Игор Дамянов от Виница, СМ: Каква файда да си на 1300 години или да си Антична Македония, когато си „антично“ назад във времето

Изкуството и културата могат да обединят хората от двете страни на границата, казва актьорът Игор Дамянов.

Роден във Виница, Северна Македония, талантливият и вечно усмихнат Игор избира да учи театрално изкуство в България, в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград.

„Аз съм от Виница, но родът ми е от Прилеп. През 2003 г. попаднах в Благоевград, донякъде случайно, за да уча актьорско майсторство. Първоначално трябваше да уча международни отношения, но не успях на теста по английски език. Приеха ме актьорско майсторство, което слава Богу беше по-добрият вариант“, шегува се той.

Игор вече 18 години е в България, но често пътува до югозападната ни съседка, за да се види със своите близки и роднини. У нас се чувства добре, посочи самият той, а за престоя си в Благоевград като студент разказа:

„Нямаше нещо специално, беше приятно. Друга държава, по-голям град от родната ми Виница, но усещането беше, че се намирам между страхотни хора. Живях на общежитие, където имаше всякакви хора, дори от Йемен. Аз приех добре мястото, но и мястото ме прие добре.

Човек започва да се влюбва в хората, в местата. Ако се върна с машината на времето назад, знаейки какво ще ми се случи, пак щях да направя същия избор. Бих взел същото решение“, казва той за избора си да живее у нас. Признава, че в помощ на това да вземе по-лесно решението е била и езиковата бариера, по-скоро липсата на такава.

Актьорът следи темата със сложните отношения между България и Северна Македония, искайки му се те да бяха много по-добри.

„Политиците диктуват нещата и настройват хората постоянно. Всички се делят на червени, сини, зелени, пембени, лилави, на „Левски” и ЦСКА. Все гледаме да се делим, докато Европа има за цел да обединява. Въпреки че и напоследък и там нещата не са много читави, защото британците се отделиха, а те рядко грешат. Така че следя процесите, не съм много щастлив, но кой ли ме пита мен“, шегува се отново той.

Според него няма нищо по-вдъхновяващо от позитивната лична история на човек, а именно такъв е и неговият съвет към политиците: „Трябва да мислят по-човешки!“.

„И от едната, и от другата страна на границата живеят хора. Политиците забравиха, че и те са хора. Ако гледат човешко, да оставят хората и те сами ще се разберат. Има един град в Холандия, където няма пътни знаци и няма катастрофи“, разказа той.

Игор е категоричен, че не историята и вглеждането в миналото ще доближи един до друг хората от България и Северна Македония, а общият поглед към бъдещето.

„Историята е политическа наука. На кого служи? Хората направиха една световна война, от която не научиха урока, и 20-25 години след това направиха втора. Нали уж историята трябва да ни учи, тя трябва да ни помогне да не допускаме грешките на нашите предци. Всички гледат само назад в историята, а в Европа вече се говори за права на домашните любимци. Просто трябва да гледаме напред и да търсим човешкото“, смята актьорът.

„Не само на Балканите сме юнаци – напомни той. – Няма държава, която да не страда от този комплекс за величие. Другите обаче са по-интелигентни и мислят в икономически план. Какво иска един човек? Той иска да живее добре! Това е истината“, сподели още Игор.

Според него именно изкуството и културата могат да приближат една към друга двете държава, давайки пример с един от популярните през последните години български криминални сериали, излъчван в македонските телевизии.

„Все едно беше финалът на Шампионска лига, няма никого по улицата“, разказа актьорът и допълни: „Това трябва да се случи – да обменяме изкуство, да обменяме култура, да се опознаваме с добрите страни. Като да сваляш една мацка – да я ухажваш и да покажеш хубавите си качества. Точно това трябва да покажем – доброто и от едната, и от другата страна. През всичките 18 години, в които живея в България, точно това правя. Вземам българско изкуство и го пренасям в Македония, както и македонско в България. За съжаление обаче младите хора копират от политиците. Това е изключително ужасяващо на фона на развиващия се свят. Младите понякога са в крайност – едните са много либерални, другите много консервативни, така е и от едната, и от другата страна. Много млади хора обаче отиват да учат извън Балканите, където ги заразяват с красиви неща, и завръщайки се тук, помагат на обществото да се развива в по-правилна посока“.

„Да, трябва да познаваме миналото, то е някаква основа за нещата, но трябва и да гледаме напред. Младите хора трябва да разберат какво е истинският модерен патриотизъм. Той не е да се биеш в гърдите до посиняване за делата на някой друг, а е важно ти какво правиш, дали ти ще бъдеш история в бъдеще. Модерният патриотизъм е състезание на културно и икономическо ниво. Всеки трябва да иска държавата му да се конкурира с всички развити държави. Каква файда да си на 1300 години или да си Антична Македония, като си 1300 години назад или „антично“ назад във времето от всички развити държави, където хората живеят много по-красиво? Имаш само един патриотизъм и 150 лв. в джоба“, посочи още той.

