ИГРАЧ НА СЕДМИЦАТА: Георги Иванов-Гонзо - лицето на победата

Изборът на Георги Иванов за нов президент на Бългaрския футболен cъюз (БФC) развълнува обществото повече дори от преговорите около ротацията в правителството. Вълнението бе сериозно, а в социалните мрежи дори хора без грам понятие от футбол се отчетоха с коментари и интерпретации по темата. Фактите обаче са такива, каквито са. Всички участници в конгреса потвърдиха, че нямат съмнения в честността на избора, а в крайна сметка това е най-важното. Какъв ще е ефектът от така случилата се промяна в българския футбол, ще покаже времето, но със сигурност никой не може да оспорва осанката на голям победител, която има Гонзо. Той със сигурност е лицето на победата и кариерата му го доказва, макар и да няма успехите и световното признание на Бербатов.

„В характера ми е зaложено, че винаги искам да побеждавам. Невинаги се получава, но никога няма да се откажа“, категоричен е самият Георги Иванов. Самият той подаде ръка за обединение към опонентите си и неслучайно на церемонията по награждаването на футболист на годината в началото на седмицата около него бяха седнали повечето от опонентите, които победи на конгреса.

Обединение

„В духа на прозрачност и обединение аз ще подам ръка на останалите кандидати. Това е стъпка към обединение и сътрудничество и е ключът към постигането на истински промени и напредък“, това каза Гонзо пред делегатите, а след това думите му бяха подкрепени и с дела и покана към представител от екипа на Димитър Бербатов в новия Изпълком. Това, че оттам отказаха да излъчат такъв представител, си е за тяхна сметка.

Новият човек на върха в българския футбол се ползва с уважението на тези, които го познават със своята принципност, с мъжката си дума и с факта, че никога не е обръщал гръб на хората, които са го подкрепяли. Животът е дал достатъчно уроци на бившия нападател, за да се кали и оформи неговият независим и твърд характер.

Трагедия

Още като 13-годишен Георги е разтърсен от жестока семейна трагедия. Той губи при злощастни обстоятелства баща си – една от звездите и най-младият капитан в историята на Ботев Пловдив Александър Иванов. Три месеца преди да почине, той претърпява автомобилна катастрофа, след която остава в кома 25 дни. След това заради уврежданията върху мозъка му 33-годишният тогава Александър Иванов се лекува три месеца в психиатрия. След лечението го изписват, но малко след това настъпва самата трагедия – блъска го автобус. Обвиненията срещу шофьора в крайна сметка са оттеглени, защото се доказва, че бащата на новия шеф на БФC се е движел по средата на пътя. По време на инцидента той не е имал документи в себе си и се наложило майката на Гонзо да отиде в моргата, за да го разпознае. В трудните години в началото на 90-те майката на бъдещата деветка на Локо Пд и Левски – Снежа, част от силния баскетболен тим на Марица, е принудена да работи на две места, за да издържа него и по-малката му сестра. 

Кариера

Реално футболът е спасението за Георги, който започва да тренира още когато е на 10 години. Записва се в школата на Локомотив (Пловдив), а баща му приема спокойно новината, че наследникът му се свързва с другия голям отбор под тепетата. На 21 години Гонзо е привлечен в Левски, където след трудно начало се превърна в легенда с принос за общо 6 титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007 и 2009). В момента заема трето място във вечната ранглиста на „сините“ по голове в европейските клубни турнири с 16 попадения, а бе избран за футболист на България в две поредни години – 2000 и 2001. Стана и голмайстор на първенството през сезон 2000/01 с 22 отбелязани попадения.

За повече от 10 години Георги Иванов стана най-резултатният футболист във вечното дерби между Левски и ЦСКА с 15 гола, с което  подобри рекорда на Наско Сираков (14). В периода 1997 – 2001 година Левски побеждаваше ЦСКА само когато Гонзо вкарва. Освен това, когато той вкарваше срещу „армейците“, Левски никога не загуби. В средата на 2002 г. Гонзо бе продаден на френския Рен за 4,1 млн. долара, но така и не се утвърди в състава след конфликт с треньора Вагид Халилходжич. Любопитно е, че една от причините, поради които специалистът нарочва тарана, е, че той се появява на тренировки с по-скъпа кола от неговата.

„Мач Телеграф“: Гонзо развъртя метлата в БФC!

В чужбина Гонзо игра още за турските Самсунспор и Газиантепспор, както и за хърватския Риека. След преждевременния край на кариерата си заради контузия в коляното той работи на „Герена“ като спортен директор и треньор, а след това имаше своите периоди като треньор на Черно море и като директор в родния си Локо Пд, преди да стане технически директор в БФC.

