Илхан Кючюк: На 20-ти март София ще бъде домакин на ключова конференция за бъдещето на Балканите

Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС и групата „Обнови Европа“ в ЕП, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: В Скопие завърши третото заседание по диалога за мир и демокрация „Жан Моне“ между представители на Европейския парламент, Европейската комисия и събранието на Република Северна Македония. То бе съпредседателствано от постоянния докладчик на ЕП за Северна Македония и евродепутат от ДПС и групата на Обнови Европа – Илхан Кючюк. Партнираха му председателят и вицепредседателя на съвместната парламентарна делегация ЕС-Северна Македония евродепутатите Андреас Шидер и Марион Валсман. В дебатите участваха председателят на събранието на Северна Македония Талат Джефери, генералният секретар на институцията Цветанка Иванова и лидерите на парламентарно представените партии. Защо заседанията по диалога „Жан Моне“ са важни и какво постигат? Наш гост е евродепутатът Илхан Кючюк. Господин Кючюк, каква е целта на заседанията във формата „Жан Моне“ между ЕП и Народното събрание на Република Северна Македония и постигате ли я тази цел?
Илхан Кючюк: За да имаме по-пълен отговор на вашия въпрос ще трябва да се върнем три години назад към датата 27.04 2017 г., когато беше осъществен така наречения кървав четвъртък. Нека да припомня – точно тогава 200 националисти атакуваха събранието на Република Македония като реакция срещу избирането на Талат Джефери, първият етнически албанец, за председател на събранието. И втората реакция беше срещу смяната на властта от ВМРО-ДПМН към СДСМ и създаването на ново мнозинство. От тогава до днешна дата „Жан Моне“ диалога има за цел да осъществи надпартиен консенсус по редица въпроси. Ние с двама колеги от ЕП имахме за задача да решим някои ключови въпроси, да посредничим по-скоро при решаването на някои ключови въпроси, свързани с правилника за организацията и дейността на събранието. В същото време бих казал, че рамковата цел на диалога „Жан Моне“ е да даде възможност на парламентаризма и на събранието на Република Северна Македония изключително по-голяма автономия. Нещо, което не беше присъщо до преди 3-4 години. И както знаете имаше тежко срастване между изпълнителната и законодателна власт. А надпартийния диалог е изключително полезен по всяко едно време, но особено когато се отнася за даване на зелена светлина на Република Северна Македония и дългия, и тежък преговорен процес, който изисква и бързо, и ефективно законодателство, смятаме, че настоящия формат би допринесъл много за развитието на процеса.

Водещ: Какви са постиженията на диалога „Жан Моне“ досега в Северна Македония?
Илхан Кючюк: Не беше лесно само до преди няколко години на едно място да бъдат опозицията и управляващите партии, а и всички компоненти на доста сложното македонско общество. Днес политическите лидери могат да седнат на една маса и да начертаят бъдещи хоризонти. За нас най-важното е, че по отношение на двата външнополитически приоритета – членството на НАТО и на ЕС няма разминаване между парламентарно представените политически сили. Заедно с това има дълбоко разбиране, че парламентарната демокрация трябва да бъде укрепена и развита, и това може да бъде реализирано само с общите усилия на всички политически сили.

Водещ: Какви ангажименти бяха поети сега на третото заседание на диалога?
Илхан Кючюк: Пое се ангажиментът да се работи много по-задълбочено за независимостта на събранието, за бюджет, който да бъде относително самостоятелен, а тежките процеси, които бяха съпроводени по време на така наречения кървав четвъртък, да бъдат елиминирани чрез създаването на система за сигурност и охрана на събранието. Част от тези достижения бяха започнати от нашите колеги, ние целим да ги развием. В македонския парламентаризъм съществува, както между впрочем във всеки парламент, така наречената бърза процедура. Но нашето притеснение е, че бързата процедура се използва прекалено много често и това не дава възможност на обществени организации и на всички части от македонското общество да участват активно и ползотворно в дебатите. Доста често се прибягва до този инструмент – един или няколко народни представители да предлагат законодателство. И другото, което е характерно – доста често се използва европейския флаг за прокарване на бързата законодателна процедура под аргумента, че това е законодателство, което се изисква от европейските ни партньори. Това са двата момента, които са съществени в законодателния процес и мисля, че има разбиране от всички, че те трябва да бъдат ако не елиминирани, то намалени до голяма степен. За да се даде възможност на всички части от македонското общество – било то неправителствени организации, групи и граждани, които имат интерес към дадено законодателство, за по-спокоен и обективен поглед.

