Илинден е: Защо традицията предупреждава да не се работи и какво „казват“ гръмотевиците

На 20 юли Църквата почита свети пророк Илия. В народния календар денят е свързан с гръмотевици, курбани и забрани за работа, които хората спазват и днес

На 20 юли Българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия. Той е сред най-уважаваните личности в Стария завет. Християнската традиция го нарича „пророк и предсказател на великите Божи дела“. Среща се и определението „ангел в плът“. Празникът е известен като Илинден.

В народния календар Илинден е един от най-важните летни дни. Съвпада с жътвата и вършитбата. Затова около него се трупат силни вярвания. Денят е познат и като Гръмовник, Гръмоломник и Гръмодел. В тези имена личи страхът от небесните стихии.

Кой е свети пророк Илия според Библията

Пророк Илия се е родил в град Тезвия. Името му се тълкува като „крепост Господня“. Според библейския разказ той живее по времето на цар Ахав и царица Йезавел. Тогава идолопоклонничеството се разпространява в Израил.

Илия се противопоставя на това. Той изобличава царя и предрича суша заради греховете. Според преданието сушата продължава три години и шест месеца. По-късно Илия събира народа и жреците на Ваал на планината Кармил. Моли се на истинския Бог. Огън пада от небето и запалва жертвеника.

В житието му се разказва и за края на земния му път. Според традицията огнена колесница с огнени коне го отнася към небето. Именно този образ остава и в народното въображение.

Илинден в народните вярвания: „господарят“ на гръмотевиците

В българската традиция свети Илия е господар на летните небесни стихии. Хората вярват, че той се движи по небето със златна колесница. В легендите търси да убие ламята, която „пасе житата“. Хвърля огнени стрели. Така се „раждат“ светкавиците и гръмотевиците.

Според поверие светкавица без гръм има свое обяснение. Това бил огън, който излиза от ноздрите на конете в колесницата. На този ден възрастните разказват истории и пеят песни за пророка. Смисълът е един. Да се изпроси здраве, благополучие и плодородие.

Курбани, събори и забрани за работа

На Илинден в много места се правят курбани за здраве. Организират се и общоселски събори. Празникът събира хората след напрегнатите дни на полската работа.

Народната традиция обаче поставя и ясна граница. На този ден не се работи. Причината е страхът да не се „разсърди“ свети Илия. Според вярването, ако човек работи на Илинден, може да бъде ударен от гръм.

Съществува и морско поверие. Разказва се, че на този ден морето взима най-много жертви. Хората го приемат като „курбан“ за светеца. Това не е фактологична статистика, а част от местния фолклор.

Има и знаци за времето. Ако на Илинден гърми, вярва се, че овошките ще се повредят. Орехите и лешниците ще са празни. Може да настъпи суша. В традицията има и изключение. Казва се, че виното ще е хубаво.

Имен ден празнуват Илия, Илиана, Илин, Илина, Илинка и други производни. В някои занаяти денят се почита като професионален празник. Сред тях са кожари, кожухари, фурнаджии, самарджии и керемидари.