Илхан Кючюк: Думата на 2022 г. е война, 2023 трябва да е годината на България в Шенген и еврозоната

30 Декември 2022 | 08:40
0 коментара
Политика
Илхан Кючюк: Думата на 2022 г. е война, 2023 трябва да е годината на България в Шенген и еврозоната

През 2022 г. в България имаше война между институциите. Войната е навсякъде в нашето общество и се превърна в начин за правене на политика. Поуката, която можем да извлечем от отиващата си година е, че разделена нация и разделен политически елит не могат да защитават национални каузи.

2023 г. трябва да бъде годината на България в еврозоната и в Шенген. Има условия за това при необходимата политическа стабилност.

Това заяви в интервю пред БГНЕС лидерът на европейските либерали Илхан Кючюк, евродепутат от „Обнови Европа“/ДПС.

През погледа на Брюксел България изглеждаше през отиващата си година объркано, кризисно, незнаеща накъде да поеме и нация, която няма ясно начертан хоризонт пред себе си.

„Думата на 2022 г. е война. Войната заради Украйна. В пълен смисъл в България имаше война – война между институциите, война между различни гилдии и представители. Ние воюваме всеки ден, воюваме като общество със себе си, воюваме между партиите, въпреки, че имаме много общи послания, много общи теми, по които можем да се обединим, воюва президент с премиер, воюват различни представители, които имат потенциал да направят нещо по-добро за страната си. Войната е навсякъде в българското общество. За съжаление, тя е много повече от това, тя се превърна в институционален начин за правене на политика“, подчерта Илхан Кючюк. Евродепутатът се надява, че през следващата година и за България, и за света думата трябва да бъде мир.

Той е категоричен, че конфронтационният начин на правене на политика е попречил на България да влезе в Шенген. „Нямахме ясна посока, не знаехме как като държава да отстояваме своя външнополитически интерес. България спечели много от членството си в ЕС. Ние нямаме друго място и не трябва да търсим други посоки. Важен е дебатът за това колко задълбочен трябва да бъде ЕС, важен е и дебатът за разширяването на ЕС, но целият интеграционен процес ще бъде завършен, когато България и Румъния са част от шенгенското пространство и част от еврозоната“, подчерта лидерът на европейските либерали. За съжаление по време на криза ние не сме имали истинско лидерство.

Илхан Кючюк смята, че трябва да бъдат анализирани и грешките, които сме направили досега. „Вече 11 години не успяваме да направим този значим български политически пробив. Той е външнополитически, но има огромно отражение върху българската икономика, бизнес и граждани, защото сами си пречим“, каза той и добави:

„Десет години наред нашите европейски партньори получават противоречива информация. Една е официалната, институционалната, подредена – така трябва да действа всяка държава като изковава своята позиция и я защитава в Брюксел, Вашингтон, Анкара. От другата страна са НПО-та създадени за три дни, журналисти, които държат микрофони за два дни. Тези хора си позволиха и успяха да направят външнополитическо трасе. Те имат излаз в Брюксел и техните доклади са в информационния масив днес на ЕК и на институциите, които взимат решение от името на Брюксел. Бюрократите не формират своята собствена позиция само на основания, които са факти, целенасочени доклади, а получават и информация от външни източници. Това по никакъв начин не трябва да дискредитира идеята за пряко участие на гражданите или организациите, обаче едно е да подриваш авторитета на своята собствена страна, друго е да търсиш гражданско право да се възползваш от инициативата на ЕП за по-голямо включване на гражданите в политическите процеси“, заяви евродепутатът от „Обнови Европа“.

Кючюк смята, че имаме реален шанс за влизане в еврозоната и Шенген догодина.