Водещ: То, като ви слушам, господин Кючюк, и в България като че ли имаме нужда от диалог „Жан Моне“. Защото много често наши законодателни текстове се приемат именно под лозунга: това го искат от ЕС. Нямате ли и вие такова впечатление?
Илхан Кючюк: Тук не мога да ви опонирам, нямам своите аргументи, защото както и вие казахте – в България доста често законодателството се приема под този аргумент, а и в последните години стана доста честа практика много важни текстове да бъдат вкарвани за преходни и за заключителни разпоредби и по този начин да се заобикаля нормалната процедура. Нормалната практика в парламентарно утвърдените демокрации е рамковите закони, които имат за цел да регулират дългосрочни икономически, политически и социални отношения, да бъдат под отговорността на Министерския съвет или управляващото мнозинство да търси широка обществена подкрепа. За съжаление, в България съществуват такива практики и не добро законодателство.

Водещ: Очевидно имаме нужда от диалога „Жан Моне“. Господин Кючюк, с какво и как работата по заседанията на диалога в Северна Македония ще помогнат до срещата на върха в Загреб през май да бъдат преодолени резервите спрямо разширяването на ЕС?
Илхан Кючюк: За никого не е тайна, че европейските партньори наблюдават с особен интерес, дали политическият елит в дадена държава има за цел реално присъединяване и интегриране към ЕС и към евроатлантическите структури. И това най-ясно се изразява както по позициите на дадените политически партии, така и по общата работа на отделните институции. И затова основният ни апел беше да продължи този надпартиен диалог и в същото време в оставащите дни на работата на македонското събрание да се направи още един опит за приемането на така важния за всички европейски партньори – законът за прокуратурата. Може би това е най-правилният подход.

Водещ: Как с помощта и на диалога „Жан Моне“ се излиза от впечатлението, че ЕС отправя към Западните Балкани иначе окуражаващи послания, докато всъщност демонстрира пасивност?
Илхан Кючюк: Не бих казал, че има пасивност от страна на европейските институции, защото и в така наречения IPA и IPA II – това са предприсъединителните фондове, бяха заделени 50 млн. допълнителни средства за Република Северна Македония и 28 млн. допълнителни средства за Република Албания. Нашите препоръки и на моменти дори апел бих казал беше да продължат тежките, но много важни реформи в различни сектори на обществения, икономически и политически живот на страната. Като в същото време изразихме силните си очаквания предстоящите избори да бъдат честни, проведени по правилата, определено те ще бъдат под наблюдението на различни международни организации. И най-добрия атестат за това ще бъде високата избирателна активност. Така че призивът ни беше всички политически сили да направят възможното заедно с качеството на своите кандидати и с качеството на своите политически програми да стигнат до максимален брой граждани.

Водещ: А иначе как работата по диалога „Жан Моне“ се вписва в интеграционните процеси на Северна Македония, но най-вече в породеното заради предсрочните парламентарни избори междупартийно напрежение?
Илхан Кючюк: Вижте, „Жан Моне“ диалога има за цел да укрепи институциите. Не е много голяма тайна, че в страните от Западните Балкани институциите не се радват на най-голямо доверие както сред обществото на отделните страни, така и сред международните партньори. Ефективността, прозрачността и включването на всички актьори в работата на отделните институции, допринася изключително много до доверието. Мисля така е и в България, и във всяка друга държава.

Водещ: Вие сте основен докладчик на Европарламента за Северна Македония за следващите 5 години. Какви констатации правите досега?
Илхан Кючюк: Държавата прави необходимото, за да продължи нелекия път по реформирането на обществените системи. Има политическа воля от страна на политическия елит, за да бъде приемано законодателство, което да съответства на очакванията на европейските ни партньори. Аз лично не крия своето разочарование от последното решение на съвета през октомври месец, но разочарованието само по себе си не ни помага, не помага и на политическия елит на Република Северна Македония. Да, разбира се, към него може да се обръщаме, може да търсим различни основания защо се стигна до тук, да задаваме много въпроси и да имаме своите отговори, но аз бих искал да гледам към бъдещото. Бъдещето е в рамките на 3-4 месеца. Предстои обявяване на нова методология само след няколко дни – в сряда, предстои важен съвет в края на месец март, заедно с това и предстои дългоочакваната среща в Загреб, която трябва да начертае пътя на региона. И как той се вписва в големите промени, които текат в ЕС. И затова аз и моите колеги от политическата група Обнови Европа направихме едно много конкретно предложение. И то се изразява в следното – всяка една държава, която придобие статут на кандидат-член да получава правото и това да бъде автоматически – да участва в конференцията за бъдещето на Европа. Някак си не ми се вписва идеята, ако истински ЕС цели да интегрира държавите от Западните Балкани, да не ги включи в процеса на вземане на решения, който процес има за цел да даде една бъдеща картина на ЕС за следващите може би 15, 20, дори и повече години.

