Икона на Свети Георги в Хаджидимовския манастир гони болестите

Вманастира „Св. великомъченик Георги“ край Хаджидимово, макар и обгоряла от пожар, една чудотворна икона продължава да лекува тежки болести. Всяка година в нощта срещу Георгьовден (5 срещу 6 май), когато е храмовият празник на обителта, стотици миряни от цял свят идват в църквата на бдение пред древната икона на светеца. Неми деца проговарят, сакати прохождат, а бездетни булки зачеват след молитвите, които отправят към конника светец.

Легенда

От поколение на поколение се предава легендата, че на хълма над днешното градче Хаджидимово, Неврокопска епархия, e съществувал древен манастир. При падането на България под турско робство святото място е плячкосано и разрушено от османския завоевател. След време тази местност се превръща в ниви на турски чифлик. В средата му имало малко островче – оазис от дървета и храсти, пазещи под корените си основите на храма и чудотворната икона на светия Божи угодник и великомъченик Георги.

През 1850 г. Хаджидимово носи името Горна Сингартия. Тогава убиецът на ламята три пъти се явява в съня на един от местните християни - овчаря дядо Атанас Лазаров. Светията му нарежда да отиде на описаното място, посочва му къде точно да копае и му заръчва, че е дошло време неговата икона да излезе пак наяве. „Толкова време чакам, трябва да ме изровите от земята”, чува в съня си дядо Атанас. Местните разказват, че в началото той не обръща внимание на своя сън. Не обръща внимание дори и след като знамението се повтаря. Но когато за трети път сънува същото, старецът се престрашава и се отправя към споменатия хълм. Турчинът - собственик на нивата, в това време се оказва там и оре земята с воловете си. Като вижда стареца, който започва да копае, го изгонва и не му позволява да изпълни повелята на светеца. Когато обаче мюсюлманинът се връща при воловете, ги заварва да лежат на земята бездиханни. Подканва ги да станат, но те не помръдват. Стопанинът им тръгва да търси помощ от съселяните си. На мястото се събират много хора, които разбират за случилото се, както и за разправията с дядо Атанас пред това. Тогава по-възрастните потвърждават, че действително мястото, на което копаел старецът, е бил църковен имот (вакъф - на тур.). Те дават съвет на турчина да не възпрепятства изпълнението на Божията воля. Така старецът е повикан да продължи с разкопките си. И още на следващия ден намира чудотворната икона на св. Георги. Не е известна годината на нейното изписване, нито авторът или произходът й. Предполага се, че е рисувана някъде след 1650 г., като близо 200 години е престояла под земята, без да се повреди.

Манастирската черква

Собственикът на имота приема откриването на чудотворната икона за реално Божие знамение и решава да отстъпи нивата на българите. Местните християни построяват малък дървен параклис върху мястото. Желанието на всички обаче е да се възстанови някогашният манастир. След много трудности през 1864 година манастирският храм е завършен, а на следващата 1865 г. осветен. По време на Балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен, при което изгаря целият му архив. Впоследствие през годините черквата и манастирските сгради постепенно са обновени. През 1956 г. е напълно възстановено западното крило. От 1960 до 1965 г. се прави ремонт на притвора и камбанарията.

Пожар

На 29 юли 1979 г. в обителта избухва пожар, който унищожава целия покрив, иконостаса и всички икони. Храмът изгаря напълно и от него остават само зидовете. Единствено иконата на св. Георги по чудо оцелява сред огнената стихия. Монаси разказват, че в пепелището я намира дете.

Тогава монахът дядо Трифон се моли пред иконата за помощ, а и комунистическият режим не гледа с добро око на вярата в онези години. Свети Георги му се явява и му казва да напише писмо на властта. Старият монах е изненадан, но сяда и написва сърдечно, искрено писмо до властите в София. В него описва всичко за светинята, манастира и как е пострадал жестоко при пожара. В чии ръце попада тази изповед не е ясно, но някой от властимащите в София се разпорежда на местните партийци и администрация да не пречат, а да помогнат за възстановяването на манастира. Така само за 8 месеца той възкръсва от пепелта.