„Само осъзнатият човек може да разбере. Неосъзнатият продължава да има твърда позиция, без да гледа встрани, без да разширява хоризонта си. Имаме много малко време на тази земя. За всичко, което правим, нашите деца и внуци или ще се гордеят, или ще се срамуват от нас. Аз искам да се гордеят и го пожелавам на всички“, каза в заключение талантливият актьор.

В сърцето няма граници

Може да го познавате от телевизията като репортер от „Господари на ефира“, от предаването „Пееш или лъжеш“ или като репортер на сутрешния блок „100% будни“ на БНТ. Също така може да сте го слушали в „Различното предаване с Игор и Иван“ по Радио Благоевград, да сте били на негови постановки в театъра или пък да сте прекарали чудесна лятна караоке вечер. Варианти много да срещнеш този артист, но ние се сблъскахме очи в очи с Игор Дамянов в Благоевград.

С буйна къдрава коса, но стилизирана, оформена брада, подбрани и добре съчетани дрехи и аксесоари и със слънчева усмивка! Няма как да останеш неподвластен на желанието да си размениш няколко думи с подобен лъчезарен човек, който сякаш има магнитна сила да привлича всички към себе си. Ето какво разказва той пред lazara.bg.

– Спомняш ли си първите си впечатления от България и промениха ли се те с течение на времето?

– Когато дойдох в България, нещата бяха много по-различни. Като обстановка и развитие Македония беше по западно ориентирана тогава, но впоследствие започна да изостава. България пък напредна много, особено последните години нещата се движат напред в добра посока. Промениха се много неща, от дрехите на хората, прическите до усмивките. Но не всичко е изцяло позитивно.

Много от хората избързаха да се европеизират, да се представят за други, каквито не са, да избягат от предното си битие с шопска с ракия. Не че е лошо, но всичко трябва да става постепенно, а не с някакъв внезапен трус. За съжаление много качествени хора напуснаха държавата, особено последните години. Докато всички емигрираха на Запад, аз пък емигригах на Изток.

– Имаш ли твое определение за любовта?

– Тя няма как да се определи с думи, за това има поезия, за това има изкуство. Любовта няма как да се определи само с едно нещо и да я сложиш в дадена рамка. Тя просто трябва да не е рамкирана, трябва да е свободна, да лети.

– Казват, че сърцето ти пее, когато си влюбен. Ти коя би изпял сега?

– „Fly me to the Moon” на Франк Синатра.

– Каква трябва да бъде една жена за теб?

– Трябва да е жена просто. Жените са облагодетелствани, ние имаме нужда от тях, те нямат нужда от нас. Жените са на пиедестала, защото имат възможността да бъдат майки, което е най-големият дар от природата. Докато ние само може да се бием в гърдите като мъже, и както е казал Джеймс Браун – „It is a man’s world”. Мъжете правят коли, за да возят жени до тях… осветление, за да стоят под него с жени до тях, и т.н.

– Като дете за какво мечтаеше?

– Не съм имал кой знае какви мечти. Може би за това, което съм мечтал, вече го имам.

– А сега?

– Искам да остарея красиво и да направя една обща снимка с цялото ми семейство, в която аз и моята половинка да сме в средата. Ето такова нещо. Да мога да предам от енергията си на моите поколения, които ще бъдaт моето малко Аз.

– Какво би искал да пресъздадеш като усещане от твоите родители?

– Има една македонска дума „уживат”, която значи нещо като висша форма на удоволствие. Те уживат един за друг, не могат един без друг, дори не ходят до магазина отделно. Тази любов е важната и нещо, което си струва в живота. Ако го няма този фундамент, на който двамата да летят, всичко е обречено просто.

– За финал какво ще ни споделиш?

– Ще ви споделя един любим текст, в който силно вярвам. Нещо, което ме движи, начин, по който така виждам света. За първи път, когато дойдох в България, бях част от един международен проект, обединяващ македонско и българско училище. Учеха ни на демокрация, на младежко управление, как се правят избори и т.н. Бяхме деца от различни държави – българи, румънци, албанци и ние, македонци. Накрая седим едни млади хора, които никога не са се познавали, били са два дни само заедно, а толкова се бяхме заобичали всички, че когато си тръгнахме, плачехме. Тогава осъзнах в какъв свят съм живял. Свят, в който видях в Югославия брат с брат да се убиват, след това в Македония конфликтите между македонците и албанците, и ред още. Раждаш се добронамерен, обичаш всички, но какво се променя после? Бях на 17 или 18 години, когато застанах и си казах, че може да се поставят граници на картата, но когато погледнем глобуса и Земята, там ги няма, нали? Може да има граници навсякъде, но в сърцето не!в.Струма