„2023 г. трябва да бъде годината на България в еврозоната и в Шенген. Има условия за това при необходимата политическа стабилност. Ако се върнем на темата за еврозоната, сега е моментът. През следващите 5-10 години едва ли ще имаме такъв отворен хоризонт. Такъв прозорец няма да ни се отвори поради простата причина, че политически, еврозоната в момента не е на това ниво, на което трябва да бъде. Има очакване, има достатъчно положителни оценки и от страната на ЕЦБ, и на ЕК и на страните членки на ЕС, че еврозоната трябва да бъде заздравена като политически коз, като ресурс на ЕС“, заяви лидерът на европейските либерали. Евродепутатът подчерта, че трябва да бъдат положени всички усилия – „има ясни критерии свързани с дълга и инфлацията. Всички тези критерии България може да ги отработи, ако има ясната посока и стабилно правителство“, добави той.

Кючюк подчерта, че поуката, която можем да извлечем от 2022 г. е, че разделена нация и разделен политически елит не може да защитава национални каузи. „Цената за това отсъствие на зряло политическо поведение не може да се плаща от българските граждани“, категоричен е евродепутатът от „Обнови Европа“.

Той призова да се справим с разделението при очертаващите се предсрочните избори през месец март, защото не може да повтаряме същите грешки и да очакваме друг резултат. „Нито е логично, нито физиката казва, че ще се случи. Резултатът е същият, ако се повтарят същите грешки и не се научат уроците от миналото“, обясни той и добави, че според него има поле за решаване на този проблем. „Червените линии леко трябва да избледнеят и да се оставят настрани. Днес цяла Европа се управлява с коалиции. Когато се осъзнава, че пътят не минава през конфронтацията и задълбочаването на кризите, а през ясното осъзнаване, че майката на всички кризи е политическата и не се захванем с решаването първо на нея като основополагащ фактор за останалите кризи, няма да успеем и няма да можем да вървим напред. Колкото повече време политическите партии уж си говорят, те не преодоляват различията си, а напротив задълбочават ги“, поясни Кючюк.

Една от щетите през отиващата си година е, че не успяваме да се възползваме от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Много губим по Плана на възстановяване и устойчивост. България е заявила реформите, които трябва да бъдат направени. Само парламентът може да влезе в ролята си на законодател и да предприеме всички очаквани реформи под формата на законодателни решения. Загубихме Шенген, това беше изгубено време за България, говорим за еврозоната, но ми се струва, че и публиката вече е изморена. Гражданите са изморени от това постоянно боричкане между различните части на българското общество, което води до задълбочаване на проблемите“, категоричен е Кючюк.

Илхан Кючюк се спря и на проблемите, които стоят пред РС Македония. Той е докладчик за тази страна.

„Безспорно РСМ извървя нелек път на консолидация около важни теми свързани с бъдещето на страната. НАТО е голям успех, не само за съюза, но и за България и за РСМ. Оттам нататък идва по-големият въпрос как страната ще реализира цялостно своя външнополитически стремеж, а той минава през членството в ЕС. Има политически сили, които ясно застават зад дневния ред на страната да бъде част от ЕС, но има и други, които дърпат страната към други съюзи, или отклоняват най-малкото страната по пътя към ЕС. И в самото македонско общество вървят тези разговори“, заяви Кючюк.

Според него трябва да се водят разговори – за социалната и икономическата политика, но по темата за бъдещето на страната, за членството в ЕС не може да има различни гледни точки.

„Трябва да има национален консенсус не само между отделните политически субекти, но и между хората, които лидират мнения“, каза евродепутатът.

Той предупреди, че в РСМ има сили, които дърпат страната към чужди геополитически проекти. В същото време Кючюк смята, че трябва да се обърне внимание и на добрите примери в нашите отношения.

„Между България и РСМ се случиха много добри неща, свързани с образованието - побратимиха се университети, побратимиха се общини. Този път трябва да бъде извървян. Да разговорът е сложен, той е наситен с много напрежение и много емоции, но единственият път е да си говорим, защото ако светът е счупен, той е счупен най-вече заради счупването на самия диалог. Ако отречем диалога като начин за преодоляване на кризи и преодоляване на напластени емоционални настроения, няма как да вървим напред. България и РСМ трябва да намерят нови пътища, по които да ходят и двата народа“, каза той. /БГНЕС

Добавете Вашия коментар

TOP