Има ли живот след смъртта? Къде отива Душата, когато умрем?

Има ли живот след смъртта? Къде отива Душата, когато умрем? Има вече доказателства, че не изчезваме. Ученият Константин Коротков направи разкрития, които ще ви изумят с помощта на т.нар. Кирлианова фотография. Още за живота след смъртта. Какво казват Аристотел и различните религии по въпроса.

Руски учен засне по компютърен път душите на покойници. Доказано е, че напускат тялото най-малко три дни след смъртта (не пропускайте да видите и двете видеа в края на тази публикация!)

Мистерията е разгадана, благодарение на учения  Константин Коротков.

От доста години  Константин Коротков прави изследвания на човешката аура и на човешката душа.

С помощта на кирлианова камера, ученият  Константин Коротков засне душата в момент, в който напуска умиращото човешко тяло.

Според изследователя  Константин Коротков човешката душа обитава главата и гърдите на на живия човек.

Когато настъпи физическата смърт, душата излиза от тялото. Снимката, която  Константин Коротков заснел показвалачовешката душа, оцветена в синьо, докато се намирала във все още живото тяло.

По време на процеса смърт, на кирлиановите фотографии отчетливо се виждало как синият цвят започва да се размива, понеже душата се измъква от плътта.

Тези снимки са предоставени на различни известни учени, като доказателство. Все още не са пуснати за масово наблюдение.

Езотериците казват, че човешката душа и тялото са свързани посредством т.нар. сребърна нишка. Тазисребърна нишка може да се разтегли в неограничена дължина. По време на сън, докато човешката душаобикаля по Земята и не само, тази сребърна нишка я връща обратно в тялото преди събуждане.

Когато настъпи физическата смърт, сребърната нишка се къса и така се освобождава душата завинаги.

Хората, които изпадат в клинична смърт, но след известно време отново се връщат към живот, не са били със скъсани сребърни нишки.

Все още не е доказано кой къса сребърната нишка в момента на смъртта – дали самата душа, дали този процес става без чужда помощ или някой от Отвъдното.

Старите хора казват, че Св. арх. Михаил е душевадец. Той изтръгва човешката душа с помощта на своя меч. Става дума за косвено изваждане на човешката душа, но е възможно именно Св. арх. Михаил да къса връзката на душата с тялото.

Физически аналог на тази сребърна нишка е пъпната връв, чрез която бебето се храни в утробата на своята майка, а когато се роди, лекарите или акушерките я прерязват.

И така, петербургският учен Константин Коротков се опита да докаже чрез методите на науката безсмъртието на душата. Вижте интервюто с него:

– Константин Георгиевич, това, което сте направил е и невероятно, но едновременно и естествено. Всеки разумен човек по един или друг начин вярва или поне се надява в това, че душата му е безсмъртна.

„Не вярва в безсмъртието на душата, пише Лев Толстой, само този, който никога не е мислил сериозно за смъртта.” И тъй като науката за половината от човечеството отдавна е заменила Бога, това не дава повод за оптимизъм. Така че е направен дългоочакваният пробив: пред нас се появи светът на вечния живот в края на тунела, от който никой не се е връщал?

– Аз бих се въздържал от такива категорични твърдения. Проведените многобройни експерименти по-скоро са повод за последващи изследвания, за може чрез по-точни методи да се напипа връзката между земното съществуване на човека и задгробния живот на душата. Доколко еднопосочен е този праг? В какъв момент все още е възможно завръщането? Това е въпрос не само теоретически и философски, но и ключов в ежедневната практика на лекари-реаниматори: за тях е изключително важно да получат ясни критерии за прехода на организма през прага на зeмното му съществуване.

– Вие се осмелихте да поставите за цел на своите експерименти отговора на въпроса, който е измъчвал и озадачавал предимно теософи, езотерици и мистици. Какъв арсенал инструменти от съвременната наука притежавате, за да работите по такава задача?

