Илияна Попова: Легендата за Петрич символизира патриотизма на петричани през вековете и готовността им винаги да отстояват род и вяра

Легендата за Петрич символизира патриотизма на петричани през вековете и готовността им винаги да отстояват род и вяра. Това каза за „Фокус“ Илияна Попова, заместник-кмет на Община Петрич.

„Над стария Петрич, там където планината огражда града от югозапад, има останки от средновековна българска крепост, която според археолозите съществувала до края на ХIV век и е била звено от укрепителната система на Югозападна България. До нас днес са достигнали само руини след опожаряването й, и името й – „Гяур калеси“. Опожаряването на крепостта ни дава основание да мислим, че тук се е развила  жестока битка“, отбеляза тя. Заместник-кметът допълни, че за тези героични и трагични дни има легенда, в която се разказва как турската войска обсадила планината Беласица, където се отбранявали защитниците на града.

По думите й сред тях била и една чудно хубава девойка, която през цялото време развявала зеленото знаме на свободата.

„Синът на бея, който командвал обсадата, харесал девойката, влюбил се и поискал тя да бъде в неговия харем. Той изпратил скъпи дарове – антерии с елмази и поръчал да кажат на девойката: „Войводко, предай крепостта, меча и себе си!“. Тя обаче върнала даровете. Тогава турците решили да подпалят крепостта. Те се надявали красавицата да излезе от калето, заедно с другите спасяващи се защитници, но нито един от старите петричани не напуснал крепостта, защитавайки род и Родина.  Всички загинали в горящото кале, сражавайки се до последния си дъх“, добави Илияна Попова.

Тя посочи, че беят, възхитен от родолюбието и храбростта на девойката, и покрусен от смъртта й, застанал до обгорялото тяло на девойката и наредил тя да бъде погребана, а на гроба й да бъде засято червено цвете – алено като кръвта й и красиво като нея.

Попова уточни, че от тогава крепостта, чиито защитници загинали с чест, се нарича „Гяур калеси“ – „Крепост на българите“, а всяка пролет около стените на крепостта цъфти червен божур, наричан само в Петрич „ханъм чичек“, което в превод означава „цвете на девойката“.