят на редовния кабинет изостри отношенията между ПП-ДБ и ДПС и председателя й Делян Пеевски, като през целия месец конфликтът ескалира, за да стигне пикови стойности преди парламентарната ваканция.
Динамиката на рязко влошените отношения между двете политически сили ще определя целия облик на предстоящата кампания.
Тласъкът идва от вероятно обмислена като спасителна пи-ар стратегия на ПП, които внесоха обрата в реториката си, извадиха Пеевски пред скоби, дефинираха Борисов като негов заложник и не изключиха следизборни разговори и дори коалиция с ГЕРБ-СДС, но само при условие, че Пеевски бъде изключен от този формат. Това е политическа слабост, тъй като Пеевски, първо, е легитимен лидер на системна партия, чието присъствие в политическия живот е функция на неговите избиратели, и второ - със същия Пеевски ПП-ДБ извършиха всички промени и реформи, които сега изтъкват пред избиратеите си като свои постижения.
Дали и доколко новата теза на ПП-ДБ ще върне разочарованите от деветте месеца на „сглобка“ и отчетливо взаимодействие с ДПС предстои да се види, но мобилизацията на Движението изглежда безспорна.
Председателят на ДПС е по-активен от всякога. Пеевски е водещият политик, който задава курса на решенията на парламентарно и правителствено ниво. Нещо повече - в исторически план значението на 49-тия парламент ще отбележи връщането на Делян Пеевски като незаобиколим фактор на политическата сцена и изваждането на ДПС от стигмата. Днес вече никой не поставя съмнение, че Движението под ръководството на Пеевски може да влезе като доминантен фактор в бъдещото управление на страната.
Ако има партия, за която сливането на двата вида избори да е от голяма полза, това е „Възраждане“. Тя получи шанса на синергията – да привлече едновременно недоволните от вътрешните политики през годините на прехода, и на политиките на Брюксел, които са в криза.
Получава се мощна анти-вълна, върху която „Възраждане“ умело сърфира, получавайки медиен излаз.
Между разпада на „сглобката“ и официалното начало на кампанията БСП поддържа много високо опозиционно темпо.
Партията може да се похвали, че удържа принципната си позиция да не влиза в договорки с представители на задкулисието.
В тази посока ще бъдат основните послания на БСП преди вота, като поводи за развитието на тази теза дават и конкурентите на партията вляво.
Три леви листи – БСП, Левицата, Солидарна България – бяха регистрирани за участие във вота. Роенето вляво възпрепятства електорален прилив към БСП.
С помощта на конкурентни проекти БСП ще бъде изтощавана електорално, докато не се появи ляв месия.
Как ще се представи Ваня Григорова зависи от кампанията й. На кметските избори тя бе много добра, но и много скъпа, а това вече започна да събужда подозрения.
Явлението „кадри унисекс“ също не се радва на голяма популярност.
ИТН са тясно профилирани в политическите атаки. Цялата енергия на депутатите й се инвестира в компрометирането/разгромяването на ПП-ДБ. Това, което бившите партньори от ГЕРБ не могат да си позволят, го прави ИТН.
Приносът на партията за профанизацията на политиката, за свеждането й до ефектни реплики и обиди, които привличат вниманието на масовата публика, е огромен. Това все още ги държи малко над бариерата, но необходимостта от непрекъснато обновление на ситуационните проекти, които да бъдат използвани от големите сили, може да ги потопи окончателно в определен момент.
Европейската икономика през последното десетилетие расте средно с 4%, докато американската с 8%, европейските преки чуждестранни инвестиции се насочват все повече към САЩ, отколкото вътре в самия ЕС.
Натискът към ЕС за повече военни разходи при изтощените и без това бюджети на страните би могъл да доведе до ускоряване на европейската индустрия, но това зависи в каква степен въоръжаването ще се извършва с местна продукция или с внос най-вече от САЩ. В тази област след европейските и американските избори се очертават нови теми за политическа дискусия.
Държавната енергетика в България се задъхва от липсата на консенсусни политики и ясна стратегия за бъдещето. Ако огромните печалби на тези дружества не бяха отнети за да се демонстрира нисък бюджетен дефицит, тези дружества можеха да създадат буфери, които да се използват в низходящите фази на икономическия цикъл, когато потреблението на електрическа енергия намалява и приходите се свиват. Анализ:ИСА/Епицентър.бг