ИСА: Борисов ще решава за властта, ДПС може да поднесе изненада, ПП-ДБ изпиха горчива чаша

България върви към петите предсрочни парламентарни избори за последните три години без голяма политическа и национална цел.
Дългосрочна визия за развитието на страната няма.

На вътрешно-политическия терен се водят битки с всякакви инструменти, но липсва голяма идеологическа конфронтация, липсва истински политически дебат за това накъде и как да върви България.

За разлика от предстоящия национален вот при европейските избори има челен сблъсък. Това само по себе си вдига интереса. Сблъсъкът между (нео)либерализъм и консерватизъм е решаващ за посоката, за бъдещето и за политиките на Европа, от които пряко зависи и България. Всичко това е на фона на война и на конфликти, които биха могли да доведат до глобален сблъсък.

Българските политически елити са зависими от големите сили и сякаш изчакват – боричкайки се, конструкцията и съотношенията в новия международен ред.

Идентификационни маркери на неолибералната идеология като защита на малцинствата, включително сексуалните малцинства, са разклатени. Традиционни общества като българското започват видимо да се обединяват около по-консервативни тези. Ярък техен изразител е БСП, която за разлика от „Възраждане“ е с проевропейски позиции. С радикализацията си обаче „Възраждане“ стана по-шумната сила, чиито крайности привличат маргинализирани маси.

Паралелното протичане на националната и еврокампанията у нас води и до следния извод: приоритети, свързани с еврочленството – еврозоната, Шенген и със сухопътни граници, стоят в политическия дневен ред на България, но нямат мобилизационната сила, каквато имаха преди години.

За българското общество членството в ЕС например, бе цел, чието постигане предизвика експлозия от позитивни очаквания. Към членството в еврозоната сега се поглежда със страх, въпреки че точно това ще ни интегрира напълно в ЕС без възможности за връщане назад.
Това обстоятелство е индикатор за колебания и несигурност в Европа.

Европа тръгва надясно, а неолибералният консенсус се разпада.

От 2020 насам политическата криза в България (подобно на барбарон) взима различни форми, но не намира решение. В резултат на растящите апатия и разочарование отчуждението между партиите и обществото расте.

В момента няма политическа сила, която да вдигне вълна, няма залог, който да поведе гражданите към урните.

Когато въпросът за властта се решава от твърдите ядра, тя има ниска легитимност.

Дистанцията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се увеличава, като причината е отливът от ПП-ДБ. Оттук два извода:

- Партията на Борисов ще бъде в позицията не просто да води преговорите, а да поставя условията;
- ПП-ДБ изпиха много горчива чаша и са изправени пред риск да се разпаднат/сринат/изчезнат, ако отново влязат в коалиция или сглобка.

Към този момент коалиция само между ГЕРБ-СДС и ДПС изглежда невъзможна, дори да е постижима математически. Но въпросът за евентуален трети партньор в една коалиция между двете сили засега е висящ.

ПП-ДБ отхвърлят коалиция с ДПС, а комуникацията с ГЕРБ загрубя. БСП ще загуби основния си политически капитал, че никога не е била в съюз с ГЕРБ. Остава малкото ИТН, което няма да вдигне реномето/доверието към новата власт.

Възможност за партньорство може да се появи и ако сили, които засега са под чертата, успеят да прескочат бариерата.

Цялата кампания, обществените настроения и електоралните нагласи, обществената апатия по-скоро изключват вариант да се предизвикат нови избори през есента. Такъв развой би нанесъл толкова сериозен удар, че да постави в риск демократичния модел.

ПРОГНОЗА НА ИСА е, че след 9 юни е по-вероятно да се намери формула за редовно правителство, отколкото да се отиде на пореден и много рисков предсрочен вот.

Търпението и на гражданите, и на партньорите ни не е безкрайна величина, която да бъде перманентно експлоатирана.

Намирането на управленска конструкция може да помогне за решаването на текущи политически въпроси, но няма да запълни дефицита на големи национални цели.

