Ихтиманския прибрал над 300 000 евро от отвличанията на "Наглите"

Над 300 000 евро е прибрал от отвличанията защитеният прокурорски свидетел срещу “Наглите” Валентин Михайлов-Ихтиманския, сочат елементарните сметки. Какво се е случило с тези пари обаче, никой не знае със сигурност, както тъне в мистерия и съдбата на цялата сума от откупите. По думите на Ихтиманския той си бил погасил дълговете. По време на разпита му в закрито заседание пред съда преди две години самият Валентин споменава хонорара си за определени отвличания. До „изповедта” на Ихтиманския пред Темида се добра и “ШОУ”. Публикуваме я със съкращения. Още в самото начало на заседанието Михайлов под клетва заявява, че няма родство и дела с подсъдимите. Само че историята помни, че той се познава с Поли, Йожи, Релето и Гребеца, а с последния дори имат дело за кражба на злато в Слънчев бряг от 2002 година. Михайлов не крие познанството си с тях и признава, че най-дълго датират контактите му с Ивайло Евтимов – от 2001 година. С останалите се запознал месеци преди да започнат отвличанията. “Мога да дам информация конкретно за 9 отвличания и за 2-3 отвличания косвено. Първото отвличане беше на турски гражданин /бизнесмена Мехмед Чакър - бел. ред./. Информацията за този човек беше на Йожко и на Поли, които пък са я получили от трети човек, който пък имал вътрешен човек при този турчин. Фирмата на турчина е “Оверас” има и магазин за часовници “Омега”. В този период всички имахме финансови проблеми – аз, Поли и Йожко. Месец преди отвличането го наблюдавахме. Живееше на бул. “Цар Борис III”. В деня на отвличането Йожко беше зад волана, а аз и Поли бяхме отзад. Обърнахме кофа с боклук. Той излезе да я отмести. В това време ние с Поли слязохме, хванахме го и го качихме във вана отзад, а Йожко през това време премести колата на Турчина, за да не пречи на движението. Тогава бяхме с маски, нямахме оръжие”, разкрива пред съда Ихтиманския.

Тогава бандата все още не е разполагала с къщи и се е наложило Чакър да бъде оставен в подземията на изоставено заведение над село Лозен. Тримата дебнели да няма полицейски хайки и на следващия ден хукнали със заложника си към къща в Сливница, а по-късно заради любопитни съседи откарали Мехмед Чакър в къща в село Гоз. Тримата се сменяли, за да пазят похитения. “В стаята имаше телевизор, имаше кофа, която човекът да ползва за тоалетна, и леген с вода, в който да се мие. Не знам колко пари са взели за откупа, но когато пускахме турчина, казаха, че са между 100 и 200 хил. евро. Сумата, която получих, беше около 7-8 хил. евро. Поли и Йожко коментираха, че откупът е бил хвърлен от влак и парите са били разпилени”, разказва още Ихтиманския.

Той си спомня още, че по предложение на Ивайло Евтимов в групичката били включени още “сериозни”, които да могат да взимат откупите. Така тримата – Валентин, Поли и Йожи, отишли в къщата на Иван Сапата, където били Релето и Гребеца. На същата тази среща Сапата е съобщил на групата, че се познава с Михаил Краус от деца и са приятели.

“Отвличането на Краус

го помня, защото го чакахме две вечери. На първата вечер – 22 октомври, беше рождения ми ден, а ние го отвлякохме на 23 октомври. Вечерта на отвличането на място в началото на село Бистрица, на черен път над Помпената станция, идваше някой от крадците, както наричам Сапата, Релето и Гребеца, като докарваха автомобила, с който да се извършва отвличането, и дрехите, с които да се облече човекът. Там се облякохме с обикновени черни дрехи. Имахме маски и ръкавици. Възможно е да е имало един пистолет, който мисля, че беше в Йожко. Застанахме срещу входа на кооперацията на Краус. Около 22 ч. той се прибра. Бяхме аз, Релето, Поли и Йожи. Гребеца отиде по трасето да ни чака с телефон. Когато Краус отвори вратата да слезе, Йожко и Релето отидоха при него, за да го издърпат, а аз и Поли го хванахме, за да го качим на задната седалка в колата му, и седнахме до него. Качихме го в неговата си кола “Ауди А6”, след това трябваше да го прехвърлим на друга кола, за да стигнем до Гоз”, реди в показанията си Валентин Михайлов. Той допълва, че Сапата и Гребеца ги очаквали на уговорено предварително място с джип „Гранд Чероки”. Бандитите разполагали и с радиостанция, но не за да контактуват помежду си, а за да слушат полицейските честоти.