– Моите експерименти станаха възможни благодарение на метод, създаден в Русия преди повече от столетие. Той е бил забравен, но през двадесетте години на миналия век отново е възроден от изобретателите от Краснодар – съпрузите Кирлиан. В електромагнитно поле под високо напрежение около жив обект, например зелен лист или човешки палец, възниква лъчисто сияние. Характеристиките на това сияние пряко зависят от състоянието на енергетиката на обекта.

Около палеца на здравия човек има жизнерадостно сияние – силно и равномерно. Всякакви разтройства в организма – това е принципно важно, на само вече проявените, но и бъдещите, които още не са проявени в органите и системите – разкривяват светещия ореол, деформират го и го правят по-тъжен.

Има вече сформирано и признано спациално диагностично направление в медицината, позволяващо по нехомогенности, каверни и затъмнения на кирлиановите снимки, да са правят актуални заключения за приближаващи се болести. Германският лекар П. Мандел, обработвайки огромен статистически материал, даже е създал атлас, в който различните особености на сиянието съответстват на определени разстройства в състоянието на организма.

Така вече двадесет и пет години работа с ефекта на Кирлиан ме подтикнаха съм идеята да видя как се мени сиянието около живата материя по времето, когато се превръща в нежива.
Какво е смъртта на човека?

– Нима и вие подобно на академик Павлов, който диктувал на учениците си дневник на собствената си смърт, сте фотографирали процеса на умирането?

– Не, аз постъпих другояче: започнах да изследвам с помощта на кирлианова фотография телата на току що умрели хора. В продължение на от един до три часа на фотографиране на току що умрелите хора се вижда как на всеки час има нещо като газообразно избухване. После обработвахме снимките на компютър за да определим изменението на интересуващите ни параметри във времето. Снимките на всеки обект продължаваха от три до пет дни. Възрастта на умрелите мъже и жени варираше от 19 до 70 години, характерът на смъртта при всички беше различен.

И така, оказа се, че на снимките са отразени някои странни неща.

Множеството получени газоразредни криви по естествен път бяха разделени на три групи:

• относително неголяма амплитуда на колебанието на кривите;
• също неголяма амплитуда, но има един добре очертан пик;
• голяма амплитуда и много продължителни колебания.

Тези различия са чисто физически и аз нямаше да ги споменавам, ако измененията на параметрите не бяха свързани така отчетливо с естеството на смъртта на заснетите. А такава взаимозвързаност танаталозите – изследователите на процеса на умиране на живите организми – никога досега не бяха отчитали.

Как се е различавала смъртта на хората от трите споменати по-горе групи:

• „спокойна”, естествена смърт на старчески организъм, изразходил своя жизнен ресурс;
• „рязка” смърт – също естествена, но все пак случайна: в резултат на нещастен случай, тромб, черепно-мозъчна травма, не навреме пристигнала помощ;
• „неочаквана” смърт, внезапна, трагична, която при по-благосклонни обстоятелства е можело да бъде избегната; към тази група се отнасят и самоубийствата.

Така че това е съвършено нов за науката материал: естеството на изхода ни от живота в буквален смисъл на думата, се появява на приборите.

Най-поразителното в получените резултати е това, че колебаещите се процеси, при които подемите се редуват със спадове в течение на няколко часа, са характерни за обекти с активна жизненост. А аз съм фотографирал мъртъвци… Значи, принципни отличия между мъртвите и живите при кирлиановите фотографии няма! Но тогава това означава и, че смъртта не е просто едно счупване, не е мигновено събитие, а процес постепенен, бавен.

– И колко време продължава този период?

– Там е работата, че и продължителността при различните групи също е различна.

• „спокойната” смърт показва при моите експерименти колебания на параметрите с продължителност от 16 до 55 часа;
• „рязката” смърт води до видим скок след 8 часа, или в края на първия ден, а след два дни след смъртта колебанията преминават на фоново ниво;
• при „неочакваната” смърт колебанията са най-силни и продължителни, тяхната амплитуда намаля от началото до края на експеримента, сиянието помрачнява в края на първия ден и особено рязко – в края на втория; освен това след 21 и после 2-3 часа през нощта се наблювават взривове в интензивността на светенето.

Важно за задгробния живот!

– И какво, получава се някакъв митичен трилър: по нощите мъртъвците оживяват!

