Игра на съдбата! Един ден на двама бивши премиера на България
Съдбата понякога си прави лоши шеги - поставя хората в невероятни ситуации, за да им покаже, че животът е виенско колело и това важи дори и за политици от най-висок ранг.
Днес, 29 април 2025 година, Съдбата постави на изпитание двама мъже, бивши министър-председатели на България, за да покаже истинските им личностни и политически качества.
Единият, Бойко Борисов, се изправи пред конгреса на ЕНП, където бяха лидерите на половин Европа, за да говори за бъдещето на страната ни, на Европа и на света.
Другият, Кирил Петков, се изправи пред съда с обвинение за длъжностни престъпления за това, че в качеството си на министър-председател е наредил, без да има законови основания, да бъде арестуван лидера на опозицията Бойко Борисов.
Единият намери сили и мъдрост, за да каже:
"Простих на Кирил Петков. Съдиите трябва да му простят, защото нарушенията са видими. Особено като излязоха записите как са гуляли, докато нас ни мъчиха пред децата, не е красиво! Но не искам да се връщам назад. Трябва да вървим напред!”
Другият, не осъзнал грешката си, не осмислил огромната отговорност, която носи като пръв управник, продължи да упорства: “Не съм извършил престъпление. Аз стоя зад собствените си действия, те са били в рамките на закона”. Упорство на фона на разказите на свидетели за поръчаното от Петков шампанско във вечерта на ареста на Борисов! Шампанско, за да види политическия си опонент с белезници и това за бъде снимката - смисъл на политическото му битие.
Прошката на Борисов не оправдава действията на Петков, напротив - тя е призив съдът да се свърши работата; нито е самозалъгване, че шумно рекламираният водач на Промяната носи в себе си истинската промяна. Прошката на Борисов е политически акт - да загърбиш егото, да притъпиш чувствата на гняв, раздразнение, омраза, отмъстителност, в името на държавата, която сякаш вече не може да понесе толкова много агресия и противоборства.
Борисов не е светец, но е политик и знае кога да настъпи и кога да отстъпи.
И Петков не е светец, но не е и политик - сгушен в своя паралелен свят, в онзи агресивен мейнстрийм, който казва: само ние мислим, говорим и действаме правилно! Или тропа с крак: ако не ни признаете за първи, няма да има правителство!
И понеже сме все още в дните на Възкресението, ще припомня, че Бог не осъжда всички, които правят грешки, а съди само онези, които отказват да ги поправят, ако това е възможно.
Е, днешният ден това ни показа.Епицентър.бг