Интересни факти: Две са бомбоубежищата в Благоевград, едното-кръчма, второто-зазидано

в Благоевград бомбоубежищата са две, строени са преди седем десетилетия, едното е заведение.

Възрастните благоевградчани помнят тунела под парк „Ловен дом“, той е във формата на латинската буква „V“ тъй като е с два входа. Този между Младежкия дом и Регионалния исторически музей – вляво от стълбите за „Братската могила“, от началото на демокрацията е кафе-аперитив под името „Тихият кът“, пише бгнес. След него вече е тунелът с дължина 800 метра. Навремето тук можеха да се укрият 1500-2 000 човека, покрай стените имаше пейки за сядане, както и шахти за вентилация. Днес входът на тунела е заведение, вторият вход, заграден с решетки, е при бившия Летен театър зад Регионалния исторически музей.

Това укритие, пробито под хълма е при евентуални бомбардировки по време на Студената война, и е било предназначено за населението на Горна Джумая, днес Благоевград.

Второто укритие, предназначено за членовете на БКП и стопанските ръководители на града е по-малко, намира се на края на града в „Сапунджи дере“. Неговият вход обаче е бетониран, тъй като пред него в момента се намира Граничното полицейско управление, което пред това бе административната сграда на „Гражданска защита“.

Според градските легенди първото укритие излизало чак при днешния квартал „Изгрев“, а това на БКП – при село Бистрица, намиращо се на 9 км. над Благоевград. Легендите обаче са едно, а истината съвсем друга.

Още по царско време Горна Джумая е имал „План за евакуация на околийския център“, какъвто е била, преди да стане след победата на 9-септемврийската революция окръжен център.

Днешният план за укриване на населението на областния център обаче е секретен.

Със строителството на първите жилищни кооперация „умира“ нуждата от масови укрития, такива стават мазетата, по простата причина, че населението на Благоевград през 80-те години на миналия век достигна 75 000 жители, а в тунела под Ловния дом могат да се поберат най-много 2 000 души. Укрития се строят и в административните сгради, като за целта бетонът не се пести. Примери затова са строителството сградата на Окръжния народен съвет, в която днес се помещава Община Благоевград и сградата на ОК на БКП по времена корпуса, днес администрация на Американския университет и Правно-историческия факултет на ЮЗУ, зала „Яворов“ и др.