Краус бил тикнат в мазето на къща в Гоз и вързан за ръцете и краката с вериги. Тогава Ихтиманския и компания започнали да се редят и да пазят похитения. Като пазач привлекли и Найден Недев. “С преговорите нещата не вървяха. Стигна се до решението да отрежем пръста на Краус. Не мога да кажа от кого дойде идеята. Отрязахме първата фаланга на малкия пръст на лявата ръка. Йожко беше взел лидокаин и етер, за да го обезболи. След това му се отряза пръстът. На въпросите за това кой постави упойката и кой отряза пръста, ще се възползвам от правото си да не отговарям, за да не улича себе си. Пръстът на Краус беше отрязан с лозарска ножица. Пръстът беше поставен в медицинска ръкавица, трябваше да я дадем на “крадците” и те да я оставят някъде като индикация за сериозността на намеренията ни. Пръстът седеше в жабката на колата, с която аз и Йожко се придвижвахме. Аз лично го извадих и го дадох на Гребеца”, разкрива още Ихтиманския.

Както и първия заложник, така и Краус се е облекчавал в кофа, която после някой от “пазачите” изхвърлял във външна тоалетна. На похитения му били носени цигари, вестници, списания, книги, както и това, което той искал за ядене. “За Краус бяха платени около 300 000 евро, от които аз получих 50 хил. евро. Нямам представа какво са направили останалите с техния дял от парите от откупите, но мога да кажа, че всички имахме финансови затруднения и дългове. Йожко имаше комарджийски дългове, имахме да изплащаме пари за споразумения и т.н. От 2002 г. аз имах заведение, което не вървеше. Бях наел борса за дървен материал, дърва за огрев, бях загубил повече от 40 000 лева, бях взимал пари назаем и вкарах парите от откупа във всичко това”, заявява още Валентин Михайлов.

Следващият в списъка на “Наглите” бил 14-годишният тогава Джорджио Марков

Информация, че майката на Джорджио е заможна, дали Йожко и Гребеца. “В джипа Х5 се качихме аз, Поли, Йожко и Релето. Релето караше, защото повечето коли, с които отвличахме, бяха крадени и той знаеше как да се запалят. Аз и Поли взехме момчето и го сложихме между нас, а Йожи се занимаваше с мъжа, който докара момчето. Не съм сигурен дали сложихме нещо на главата на момчето, или го накарахме да се наведе между седалките. Релето излезе от джипа 1 км преди Камбаните, за да не знае къде се намира самата къща. По време на пътуването до Камбаните момчето, по наши указания, се обади на майка си”, спомня си Михайлов.
Още щом бил вкаран в къщата, Джорджио бил вързан с вериги. В стаята му имало телевизор и камера, с която го наблюдавали. Отоплявали стаята с вентилаторна печка. Докато Ихтиманския, Поли и Йожи пазели момчето, автокрадците водели преговорите за откупа с майка му Катрин Маркова. По думите на Валентин жената била в истерия. Обяснила на похитителите, че е успяла да събере едва 200 000 евро и ако не се съгласят да пуснат детето й срещу тази сума, тя щяла да се самоубие. “Сумата, която получихме за освобождаването на момчето, беше 200 хил. евро, а моят дял беше около тридесет и няколко хиляди евро. Като от самото начало се оставяха пари за разходи за наем на къща, за гориво, за телефони...”, казва в показанията си Ихтиманския.

След като пускат Джорджио, Сапата дава предложение за

похищението на Велислав Величков-Доктора

тъй като имал високооборотна фирма, а родителите му са били строителни предприемачи. “Пак се събрахме шестимата – Йожи, Поли, Релето, Сапата, Гребеца и аз”, разкрива Ихтиманския. Вечерта на отвличането групичката причаквала Доктора в храсталаци и контейнер за боклук край дома му. “Излязохме аз, Поли и Йожко, Релето остана на шофьорското място. Поли и Йожко носеха пистолети – бойни „Макаров” със заглушители. Тримата тръгнахме към поршето на Доктора. Аз счупих страничното стъкло на шофьора. Придърпах лостчето за отварянето на вратата, а Поли и Йожи издърпаха човека навън. Трябваше аз и Поли да го заведем в нашата кола, а Йожко да измести неговата кола, за да не седи на средата на улицата. Доктора като разбра, че не сме полицаи, се развика и започна да се съпротивлява. Трябваше Йожко да ни помогне, но той се беше заключил в поршето и трябваше да излезе през прозореца. През това време аз държах Доктора за яката, защото той се опита да побегне, а Поли го удари с пистолета по главата, той се свлече и падна отстрани до джипа. В крайна сметка успяхме да го качим в джипа. Имахме радиостанция от 2-3 района около Околовръстното шосе и се чуваше, че вече е докладвано, че има извършено отвличане, станало с Х5. Сапата докара джип МL и с него откарахме Доктора в къщата на Камбаните”, обяснява още Ихтиманския.