Кампанията за изборите може да остане в политическата история като кампанията на записите. В последните десен дни преди вота динамиката й най-вероятно ще се ускори.

Индикаторите са налице: ПП-ДБ влизат още по-рязко и провокативно, играейки ва банк (билбордове, условия, покана за неравностоен дебат).

ГЕРБ се стремят към убедителна победа и това води до извода, че се чувстват уверени в способността си да предложат кабинет с достатъчно силна подкрепа. Партията на Борисов изглежда готова да се завърне на власт.

Освен че са първа политическа сила, ГЕРБ-СДС правят своята кампания с пораснало самочувствие.

След като на преговорите около ротацията бе сложен край, основният електорален корпус на ГЕРБ сякаш въздъхна с облекчение. Борисов си върна партията, която сега го предлага отново за премиер.

Хипотезата, че при убедителна преднина на 9 юни Борисов може за четвърти път да застане начело на изпълнителната власт, стана много плътна.

При преговорите с първия мандат партията на Борисов ще бъде в силната позиция, а „сглобка“ няма да има. Кампанията подготвя за вариант за управлението с коалиционно споразумение, независимо кои са партньорите.

Деветте месеца на кабинета „Денков“, през които ПП-ДБ разчиташе на гласовете на ГЕРБ и ДПС, тежат на шията на коалицията като воденичен камък.

Промените в Конституцията ги делегитимираха като експертност.

Записите са удар върху претенциите (най-вече) на ПП за морал, почтеност, прозрачност. От друга страна подобни записи, които подсказват следене на политически лица, се възприемат като удари под кръста, които могат да доведат до обратен ефект.

ПП-ДБ не успяха да се докажат като алтернатива. След близо четиригодишна политическа криза, която дотук доведе до стабилизирането на Борисов и Пеевски, не е достатъчно да обявиш, че си срещу тях.

Коалицията е изправена пред трудна битка за второто място.

За да спрат негативния тренд на ПП-ДБ има трябва вълна, а такава няма.
Политическа катастрофа за ПП-ДБ ще бъде, ако финишира с четвърти резултат на парламентарните избори. От тази позиция организирането на протести при евентуален кабинет между ГЕРБ-СДС и ДПС ще бъде много трудно.

ДПС може да поднесе голяма изненада на 9 юни след една необичайна на пръв поглед кампания.

Цялата енергия на партията и нейните кандидати за народни представители и за евродепутати е концентрирана в срещи тет-а-тет с избирателите и кампания „от врата на врата“.

Срещата на председателя на ДПС Делян Пеевски с посланиците на европейските държави, акредитирани в София, има силно имиджово отражение с позитивен знак.

С ясен проевропейски и евроатлантически профил партията се стреми да бъде официално част от бъдещото управление като втора политическа сила с разширено електорално присъствие.

Проруската позиция на „Възраждане“ едновременно привлича гласоподаватели и плаши. Привлича, защото висок дял от българските граждани изпитват благодарност към Русия на базата на миналото. Крайните послания обаче стряскат българите, в чиято история има редица поврати, довели до разделение, национални трусове и изпитания.

Партията ще се позиционира в най-крайно дясното в ЕП. Смекчаване на нейните позиции не очакваме.

БСП води стегната кампания под лозунга „За достойна България в мирна Европа!“.

Безспорният капитал, който партията инвестира в кампанията, е фактът/посланието, че под лидерството на Корнелия Нинова партията никога не е влизала в коалиция, съюз, договорки с ГЕРБ.

Състезанието в три леви писти обаче се отразява негативно и за БСП – рони от подкрепата, възпрепятства възможността да получи дивиденти от основния си политически капитал.

Ясно изразена е и визията на социалистите за управлението след вота – правителство на националното спасение, надпартийно и без ярки политически лица. Това е в рязък контраст с тезата на ГЕРБ, че следващият кабинет трябва да е от ярки политически фигури.Епицентър.бг