Илия Зюмбилев на „Белене“ 2023: Тук е и чистилище, но и училище

Председателят на БЗНС Илия Зюбмилев по време на словото си на остров Персин на годишното честване в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в лагера „Белене“, 3 юни 2023 г. | Снимка: desebg.com.

 

Сайтът desebg.com продължава с публикуването на словата, произнесени по време на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в лагера „Белене“, състояло се на 3 юни 2023 г., с което след тригодишно прекъсване беше възстановена традицията на честванията от 1990 г. на остров Персин. Днес помества словото на председателя на БЗНС д-р инж. Илия Зюбмилев:

Уважаеми господа,

Днес свеждаме глави, мълчим една минута, но трябва да си зададем въпроса дали досега е направено достатъчно за да отдадем заслуженото признание на нашите страдалци.

Младите поколения какво знаят, ако въобще нещо научават у дома, в училище или от многобройните средства за масова информация.

Няма от какво да сме доволни. Забравата се носи навсякъде, а ако някой пророни дума, обикновено по повод но дата или годишнина, среща мълчание или вдигнати рамене с обяснението, че такова е било времето.

Само че още Апостолът Левски учеше, че времето е в нас и ние сме в него. И отначало Съюзът на демократичните сили, чиято основа не бяха бившите партийни членове, а масовите дружби на николапетковистите, имаха лозунга: „Времето е наше“.

После политиката както обедини, така и раздели хората. Но именно тук, където политическите затворници бяха от целия народ, и жертвите ги откарваха на глиганите отсреща на Магареца, именно тук България отново си дава среща. Така, както само Вазов може да го опише – един с това, друг с онова.

Най-важен е примерът за младите. От тук, от кръста и полумесеца, от килиите и караулките няма да чуете за мъст и кръв, за омраза. Но тук ли са многобройните партии, синдикати, особено медии? Тук ли е държавата, и то подобаващо?

Още в края на миналия век от БЗНС имаше идеята и криминалните, и политическите участъци да бъдат превърнати в модерен музей за масови и индивидуални посещения. Румъния и Хърватска отдавна го направиха, но в България властта мълчи…

Няма да се примирим, докато не създадем тук онова място, което да разказва на българите и на света истината за онази наша трагедия. За предупреждение и поука.

Борбата продължава. И днес недоволството се носи из въздуха. Това значи, че жертвите още не са осъзнати. Необходимите поуки още не са така масови, както трябва да бъдат.

Конкретно, от името на сдружените земеделци мога твърдо да заявя: „Нищо не е забравено, никой не е забравен“. Няма да позволим огънят, запален тук в душите на вярващите в борбата за свобода и социална справедливост да угасне.

Ние ще идваме тук всяка година, ще водим и нашите наследници. Тук е и чистилище, но и училище. Училище и за деца, но и за политици, и за всички ония, които искат да знаят истината защо днес сме на това положение.

Благодаря ви за присъствието, надявам се да се видим и догодина и то още повече.

Бог да пази България!