Похитеният бил качен от Поли на гръб до тавана, за да не се усети той какви са стълбите на къщата. В стаята на Велислав Величков имало камера, печка и радио. Новият й обитател бил вързан с белезници и вериги. По думите на Ихтиманския, майката и бащата на Величков не са успели да се разберат кой ще преговаря. “Зная, че във времето на престоя на Доктора в къщата му бе отрязано лявото ухо. Наложи се да се стигне дотам, тъй като човекът даваше съвсем различна информация от тази, която даваха майка му и баща му. Самият човек се усети, че ще има нещо и ни каза: “Ако нещо ми режете, по-добре да е ухо”. Ухото му беше отрязано от Поли с нож. Докторът беше казал преди това какви превързочни материали и лекарства иска и ще му трябват. Ухото кървеше силно, защото беше отрязано в меката част”, спомня си със зловещи подробности Ихтиманския. За да пуснат Величков, бандата взела 200 хил. евро, а Валентин Михайлов получил 1/6 от тях – 35-36 хил. евро.

След като на няколко поредици от срещи били обсъждани редица имена,

Гребеца предлага за следваща жертва Ангел Бончев

“Само ни каза, че няма да се притесняваме за човека, тъй като той имал къща и хора, които да го пазят. Знаехме с каква кола пътува Бончев – джип мерцедес G класа. Въпросната вечер жената на Бончев караше джипа. Пред входа жена му и детето му слязоха от колата, а Бончев остана да паркира. В момента, в който слязохме, на метри пред Бончев, той не очакваше, стори ми се доста пийнал или прекалено изненадан и почти не се наложи да го дърпаме. Той дори падна вътре в буса. Тогава мисля, че носехме черни тениски, с надпис “Полиция”. Вероятно на предното стъкло на буса имаше полицейска лампа. Отзад бяхме аз и Поли, а отпред Йожи и Релето, който шофираше. Бончев беше легнал по корем вътре. Сложихме му белезници и го притиснахме да не се изправя”, разкрива още Ихтиманския. В себе си Бончев носел документи, часовник и бижута, които бандитите взели, за да ги дадат на жена му. Заедно с похитения Ихтиманския и компания се отправили към място между Бистрица и Железница, което наричали с кодовото име “Мак Доналдс”. Там те трябвало да изчакат хората, за които Гребеца е говорил по-рано. “Уговорката беше двамата с Поли да заведем Бончев до средата на разстоянието, за да не видят онези хора нашата кола и ние да не видим тяхната. Държахме Бончев от двете страни за ръцете, оставихме го на други двама мъже”, спомня си Валентин Михайлов.

След това той заминал за Чехия за две седмици, а когато се върнал, научил от Йожи, че на Бончев са били отрязани два пръста, но никой не знаел от кого. Информацията, която достигала до Ихтиманския, била доста оскъдна. Той успял да научи, че за откупа на Бончев са били събрани 420 хил. евро. “Тогава разбрах, че Бончев сам е предложил да го пуснат и да вземат друг, за да може той да събере цялата поискана сума. Последният път, когато се събрахме, дойде идеята да вземем парите от откупа на Бончев заедно с жена му. Вече беше ясно, че жената на Бончев ще предава сумата за откупа.

