Инж. Емил Георгиев: Страстите около АМ "Струма" са нажежени
В последно време упорито се заговори за проблемите, които съпътстват изграждането на магистрала „Струма”. Коментарите на специалистите стават все по-нажежени, а еколозите, верни на политиката си за защита на природата и здравето на хората, изразиха своята позиция. „Екогласност” подготви специална пресконференция по повод тези проблеми, но в навечерието й първи зададохме няколко въпроса на лидера на движението инж. Емил Георгиев, бивш депутат от Коалиция за България. - Г-н Георгиев, упорито се говори, че при изграждането на магистралата ще унищожи голяма част от природата. Колко защитени зони пресича тя от „Натура 2000”?
- Искам да уточня, че общоевропейската екологична система „Натура 2000“ не е зона от природни резервати, където се изключва каквато и да е човешка дейност. Няколкото защитени зони от „Натура 2000“, през които преминава трасето на магистрала „Струма“, в т.ч. и през защитената зона „Марикостиново“, където е предвидено изграждането на тунела в района на Кресненското дефиле, също са обект на специализиран режим, но без тотална забрана за строителство.
- Ще бъдат унищожени и някои видове защитени видове животни?
- Безспорно решаването на въпроса за това как да бъде завършена магистрала „Струма“ е много важен за българското общество и дискусията по този въпрос е доста активна в момента. Бих казал – нажежена. Този въпрос вълнува и нас, представителите на ПК“Екогласност“, които в продължение на 25 години доказваме, че сме стожер по опазване на българската природа. Автомагистрала „Струма“ е не само един от най-големите инфраструктурни проекти в България, но е и един от най-сложните от инженерно-техническа гледна точка, както и е най-екологичната магистрала, която до този момент се изгражда в нашата страна. Предвидени са дори подлези за преминаване на вълци, мечки и всякакви други представители на животинския свят. С други думи, взети са мерки за защита на природата и застрашените животински видове и местата им на живот. Позицията ни като цяло по отношение изпълнението на автомагистралата ще представим в най-скоро време на пресконференция в БТА и вие просто улучвате момента в който вече сме готови за това. Ще обърнем внимание на всички рискове във връзка със строителството на най-предизвикателния от десетилетия насам участък от магистралата между Крупник и Кресна.
- Кой от двата варианта – преминаване през дефилето или изграждане на тунели, ще пощади природата?
- При различните вариантни за изграждане на магистралата, а те първоначално са осем, се предвижда построяване на система от къси тунели и виадукти или тунел с дължина 15 км. Природата ще бъде пощадена и в двата случая.
Същественият въпрос е дали са взети мерки за защита на хората
Според мен в центъра на природата трябва да се постави преди всичко човека и чак след това флората и фауната във всичките и разновидности. В случай на изграждане на дълъг тунел от 15 км. в Кресненското дефиле, опасностите за хората ще са изключително големи. Налице е реална опасност от земетресение, както и изтичане на радиоактивен елемент радон. Крупнишкия разлом е един от най-активните в Европа. За сведение през 1904 год. в този район е регистрирано земетресение с магнитуд 8 степен по Рихтер, което означава , че в даден момент дългия тунел би могъл да се превърне в тунел-убиец. От друга страна, в района на разломите, какъвто е Крупнишкия разлом, се отделя огромно количество радон, който е единствения инертен газ от веригата на разпада на урана. Два от продуктите на радона излъчват алфа-частици, които фиксирани в аерозоли се поглъщат при вдишване и предизвикват рак на белия дроб. В сградата на сеизмичната станция при село Крупник, построена върху Крупнишкия разлом, тази година са регистрирани концентрации на радон до 50 000 бекерела / куб.м. при допустима норма от 400 до 1 000 на куб.м. Прониквайки лесно през пукнатини, радона може да се натрупа в огромни концентрации, което също е сериозен негативен фактор за безопасна експлоатация на магистрала с „дълъг тунел“ от две тръби по 15 км.
- Спазва ли се изискването на Европейската инвестиционна банка за изграждането на тунелите?
- Не съм запознат какви са изискванията на банката и ми е трудно да направя коментар.
- Защо се нажежиха страстите с търговете за изграждането на магистралата?