Чудеса

Не само за празника в манастира идват с молитви към св. Георги православни християни от цял свят. Често се чува сръбска, гръцка и руска реч. Помощ от светеца търсят и мюсюлмани. Много са личните истории, които свидетелстват за чудодейната сила на иконата, като тази за 17-годишен младеж, който губи зрението си при катастрофа. Пренощувайки в манастира и молейки се пред иконата, отново връща зрението си.

Малко момиченце пък, родено нямо, проговаря след посещение с родителите си. Много бездетни двойки отправят горещи молби и се сдобиват с така желаните рожби, свидетелстват миряни.

Неврокопският митрополит Серафим се любува на святото място като монах в манастира преди 20 г.

„Свидетелка съм на разказа на един мюсюлманин за близко нему дете с увреждане на едната ръка – била неподвижна. Идват тук и преспиват, като слагат бебето на земята. На сутринта, когато стават, го разповиват и то протяга и двете ръчички. Оттогава идва да благодари на свети Георги, на света Богородица и се моли от цялата си душа и сърце“, разказва Венета Петрова, клисар в манастира.

Игуменът отец Теофил уверява, че св. Георги помага целогодишно, като свидетелства за това валят от вси страни: „Дали това ще е за детенце, което е било дългоочаквано, намирането на подходящия съпруг или съпруга, за да се сключи християнски брак, дали за разрешаване на проблем в работата, в семейството, личен. Свети Георги непрекъснато помага всеки ден, не само на 5 и 6 май“.

300 деца лагеруват всяка година

От близо 30 години в манастира се провеждат безплатни православни летни лагери за деца. Те идват с родителите си, а пребиваването им се осигурява от митрополията с благословията на дядо Серафим и от дарители. Освен с вероучение децата се занимават и с ръчен труд, игри, разходки и посещения в други църкви и манастири, както и посещения до забележителностите в региона. Децата участват в богослуженията всяка сутрин и вечер. Всяка смяна е по 10 – отделно момчета, отделно момичета, от цялата Неврокопска епархия.

Различното в детските лагери е това, че всяка година има различна тема, която определя всички дейности, уроци, занимания на децата - християнско изкуство, Христовите апостоли, животът на света Богородица, Христовите чудеса, и така всяка година темата е различна, за да може уроците, заниманията, ръчният труд, песните да са различни, защото повечето деца повтарят години наред всяко лято. Лагерите обикновено започват от края на юни докъм средата на август. Интересът на родителите е голям, записванията започват още през месец март. Около 300 деца в няколко смени преминават всяка година.

Неврокопският митрополит Серафим бил монах тук

Манастирът се намира в южните покрайнини на град Хаджидимово на около 15 километра югоизточно от Гоце Делчев, а до него се стига с кола за около 20 минути. Днес светата обител е монолитен и красив манастир, разположен на хълм. Отвън прилича на крепост, а влезеш ли в двора, красивата кула-камбанария веднага приковава вниманието ти. После виждаш приятния манастирски двор с вековния чинар и беседката около него, а до тях - бялата чешма.

Кулата на манастира е впечатляваща.

Голям интерес буди и старата манастирска църква. Хаджидимовският манастир е резиденция на Неврокопския митрополит Серафим, който преди време бе монах в обителта. А тя разполага с голяма зеленчукова градина. Всяка година реколтата от картофи се дарява за трапезарията за социално слаби хора в Гоце Делчев.

Игуменът е бил екскурзовод

На младини днешният игумен на Хаджидимовския манастир отец Теофил е работил като екскурзовод. Пътуване до Божи гроб в Йерусалим обръща коренно посоката на живота му. Завършва Духовна академия и е ръкоположен за монах на 8 август 2008 г., като преди това е послушник в манастира.

Според отец Теофил тук идват много млади хора с тревожност в себе си. Сполетени от несполуки в живота си досега: „Любовта и вярата са това, което дава надежда на човека да пребори всеки нездрав страх, защото ние знаем, че трябва да имаме само страх от Бога. Бог не е автор на злото, уверява игуменът. - Бог не иска хората да страдат, да умират. Но всичко това се е случило някога назад във времето, когато хората са прекъснали съзнателно връзката с Бога, тоест прекъснали са връзката с източника на живота, с източника на радостта, любовта, мира. И оттогава насетне е настъпил този хаос, в който се намират светът и човекът днес. Бог се опитва всеки ден да достигне до всеки един от нас. Бог чука в сърцето на човека леко, нежно, настоятелно, търпеливо“!