Ирина Вагалинска вплете в трилър всички Мистерии на Хераклея Синтика

Вече е в книжарниците новият исторически трилър „Мистерии в Хераклея Синтика“. Той е вдъхновен от археологическите разкопки на основания от Филип Македонски град.

Авторката Ирина Вагалинска, съпруга на ръководителя на разкопките проф. Людмил Вагалински, е използвала две реални събития, които доказано са се случили в античния град: Разрушаването на храма на Немезида и седмината мъже, починали при земетресение и последвало наводнение там в смутния 4-ти век. Унищожително земетресение слага край на величествена Хераклея Синтика. Но парадоксално, именно земетресението консервира града.

И днес учените са възстановили дотолкова улиците, площада, магазините, ателиетата и храмовете, че почти започнали да усещат присъствието на античните му жители. Но науката им поставя граници, които археолозите не могат да прекрачат.

„Така решихме, че там, където свършва науката и не може повече да разкаже, ще дойде на помощ и художествената литература, за да накара хората да си представят – кой е живял там, какво може да се е случило“, заяви писателката Ирина Вагалинска.

Но героите в мистериите на Ирина са съвсем достоверни. В своето си време, живеят във вихъра на истински исторически събития, крачат по реални улици. „Даже имената на героите са взети от надписи, които ние сме открили“, отбеляза археологът проф. Людмил Вагалински. Така мистериите, освен че следват всички похвати на добре оплетено криминале, следват ясно и историческите репери от последните дни на града. „4-ти век е много турбулентен, специално Хераклея Синтика, тогава има определено сблъсък между християни и езичници“, коментира Ирина Вагалинска.

Като жена на археолог Ирина волно или неволно става част от усилията на учените да разгадаят археологическите улики. И идеята за първата ѝ книга се ражда от главоблъсканицата с оброчните плочки пред храма на Немезида, богинята на справедливото възмездие, които са били натрошени нарочно. „Видяхме, че лицето на богинята е съзнателно начупено зверски и части от тези плочки са хвърлени много далече и яростно извън светилището“, заяви проф. Людмил Вагалински.

„Свидетелство за това, че някакви хора са вилнели в храма, руши ли са плочките, гледали са да изличат лицето на богинята и малко след това станало земетресението“, каза още Ирина Вагалинска. Но то не успява да прикрие уликите на едно престъпление. И 17 века по-късно „убиецът“ излиза наяве.