Семейство

По отношение на личния живот на Георги Иванов може да се чуе и прочете какво ли не. Свързваните с него модели и миски са десетки, но фактите са безспорни – Гонзо празнува 25-ата годишнина от брака си с Мариета на 14 март, ден преди да бъде избран за президент на БФC. Двамата са двойка от общо 30 години и стават гаджета, когато са на 17. Те са от един квартал в Пловдив и като деца живеят на 100 метра един от друг. Те имат син – Александър, който се ражда на 29 март 1999 г., и също като баща си и дядо си стана футболист. Сашо мина през школата на Левски, игра в Рилски спортист, а в елита дебютира и вкара гол за Локомотив Пловдив, преди да поеме към Славия. Преди време самият Гонзо споделяше с усмивка за празненството по повод раждането на Александър: „Толкова много алкохол изпихме, че синът ми би трябвало да живее 100 години“.

Със сигурност обаче Сашо е добре възпитан, дисциплиниран и отговорен, както отчитат и всички треньори, с които е работил.

Политика

Новият президент на БФC може да се похвали и с доста познанства и приятелства с политици. За разлика от някои бивши свои съотборници като Христо Йовов той не е демонстрирал политически амбиции. „Аз съм избрал как да продължа моя живот след футболната ми кариера. Не съм имал политически амбиции. Няма нужда от още един, който се прави, че разбира от политика. По делата на един човек се определя дали да гласуваме за него или не. Смятам, че България трябва да се развива в правилна посока. Всички виждаме, че нещата не са каквито трябва да бъдат и каквито са в нормалните държави. Най-важното е всеки да се опитва да помага, а не да дърпа чергата към себе си“. Такава е позицията, която Гонзо поддържа с години и я е декларирал открито.

Побеждавал е Бербатов и в по-паметни битки

Победата над Димитър Бербатов на конгреса на БФC далеч не е най-паметната на сметката на Георги Иванов във важна битка. Гонзо влезе в митологията на Левски на 13 май 2000 г. Тогава „синият“ гладиатор отбеляза знаковия „кървав гол“, който донесе победата с 1:0 над ЦСКА. С аркада над веждата и окървавена превръзка Иванов вкара с глава след центриране на Димитър Телкийски в 93-ата минута. С този успех „сините“ успяха да спечелят титлата след петгодишно прекъсване. И докато Гонзо показа характер на победител и бе големият герой в срещата, то антигероят бе бъдещата суперзведа и рекордьор по голове за България Димитър Бербатов. Нападателят на ЦСКА направи четири фрапантни пропуска и бе освиркан бурно от самите „армейски“ фенове, което разплака и майка му Маргарита на трибуните.

Страстен пушач е още от ученик

Още докато беше активен спортист не бе особена тайна, че Георги Иванов е страстен пушач. Самият той никога не е отричал това и не е правил особени опити да се крие от треньорите си, включително и докато е в чужбина.

Гонзо кани човек на Бербатов на висок пост в БФC

„Започнах да пуша на 17 години, но цигарите никога не са ми пречели. Няма да ги спра, каквито и картинки да слагат на кутиите. Не смятам, че цигарите са най-големият бич или враг на здравето. Стресът например е по-вреден. А и не само той...“, споделя Гонзо в няколко свои интервюта през годините.

Подарява медалите и купите си на приятели

Гонзо е подарил на приятели повечето от фланелките, купите и медалите за успехите си на терена. Маската, с която игра в последното си дерби срещу ЦСКА, е в сина му Александър.

„Не съм човек, който живее с миналото, затова не държа тези неща вкъщи. За мен е важно какво ще се случи сега или утре, а не какво е било вчера. В момента, в който спрях да играя футбол, успехите ми като футболист бяха само една основа на базата на самочувствието. И нищо повече“, коментира Иванов.

РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ФУТБОЛА

Павел Грозданов 1923 – 1933
Цветан Генов 1933 – 1934
Иван Батанджиев 1934 – 1939
Любомир Сокеров 1940 – 1942
Дочо Христов 1942 – 1944
Георги Стоянов 1946 – 1948
Исак Каталан 1948
Иван Николов 1948 - 1949
Младен Николов 1949 - 1951
Петър Коларов 1951 - 1952
Стефан Петров 1952 - 1959
Лъчезар Аврамов 1959 - 1961
Кирил Несторов 1961 - 1962
Недялко Донски 1962 – 1970
Данаил Николов 1970 - 1975
Иван Николов 1975 – 1979
Крум Василчев 1979 – 1982
Димитър Николов 1982 - 1984
Иван Шпатов 1984 - 1986
Андон Трайков 1986 - 1990
Славчо Тепавичаров 1990 - 1991
Димитър Ларгов 1991 - 1993
Валентин Михов 1993 - 1994
Христо Данов 1994 - 1995
Иван Славков 1995 - 2005
Борислaв Михайлов 2005 - 2019
Михаил Касабов 2019 - 2021
Борислaв Михайлов 2021 – 2024
Георги Иванов от 2024

Телеграф/ Людмил Христов