– Легендите и обичаите, свързани с покойниците, получават неочаквано експериментално подвърждение.

Кой би казал, че има такава граница на умирането – дни, след настъпването на смъртта? Но точно тези интервали излизат на моите диаграми, нещо им съответствува.

– А деветият ден след смъртта е много важен за християните – как се отразява той при вас?

– Не съм имал възможност да провеждам толкова продължителни експерименти. Но съм убеден, че срокът от 3 до 49 дни след смъртта – това е времето, необходимо на душата на умрелия да се раздели с тялото. Дали тя в това време пътешества между двата свята, дали Висшият Разум решава по-нататъшната й съдба, дали извършва там някакви други митарствания – различните вероучения описват различни нюанси на един и същи процес, който се отразя и на нашите компютри.

– Значи животът след смъртта на душата е научно доказан?

– Разберете ме правилно. Аз получих експериментални данни, изпалзвах за това метрологически проверена апаратура, стандартизовани методи, обработката на данните на различните етапи я правеха различни оператори, погрижих се да отсъства влияние от страна на метеорологическите условия върху качеството на доказателствата…

Тоест направих всичко, зависещо от добросъвестния експериментатор, за да станат резултатите максимално обективни. Оставайки в рамките на западната научна парадигма, аз по принцип избягвам да споменавам за душа или отделянето на астралното тяло от физическото, това са понятия, запазени за окултно-митичните учения на източните науки.

И тъй като помним израза: „Западът си е Запад, а Изтокът си е Изток, и те никога не могат да се съберат”, но те донякъде се събират при моите изследвания. Ако ще говорим за научни доказателства за задгробен живот, неизбежно трябва да уточним западната или източната наука имаме предвид.

Какво се случва с душата, когато човек умира?

– Може би тези изследвания са призвани да обединят двете науки?

– Ние донякъде се надяваме, че в края на краищата така и ще стане. Още повече, че древните трактати на човечеството за прехода от живота към смъртта принципно съвпадат при всички традиционни религии.

Доколкото живото тяло и тялото на неотдавна умрелия са много близки по своите характеристики на газоразредно сияние, не е съвсем понятно какво е това смъртта. В същото време аз провеждах и експерименти с месо – както прясно, така и замразено. Никакви колебания в светенето на тези обекти не бяха забелязани. Излиза че тялото на човек, умрял преди няколко часа или дни е по-близо до живото тяло, отколкото до месото. Кажете това на някой патоанатом и мисля, че ще се удиви.

Както се вижда, енергийно-информационната структура на човека е не по-малко реална от неговото материално тяло. Тези две същности са свързани помежду си в течение на живота на човека и разкриват тази връзка след смъртта не веднага, а постепенно, по определени закони. И ако признаваме за мъртво неподвижното тяло с остатъчно дишане и сърцебиене, но без мозъчна активност, това съвсем не означава, че и астралното тяло е мъртво.

Освен това се знае, че астралното и физическото тяло могат да се разделят в пространството.

– Тук вече стигаме до фантоми и призраци.

– В нашата беседа това не са фолклорни или митически образи, а зафиксирана с прибори реалност.

– Нима не казвате, че мъртвецът лежи на масата, а неговият светещ призрак обикаля дома си?

– Не намеквам, на говоря това като отговорен учен и непосредствен участник в експеритенти.

В първата експериментална нощ аз почувствах присъствие на нечия същност. Оказва се, че за лекарите и санитарите в моргата това е всекидневна реалност.

Постепенно спускайки се в мазето за замерки на параметрите (а именно там се провеждаха експериментите), през първата нощ аз изпитах безумен пристъп на страх. За мен, човек закален при екстремални ситуации като ловец и алпинист със стаж, страхът не е характерно състояние. С усилие на волята се опитах да го преодолея. Но в този случай не се получи. Страхът се уталожи чак при настъпване на утрото. И през втората нощ беше страшно, и през третата, но с всяка следваща постепенно отслабваше и страхът.