В деня, в който трябваше да се предава Бончев, бяхме всички на мястото около Владая, в полите на Витоша, в задната част. Релето и Сапата дойдоха с пикап, защото е високопроходим, а пътят беше разбит и минаваше през планински терени. В пикапа бяхме аз, Йожко, Релето, Сапата и Поли. Релето шофираше. Около отбивката за Владая имаше голям открит склон, който има видимост към цялата местност. Ние бяхме там с пикапа, Сапата стоеше долу на самия път с телефон, за да ни каже като види Бончева сама, да ни подаде сигнал и ние да тръгнем към нея, а Сапата да се качи в каросерията на пикапа. Междувременно тя получаваше съобщения от Сапата къде да спре. Жената спря на около 200-300 метра от мястото, на което беше Сапата. Спряхме до Бончева. Имахме синя лампа на пикапа, защото тя в първия момент не успя да се ориентира дали това са хората, на които трябва да даде парите, или са полицаи, които участват в проследяването. Отидохме към полото на Бончева, защото имаше един сак с парите, които трябваше да вземем, и да вземем самата Бончева. Не сме я дърпали, тя дойде сама. Седна отзад между мен и Поли. Тя беше объркана, задаваше въпроси. Йожко седна отпред и взе сака, за да провери вътре дали има проследяващо устройство. Бончева имаше дамска чанта, като я отворихме, имаше някаква бяла кутия GPS-устройство с нещо като антена, кабели. След това с Камелия отидохме на същото място, на което предадохме Бончев. Процедурата беше както с Ангел Бончев. Двама души с маски свалиха Бончев, дойдоха към нас, а аз и Поли малко встрани водехме жена му. Тези двамата, които със сигурност не са от нашата група, оставиха Бончев, а ние оставихме Камелия. По мое мнение Бончев беше упоен или пиян, тъй като през целия път говореше несвързано. Релето не знаеше за отвличането на турчина и закара Бончев почти пред къщата му в Княжево... За Бончев знам, че са платени над 400 хил. евро като откуп. Аз получих 43 хил. евро от тях. За отвличането на Камелия никой не получи нищо. Не знам откъде е дошла инициативата 150 хил. евро за откупа на Камелия Бончева да бъдат дарени на фондация. Смятахме, че парите са прекалено малко, за да се рискува, за да се взима откуп. По това време ескалира някакво напрежение”, разказва още прокурорският свидетел.

Ихтиманския си спомня, че след отвличането на Велислав Величков и Ангел Бончев бандата вече била събрала достатъчно пари, за да си купят къща. “Купихме къща във вакарелското село Бърдо. И тук вече ми се губи хронологията, защото знам, че

има един опит за отвличане на Боби Фасула, след това са Пурата и Маникатов

За тях имам косвена информация. Пред мен е коментирано с Йожко, Поли, Гребеца и Релето, че те са участвали в отвличането на Пурата. Доколкото знам, са влезли след него в подземния гараж и са му запушили пътя. Вероятно са го държали в къщата в село Бърдо”, спомня си още Ихтиманския. Той е почти сигурен, че аверите му в същия състав, както и при Пурата, са похитили Васил Маникатов, който е излежавал присъда в общежитието в Казичене и работел на външен обект. По-късно Йожко доверил на Ихтиманския, че за Маниката са успели да вземат около 200 хил. евро откуп. От медиите пък разбрал за отвличането на Боби Мекото, както нарича в показанията си Борислав Атанасов.

“Следващото отвличане е на Киро Киров

Нямам информация как е планирано и организирано отвличането му. Зная, че, без мен и Сапата, всички останали са участвали в това отвличане, включително и Кирил Кирилов. Бях в чужбина по време на отвличането. Попитах Йожко дали имат нещо общо и той каза, че, да, че преговорите вървят, но ще са необходими още хора за предаването, взимане на откуп, следене и ми предложи да се включа. Зная, че Киров е държан в къщата в Бърдо.

Когато отидох, Киров беше в малкия килер срещу входната врата, там имаше дюшеци на земята и малка химическа тоалетна. Киров даваше нареждания на сина си откъде и как да събира пари.

На по-следващия ден дойдоха Релето, Йожко, Поли и Киро. Казаха, че са взели парите за откупа около Вакарел. Казаха, че Гребеца е тичал със сака, защото парите са били пуснати на неудобно място. Със сигурност не зная каква е била сумата за откупа, но е била около 600-700 хил. евро. Донесоха ми мисля около 70 хил. евро”, разкрива още Ихтиманския.

За последното отвличане – на студента Румен Гунински, прокурорският свидетел признава, че не знае нищо. За Илиян Цанев пък чул от медиите. “Знам, че това момче е комшия на Гребеца и затова той е викан на разпит”, подчертава още Валентин Михайлов.

В заключение на показанията си Ихтиманския заявява, че е правил отвличанията за пари и над тях не е имало никой. В допълнение Валентин Михайлов отсича: „Когато сме комуникирали с някой от похитените, може да се каже, че сме преправяли гласовете си, като сме си слагали ръката пред устата”.

Мария ЦВЕТКОВА