Водещ: Бихте ли се ангажирали с прогноза, дали на срещата на върха в Загреб през май Македония и Албания ще получат дати за преговори за членство?
Илхан Кючюк: Това не може да се случи на срещата в Загреб, защото самия формат не дава възможност да се вземат такива решения, договорите го изключват. Може да се случи в края на месец март. На срещата в Загреб аз очаквам консолидирана позиция от европейските лидери с активно ангажиране на държавите от Западните Балкани. Това е моето очакване и то трябва да бъде свързано, както е заложено и във формата: с икономическата, с транспортната, енергийна и регионална свързаност.

Водещ: А през март, господин Кючюк?
Илхан Кючюк: През март, да. Тогава ще бъде съвета, на който ще се обсъжда темата. Аз правя необходимото, разбира се, моите усилия са много минимални, имам силната подкрепа на политическата ми група. Предприехме няколко много важни инициативи. Първата беше с посланиците от държавите от Западните Балкани в Брюксел. Тази седмица по няколко важни ключови въпроса ще дискутираме бъдещето на региона. И тук включваме не само демократичния процес, а и демографските проблеми, които неминуемо са част от дневния ред на страните от Балканите. Предстои важна конференция в София и тук бързам да я анонсирам – на 20 март, когато ще поставим темата отново на дневен ред на база на приетата методология и очакванията на държавите от региона. Много високопоставени гости сме поканили, част от тях вече са приели да бъдат в София на важната конференция за бъдещето на региона. И как в рамките на този законодателен процес, в рамките на тези 5 години на Комисията и ЕП можем да придвижим интеграционния процес и политиката по разширяване, която безспорно доказа своята резултатност на едно по-високо ниво. След което силните ми очаквания са, че всички тези политически и дипломатически усилия ще доведат до добър резултат. И тук не говорим за скептиците към политиката по разширяване, не говорим за приемане на двете държави утре или други ден. Говорим за даването на ясна пътна карта, така наречената зелена светлина да започнат държавите по-активно да се ангажират с преговорния процес. И това да даде допълнителен стимул и за останалите държави от региона. Защото с риск да бъда клиширан – не може държавите от Западните Балкани да бъдат задния двор на ЕС и не бива да гледаме на тях като част от ЕС, но някак си държейки ги малко по-встрани и приемайки ги като наблюдатели. Трябва да бъдем много по-конкретни и много по-ангажирани в процеса и да говорим за тях като страни, които ще бъдат интегрална част от самите нас.

Водещ: В рамите на посещението си сега, господин Кючюк, разговаряхте с президента на Северна Македония Стево Пендаровски. С какви впечатления останахте и какви бяха акцентите на разговора?
Илхан Кючюк: Ние разговаряхме по европейски политики и по това какво трябва да направи страната на господин Пендаровски в рамките на следващите няколко месеца. Защото е много важно да се покаже това усилие от страна на политическия елит. И той като човек, който е много ангажиран с интеграционните процеси, и като президент безспорно, който има значима роля и по конституция най-малкото да говори публично по проблемите на страната, може да допринесе изключително много за този климат. В момента Република Северна Македония има нужда от спокоен климат, да се проведат честни и демократични избори, за да се даде нов импулс на демократичния процес. И това да бъде силното послание към европейските партньори и към скептиците на политиката по разширяване.

Водещ: В този процес ролята на България каква е?
Илхан Кючюк: Безспорно много важна. Или поне предполага да бъде много важна, но и в политиката, и в дипломацията няма готово място. Много пъти сме го казвали, че ако България иска да бъде активен участник, не може да чака последния или предпоследния вагон. Много от политиките се формулират още от самото начало и нашата страна като пълноправен член на съюза трябва да участва в изковаването им. И на мен ми се иска България да има много по-активна роля. Безспорно ние имахме своята значима роля по време на българското председателство. Но ми се струва, че през последните години някак си загубихме този импулс или се подведохме по инерцията.Епицентър