„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско

България е богата на мистерии и интересни обекти, които имат чудна история и още по-чудни легенди и митове около тях.

Едно такова място се намира съвсем близо до град Банско - в село Добърско. Там има църква, която е от огромно историческо значение за българите, а в нея се крият някои интересни мистерии и изображения, която нямат съвсем ясно обяснение и до днес.

История на село Добърско

Добърско е красиво българско село в Югозападна България, община Разлог. Предполага се, че по тези земи някога е живяло тракийското племе беси. В района на селото са намерени няколко малки артефакта, които свидетелстват за това.

Различни архивни документи сочат, че старото име на селото е било Гнидобрадско. Селото е било известно още под името Недобърско.

През 1861 година в Недобърско е било открито българско килийно училище, а няколко години по-късно, през 1870 г. се въвежда и българската азбука. През 1876 година в селото е бил основан революционен комитет, на който е бил начело Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг.

Комитетът бързо е бил разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание. След 1913 г. с царски указ по желание на местните жители, селото е прекръстено от Недобърско на Добърско, което се е запазило и до днес.

Легенда за село Добърско

Най-известната легенда за селото разказва, че едни от първите заселници по тези земи били самите ослепени войници на цар Самуил, които именно в района на селото намират лековита вода, която успокоява техните болки в очите им и полагат основите на прочутата Добърска школа за незрящи певци.

Донякъде легендата се преплита с историята, тъй като по онова време точно през тези земи е минавал основният път, който е свързвал Рилския манастир с атонската Света гора, а и до днес под църквата в селото извира аязмо, което е истински феномен и мистерия, защото то не променя нивото на водата си нито през зимата, нито през лятото.

Местните жители казват, че водата помага за проблеми свързани с очите и всеки, измил лицето си с нея, бива излекуван.

В исторически документ село Добърско се появява за първи път през 1378 година, когато е била издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман.

Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“

Мястото, което определено не бива да пропускате да посетите в селото, е църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Тя се намира в центъра на селото, срещу сградата на кметството. Тази църква е уникална по рода си и е единствената в България посветена на тези двама светци.

Предполага се, че църквата е построена през 1614 година, но и това може да не е съвсем вярно, защото е открита голяма мраморна плоча, която е вградена пред олтара ѝ и свидетелства за това, че църквата е построена през 1112 година.

Има множество теории, според които тази плоча е пренесена от друго място. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика, характерна именно за периода на Първата българска държава. Тя е разположена на 160 квадратни метра, а в нея има повече от впечатляващи изображения.

Те са над 460 изображения, много от които може да се каже, че не следват общоприетите норми съвсем точно. Да вземем например образите на свети Димитър и свети Георги, които са изобразени в цял ръст, а не на кон, както по-често се рисуват.

Храмът се отличава още с това, че има иконостас, който е отделен от олтара със зид, на който пък са изобразени дванайсетте апостоли в цял ръст – това е рядко срещано явление по нашите земи. Много специалисти предполагат, че точно на това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци.

Образите на жени светици, надхвърля 30, което е наистина удивително и се среща доста рядко.

Христос в космическа ракета?!

Най-интересното изображение си остава това, което всички наричат „Христос в космическа ракета“. Това е единственото подобно изображение на Иисус в българска църква и определено повдига много въпроси.

Разбира се, това може да е нещо съвсем различно, но погледнато през призмата на съвременния човек, то наистина страшно много наподобява на космическа ракета. Дали все пак не е някакво послание, закодирано под формата на църковно изображение? Какво точно са искали да изобразят художниците, правейки този интересен стенопис или е чиста случайност, че прилича на ракета? Може и никога да не разберем, но едно е сигурно – точно то е едно от нещата, които правят църквата уникална и неповторима.

Авторите на това изображение, а и на останалите са неизвестни. Те никъде не са оставили своите имена или дори инициали, но по техниките, които са използвали определено може да се направи изводът, че са били няколко на брой, а не само един.

Стенописите в църквата са много добре запазени, въпреки че през ХІХ век храмът е бил превърнат в хамам (баня). Една от причините за съхранението им е слабата осветеност на изображенията, която предпазва самите цветове от избледняване, но голяма роля тук играят и самите материали, с които са нарисувани.

Друга причина стенописите да са в това почти отлично състояние е, че целогодишно в църквата температурите са почти едни и същи, без резки колебания в амплитудите.

Днес църквата е паметник на културата с огромно национално значение. Тя е и част от 100-те национални обекта на България и определено има защо. Въпреки че е малка, тя наистина крие в себе си уникални изображения и история, които почти не се срещат по другите църкви.