- Страстите са нажежени заради огромни корпоративни интереси на швейцарски и френски фирми, специализирани в строителството на дълги тунели. Трябва да се знае, че за изграждане на пътна инфраструктура в страната ЕС е предвидил 1.2 милиарда евро. Тези средства трябва да се усвоят до края на 2022 година, но по-голяма част ще бъдат погълнати от дългия 15 км. тунел. За съжаление тази безумна идея за дълъг тунел се защитава от нашите любимци, т.н. „зелени“. Казвам безумна идея, защото за реализирането на не по-малко щадящия природата и животните проект с къси тунели и виадукти, ще са необходими около половината от средствата, необходими за изграждане на дългия тунел. Оставащите средства ще се използват за продължаване на магистрала „Хемус“, а защо не и за рехабилитация на отсечката Монтана-Видин, която в момента е в кошмарно състояние.
- Защо „мастити” специалисти преди година защитаваха твърдо изграждането на тунелите, а днес се отрекоха от думите си?
- Отново подчертавам, че при всякакви варианти за преминаване през Кресненското дефиле ще се построи или система от къси тунели и виадукти или тунел с дължина 15 км. Не ми е известно, кои специалисти защитават изграждане на магистрала „Струма“ с дълъг тунел, но доказани професионалисти в областта на строителството, геологията, сеизмологията, екологията и други, обединени от Камарата на строителите в България, алармират тревожно за изключително сериозните негативни последствия от строителството на такъв дълъг тунел. Такава е позицията и на Българска академия на науките и чуждестранни учени и специалисти . Всички те, на база задълбочени анализи и проучвания определят варианта с „дълъг тунел“ като неприемлив.
Тези аргументи обаче не са достатъчни за т.н. еколози от кръга „Зелените“
Най-активен в кампания против търсене на алтернативно решение за преминаване през дефилето, освен с „дълъг тунел“, е г-н Андрей Ковачев, представител на Екологично сдружение „За земята“ и съпредседател на политическа партия „Зелените“. По време на XVIII заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г., проведено на 02-03 юни т.г. в град Правец, този „мастит“ еколог е взел участие, като при представянето на проекта за магистрала „Струма“ , с изключително непристойно и арогантно поведение е заявил, че няма да обсъжда по никакъв начин и с когото и да било въпроса за изработване на алтернативен вариант за преминаване през Кресненското дефиле, освен варианта с „дълъг тунел“. Отправял е заплахи, че ще съди Европейската комисия, в случай че допусне работата по алтернативно трасе. Това заявление го е правил многократно, без да се съобразява с реалните факти и изследвания около проекта. По този рекетьорски начин, г-н Ковачев и негови поддръжници, ултимативно и без доказателства, притискат българската администрация и съответно службите на ЕК, за вземане на прибързани решения, които са изцяло във вреда на обществото, на самата природа и обслужват чужди интереси. Това по същество е национално предателство. Въпросът ми е до кога ще бездейства прокуратурата?
- И въобще възможно ли е България да изпълни ангажимента си пред Брюксел да изгради цялата магистрала до 2022 г?
- Експертите, с които ние работим, са обезпокоени от стремежите на отделни фирми, свързани със строителство на тунели, които искат да докажат, че могат да построят най-големия в Европа тунел с две тръби по 15 км. в една сложна инженерно-геоложка, сеизмична и хидроложка среда. Тези, които настояват за изграждане на подобен тунел, както и зеления ангел на демокрацията Андрей Ковачев, не казват къде ще се депонират извадените от тунела милиони куб.м. скална маса, нито какво ще стане с наличните високи подпочвени води, които ще бъдат дренирани при изграждането на тунела и което ще доведе до изсушаване и обезлесяване на големи площи. Трябва да се знае, че изграждането на дренажната завеса под двете тунелни тръби от 15 км. ще се превърне в огромен дренаж, който ще изсуши голяма трапецовидна зона, в която ще настъпи екологична катастрофа за всички видове флора и фауна. Авторите на дългия тунел не казват ясно на каква цена и в какви срокове ще се изгради магистралата, както и какви разходи ще са необходими на държавата да го поддържа в добро експлоатационно състояние. Явно за тях най-важното са комисионите. Във връзка с всичко това смятам, че в случай на построяване на дълъг тунел в района на Кресненското дефиле е невъзможно България да изпълни ангажимента си пред Брюксел да изгради цялата магистрала до 2022 г.
Тодорка НИКОЛОВА, БЛИЦ