Инж. Елена Ташкова - кандидат за Народен представител на среща с....

Кандидатът за Народен представител от ГЕРБ в Благоевград инж. Елена Ташкова се срещна с Юлия Коюнджийска - Заместник – председател на „Обединени български животновъди“, председател на национално ниво и единственият представител за България в „Европейската федерация по животновъдство“; Председател на Сдружение „Европейски фермер“ за община Благоевград и „Земеделски стопани“ за област Кюстендил; член на Националният съвет по животновъдство към Министерство на земеделието, храните и горите.

Попитах я какви са основните проблеми на сектора? Както и какви препоръки би направила, които биха могли да подпомогнат сектора?

Поставяйки така въпроса – много общо - няма как да се отговори с една-две думи. Наблюдавам развитието на животновъдството преди влизането ни в Евросъюза и след 2007 година. Много колеги започнаха дейността си именно след 2007 година по обясними причини. Субсидираността в сектора е от голямо значение и това привлича много хора да извършват тази дейност. Но, както се видя това не е за всеки. Някои започват и приключват дейността си много бързо пред вид не само извършваният тежък физически труд – 24 часа в денонощието, но и пред вид административните трудности, които изпитват като работещи в този бранш. Ако погледнем животновъдството в най-близко време – последните 2-3 години, можем да изредим едни трудности, но ако се върнем назад, в началото на 2007 година, когато застанахме редом с колегите от Европа и сравним трудностите, които изпитвахме в началото и към настоящия момент, ще видим, че наистина много неща са се променили в положителна посока, макар и бавно, тромаво, но с голяма разлика от преди и сега. Ето защо, не можем да говорим обобщено, защото този сектор е широко - обхватен и ако попитате 10 животновъда за проблемите и трудностите, които изпитват към момента , ще получите 10 различни отговора, защото всеки говори за проблемите от „своята камбанария“.

Как виждам аз проблемите към настоящия момент и по-скоро ги изброявам като препоръки, които биха могли да подпомогнат много сектора?

Започвам от нашата държавна политика спрямо животновъдството. Смятам, че наистина трябва да се обърне по-сериозно внимание на една по-дългосрочна стратегия за развитие на сектора, на която да се опрат животновъдите и да не се притесняват от това, че държавата не стои зад техния гръб и интереси. Но, много важно е тази стратегия и водена от държавата политика да не остава само на хартия, а да ползва реално сектора. В тази посока трябва много сериозно и генерално мислене (разбира се с помощта на научните среди). Независимо, че животновъдството беше обявено като приоритетен сектор, то той остава много чувствителен и уязвим сектор, особено млечното направление, както се видя и от извършеният SWOT анализ от научните среди и бранша.

Именно затова могат да се направят много неща в тази посока: - твърдо България да отстоява позиция за изравняване на субсидиите в животновъдството с останалите европейски държави, за да сме наистина конкурентноспособни и с високо самочувствие;

- субсидиите да бъдат отпускани не една година след заявяването за подпомагане и след n-на брой проверки на животновъдите, а изключително бързо, за да влизат в стопанствата свежи пари и заетите в сектора да се чувстват сигурни, спокойни и с възможност да прогнозират своя бизнес;

- службите за съвети в земеделието да бъдат в услуга на бизнеса, да подпомагат сектора с информация (изготвяне на бизнес-планове за участие във всички мерки от Програмата за развитие на селските райони; обучителни кампании, семинари, дори помощ при изготвяне на заявленията за подпомагане в директните плащания и мн. други), пред вид това, че животновъдите са изключително заети и повечето от тях са с ниско или без образование;

- намаляване на административната тежест – примерно от поне 5 години се говори да отпадне пререгистрацията за земеделски производители по Наредба 3 и това да бъде извършвано само в случай на промяна и след толкова много години все още не може да се създаде единен регистър и да се приключи с тази обремененост.

Не е нужно да изброявам изрични пълномощни за всяка схема и мярка при необходимост и т.н и т.н.

- облекчаване на режима на отдаване под наем на пасища, мери и ливади от ОПФ и ДПФ. Предлагали сме многократно процедурите по разпределение да вървят едновременно, а не както е разписано в ЗСПЗЗ (Закона за собствеността и ползването на земеделските земи) и почти никога не се достига до разпределение на земи от Държавния поземлен фонд. Затова, разбира се, е необходима законодателна инициатива и добро желание от страна на управляващите в страната.

- стимулиране чрез национално субсидиране на собствено производство на фуражи за изхранване на животните;

- субсидиране на заетите в сектора чрез програмите на Министерство на труда и социалната политика. Това ще развие изключително много сектора и ще засили интереса за работа във фермите. Липсата на работна ръка е един от сериозните проблеми в сектора към момента; - модернизиране на фермите е също много важен въпрос. Инвестиционните мерки трябва да са приложими.