Иглика Мишкова: Хлябът има важна роля в културата ни, няма обред без него

Хлябът в нашата култура има изключително важна роля. На практика няма ритуал, няма обред без хляб. Това каза пред БГНЕС гл. ас. д-р Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

Вече близо два месеца е отворена за посетители изложбата на Националния етнографски музей, която разказва за “Пътят до трапезата“. Посетителите й научават за пътя на храната до трапезата на българина във времената, в които поговорката “Ден година храни” се свързва с усилен всекидневен труд за осигуряване на прехраната на фамилиите.

“Това са всъщност два разказа. От една страна разказът за поминъците, благодарение на който хората се прехранват и от друга страна – начинът, по който продуктите стигат до трапезата. Разбира се, част от нещата, които произвеждат хората поставят и на трапезата си. Така, че това е един разказ, който проследява на практика ежедневния живот на хората, това, което те изкарват като своя прехрана и това, което поставят на трапезата си, и по какъв начин се променя трапезата на българите през вековете“, разказа д-р Иглика Мишкова.

Тук можем да разберем повече за пчеларството като поминък, за розопроизводството, земеделието, животновъдството, лова, риболова, събирачеството и други.

Д-р Мишкова разказа например, че има разлика при добива на мед днес и в традиционното общество, върху което всъщност е поставен акцентът – периодът XVIII, XIX, началото на XX век – в изложбата. „Като че основната отлика е, че някога жените обикновено са се занимавали с пчеларство, а не мъжете. Мъжете са имали ангажименти по-скоро да съберат мед от дивите пчели. В годините след Освобождението, в голяма част от училищата и за девойки е имало специални курсове по пчеларство. Това показва отново, че пчеларството е схващано предимно като едно женско занимание“, посочи експертът. В рамките на самата изложба много често става дума и за това кое е мъжко занимание и кое е женско. „Ловът, риболовът обикновено са занятия, които са преимуществено мъжки, а когато говорим за земеделието – там имаме разпределени роли – докато основно мъжете се занимават с оранта, със сеитбата, жените се включват след това в други дейности. И когато говорим, разбира се, за житните култури, които се добиват по нашите земи, не може да пропуснем и темата за насъщния ни хляб, защото хлябът в нашата култура има изключително важна роля. На практика няма ритуал, няма обред без хляб, освен че предците ни схващат, че като има хляб на трапезата има абсолютно всичко“, подчерта експертът.

Изложбата представя живота от миналото чрез предмети, снимки, любопитни факти, скрити във „вратички“, кратки видеа с 3D обработени архивни снимки, интерактивна диорама и други. Акцент в изложбата е и темата за нулевите отпадъци, така актуална днес, а всъщност реалност в миналото, когато предците ни са ползвали всички налични ресурси, за да създават блага, казват от музея.

Навярно за някои е любопитно дали е имало проблем със затлъстяването при българите от старо време, според експерта е бил доста по-малък. „Мисля, че доста по-малък, защото самите хора са били много по-дребни и много по-слаби“, посочи тя. Иглика Мишкова каза и че това виждат от колекциите на музея с костюми, в които, по думите й, днешните хора малко трудничко успяват да влязат.

„Вероятно при някои е имало проблем със затлъстяване, но като цяло трябва да отбележим това, че кухнята на нашите предци е сезонна преди всичко. Те консумират това, което е налично в определен период от годината. Разбира се, имат продукти, които могат да запазят за по-дълго време, така се случва и с месото, така се случва и с някои зеленчуци. Кухнята им е била доста по-бедна, хората са се прехранвали с изключително изнурителен труд. Не разполагат, а и нямат подобен капацитет да пазаруват толкова голям брой стоки, купуват се само най-наложителните неща, размята в самото началото е преди всичко натурална“, посочи експертът.

Изложбата може да бъде разгледана до края септември 2021 година. /БГНЕС