Анализирайки причината за своя страх, аз разбрах, че той е бил обективен. Когато, слизайки в мазето, аз се отправях към обекта на своите изследвания, още без да го достигна, съвсем реално усещах нечий поглед върху себе си. Чий? В стаята освен мен и покойника нямаше никой друг. Отправените към себе си погледи усеща всеки. Обикновено се обръща и среща отправения към него поглед. В този случай поглед имаше, а очи нямаше. Приближавайки се по-близо до количката с тялото, а после и отдалечавайки се, по експериментален начин установих, че източникът на погледа се намира на 5-7 метра от тялото. При това всеки път получавах неприятното усещане, че невидимият наблюдател се намира тук по право, а аз – по свой собствен произвол.

Обикновено работата, свързана с периодични замервания, изисква да се намираш близо до тялото в продължение на поне 20 минути. За това време аз силно се уморявах, при положение, че самата работа в никакъв случай не можеше да се явява като причина за тази умора. Повторните усещания на това ме наведоха на мисълта за закономерността за загубата на енергия в мазето.

– Духът е пиел от енергията ви?

– Не само моята. С помощниците ми се случваше съвсем същото, което само потвръждаваше неслучайността на моите усещания. Още по-зле, лекарят на експерименталната ни група – опитен професионалист, който много години е провеждал аутопсии – по време на нашата работа се убоде на парче кост през ръкавицата си и не забеляза, а на следващия ден получи заразяване на кръвта.

Откъде това неочаквано проклятие? Както той после ми призна, преди на патолозите им се налагало да стоят край труповете по-дълго през нощта. Силната умора намалява бдителността. Но както ние вече достоверно знаем, по това време е и високата активност на мъртвите тела, особено на тези на самоубийците.

Разбира се аз не съм застъпник на идеята, че мъртвите изсмукват енергията на живите. Възможно е процесът да не е толкова еднозначен. Тялото на неотдавна умрелия се намира в особено състояние на прехода от живот към смърт. Протича все още неизвестен за нас преход от живота към смъртта. Тече неизвестен за нас поне засега процес на преход на енергията на тялото към външния свят. Попадането на друг човек в зоната на този енергетичен процес може да порази неговата енергоинформационна структура.

– Затова ли опяват покойниците?

– При опяването и молитвите за душите на покойниците само с добри думи и мисли е заложен дълбок смисъл, до който рационалната наука още не е достигнала. На душата, извършваща труден преход, следва да се помогне. Ако ние нахлуем в неяната територия, макар и с опечалените и, както смятаме, изследователски цели, ние очевидно се подгагаме на неизучена, макар и интуитивно догаждана опасност.

Къде отиват умиращите хора?

– И нежеланието на църквата на погребва самоубийци в осветена земя потвърждава вашите изследвания?

– Да, възможно е, тези бурни колебания през първите два дни след доброволно приключване на живота, които зафиксираха нашите компютри по кирлиановите снимки на самоубийци, да подсказват рационалната база на този обичай. Макар че засега нищо не знаем за това какво става после с душата на мъртвите и как те взаимодействат помежду си.

Как душата на детето избира майка си

Много майки са забелязвали, че децата им отчасти помнят, особено малките, откъде са дошли, как са избрали майка си и някакви малки детайли. Съществуват много истории за удивителната памет на децата за нещата преди раждането им.

Разказва майката на тригодишната Кирюша, от която тя е слушала всички тези разкази.

„Правих обяд и исках да отвлека вниманието на детето, за да постои малко спокойно и затова му дадох да разглежда снимки. И идва при мен синът ми с черно-бяла фотография, на която съм аз с майка ми в моята младост (която малко след раждането на Кирюша умря) и казва: „Мамо, аз помня тебе от тука и твоята зелена рокля! Ти този ден закъсня за автобуса.”

Аз качвам очите си на челото и го питам: „Сине, откъде знаеш? Баща ти ли разказа?”, „Не – казва. Аз тебе те видях отгоре, показаха те на мен и ми казаха, че ще ми бъдеш майка!”. След като се случи това, аз започнах да разпитвам познати и приятелки за това явление и се оказа, че не само моето дете „помни” как отнякъде гледал майка си преди рождението си.

Моя приятелка под секрет ми разказа как дъще