Художник разказа за истинско чудо в храма на Преподобна Стойна

Художникът Пламен Капитански е човекът, нарисувал стенописа на свети Георги на входа на църквата в село Златолист. В този храм живее и умира Преподобна Стойна, която българският народ почита като светица.
Нейните точни предсказания за бъдещето продължават да се сбъдват и до днес. Приживе Ванга я припознава за своя духовна сестра.
Пламен Капитански прекрачва храма „Свети Георги“ в най-трудния момент от своя живот. И тогава става чудо!
Художникът разказва за читателите ни как Преподобна Стойна променя живота му.

– Пламене, в днешно време хората трудно вярват в чудеса. Такова се случва с теб в храма на Преподобна Стойна в Златолист. Но нека започнем отначало. Какъв беше твоят живот преди съдбовната среща в църквата?
– Бях закъсал със здравето. Направо бях отровен от бои, разтворители и всякакви разочарования, свързани с изложби, откраднати картини и какво ли още не. Бях решил, че повече няма да рисувам, но нямах никаква идея с какво ще се занимавам. Тогава моята приятелка, астроложката Адриана, ми препоръча да се запозная с леля Милка. Като дете леля Милка била близка с Петър Дънов. Когато се запознах с нея, тя ми каза: „Синко, златен си ми! Трябва да ти покажа някои неща из България“. Тръгнахме на пътешествия из страната. С нас дойде и Боби. Той е мой приятел, работил дълги години в Германия. Спестил доста пари и ги загубил с лекота в две пловдивски пирамиди. В продължение на година и половина ни се случиха някои малки паранормални явления. Те сякаш бяха подготовка за онова, което ме споходи в храма, където е живяла Преподобна Стойна.

– Случайно ли се озова там?
– Един ден Боби просто съобщи: „Тръгваме за Златолист! Храмът е страхотен. Стенописът над входа на църквата е паднал. Капитански, трябва да го възстановиш!“. Аз му признах: „Боби, изморен съм, освен това не рисувам религиозни сюжети“. Въпреки това потеглихме. Леля Милка също беше с нас. Когато пристигнахме, църквата беше празна. Боби доведе кмета Георги да ни отключи. Леля Милка се заговори с него и сякаш между другото ми каза: „Синко, качи се в стаята на Преподобна. Нещо ще ти се даде“. Другите останаха долу, аз се качих. Както стоях прав, някаква сила ме завъртя! Краката ми не се отлепваха от пода, но тялото ми се движеше под формата на елипса. Всичко това стана за минути.
– Какво се случи след това?
– Слязох в църквата и започнах да разглеждам стенописите и иконите. Тук-там забелязах, че има дупки от дървояд. Излязох отвън. Моите приятели и кметът бяха на пейката. Кметът започна да гледа към мен, но не мен, а около 50 сантиметра над главата ми. Беше с ококорени очи и ме попита кой съм. На мен ми стана смешно, защото наистина усещах тялото си удължено с 50 сантиметра. Отговорих му, че съм най-обикновен турист, дошъл да посети храма, и допълних: „Купи терпентин, за да убиеш дървояда. Нанасяш го с четка поне 3-4 пъти“. Той продължаваше да ме гледа по-горе и пак ме пита кой съм. Отговорих му: „Бях художник, вече не съм“. Тогава кметът ме помоли да нарисувам свети Георги. Отказах му: „Завършил съм стенопис, но не рисувам религиозни изображения“. Кметът продължи да ме убеждава: „Свети Георги си знае работата!“.

Пламен Капитански

– Как успя да те убеди да направиш стенописа?
– Първо се опитах да уверя кмета, че ще намеря някой колега художник, който ще нарисува светеца по канон. Той изведнъж призна, че нямали пари. В този момент разбрах, че аз трябва да го направя. Разменихме си домашните телефони. Един ден ми се обади, че стената вече е суха и може да се работи. Не казах нищо, просто си събрах боите.
– Сам ли отиде в Златолист?
– Обадих се на Боби, астроложката Адриана и на леля Милка. Заедно тръгнахме. Пак си беше безпаричие, но този път имахме две палатки. Опънахме ги в полунощ отстрани на пътя. На сутринта се събудих пръв. Събудих Боби да извика кмета, за да даде благословията си. Бях взел албуми с изображения на св. Георги. Показах ги на кмета. Той ми описа как е изглеждал светецът върху предишните стенописи. Започнах смело да нанасям боите. Започнах в 7 часа сутринта. Към 12 часа свети Георги беше почти оформен.
– Осъзнаваше ли какво се случва в онзи момент?
– Спомням си, че кметът стана, започна да бие някаква камбанка, да вдига селото да идва. Преди това разказа, че в църквата рядко идва поп. Появиха се жителите на селото – няколко баби и дядовци. Дойде и жената на кмета с двете им дъщери. Стенописът беше завършен. Усетих сякаш огромна скала падна от плещите ми. От звука на камбаната астроложката Адриана се събуди. Излезе и каза, че св. Георги се е материализирал. Усещах тежка умора. Напрежението, което беше минало през мене, беше огромно. Помня само как в ръцете ми бабите ми подадоха 2 шишета ракия и домати. Това беше най-големият хонорар в живота ми.