Христо Иванов с ултиматум: Ако Сарафов не бъде отстранен, ДБ напуска коалицията

Ултиматум срещу избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор поставил съпредседателят на ДБ Христо Иванов, научи “Труд news” от източници в юридическите среди. Депутати потвърдиха, че Иванов заплашил, че ще напусне коалицията, ако Сарафов не бъде отстранен от поста.

“Нямаше съмнение кой ще наследи Иван Гешев, но имаше в начина, по който беше избран Борислав Сарафов - в рамките на часове и без обсъждане, както и при липсата на възможност публично да се защити аргументацията за този избор. От самото начало Сарафов тръгва с ниска степен на доверие, и поради начина, по който беше осъществен неговия избор”, коментира вчера в ефира на БНР правосъдният министър Атанас Славов. Той обяви, че ще внесе извънредна точка в дневния ред на пленума на ВСС в четвъртък за обсъждане на компетентността на органа по избора на Борислав Сарафов за и. ф. главен прокурор.

“Най-силното, което може да направи Сарафов за връщането на доверието в съдебната власт е да намери начин да се отдръпне. каза в събота пред "Дарик радио" съпредседателят на “Демократична България” Христо Иванов. 

Прибързаният избор на Борислав Сарафов от Висшия съдебен съвет за изпълняващ длъжността главен прокурор е обречен на неуспех поради липсата на обществено доверие. Дори да има искрено желание да бъде част от промяната в съдебната система, както често се случва в моменти на преход, той носи споделена отговорност с Иван Гешев и е скандално да го наследи, категоричен е Иванов. 

Според депутата от ПП-ДБ другата опция пред Сарафов - да се опре на задкулисни фактори, които да му обещават подкрепа, за да изпълни една или друга задача, води директно към превръщането му в следващо издание на Гешев. “Само че вървежът по този път няма да отнеме 3 години, а ще бъде много по-кратък, защото обществената нетърпимост е огромна", убеден е Христо Иванов.

Междувременно в профилите на различни адвокати в социалната мрежа се появиха твърдения, че в момента имаме двама главни прокурори. Повод за подобна теза е това, че указът на президента Румен Радев за освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор все още не е обнародван в Държавен вестник.

“Указът на президента не е нормативен акт. Той влиза в сила, в момента, в който се подпише”, коментира пред “Труд news” професорът по конституционно право Пламен Киров.

“Указите на президента в голямата си част произвеждат действия веднага”, обясни и доцентът по конституционно право Наталия Киселова. Тя се позова на решение №13 на КС от 1996 г. (виж втория текст).

Юристи коментираха, че за отстраняването на Борислав Сарафов има три варианта.

Първият е органът, който го е избрал, той да го освободи.

Другият вариант е да бъде оспорено решението на прокурорската колегия пред Върховния административен съд и той да отмени решението с аргумента некомпетентен орган.

Третият вариант е самият избран да се оттегли.

Политици коментираха, че оттеглянето на Сарафов изцяло зависи от упоритостта на Христо Иванов и на ПП, за които той се оказа нежелана фигура дори за изпълняващ функциите длъжността главен прокурор.

Едно към едно

Какво казва решение 13 на КС от 1996 г.
1. Изброените в чл.102, ал.3 от Конституцията укази на президента са израз на неговите дискреционни правомощия, поради което те не се нуждаят от приподписване. Изброяването им не е изчерпателно.

Указът на президента за назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет на основание чл.129, ал.2 от Конституцията не подлежи на приподписване, доколкото е насочен не към сферата на изпълнителната власт, чиито действия подлежат на парламентарен контрол, а към съдебната власт. Този указ влиза в сила от момента на подписването му от президента и подлежи на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд.

2. Приподписването на указа на президента от министър-председателя или от съответния министър на основание чл.102, ал.2 от Конституцията е акт, с който правителството приема указа и споделя отговорността за неговото издаване, включително политическата отговорност, която би могла да бъде реализирана от Народното събрание по реда на парламентарния контрол съгласно чл.1, ал.1 и чл.62 от Конституцията.

Мандатът на този Висш съдебен съвет изтече през октомври м.г., но това не му попречи да освободи главния прокурор и да започне процедура за избор на нов.

След освобождаването на Иван Гешев Пленумът на Висшия съдебен съвет има срок до петък да започне порцедурата за избор на нов главен прокурор.

Решение за началото на процедурата най-вероятно ще бъде взето на редовното заседание в четвъртък. Тя трае няколко месеца, както стана при избора на самия Гешев от същия сътав на ВСС през 2019 г. Тогава стартът бе даден на 15 юли, а гласуването за главен прокурор, макар и само с един кандидат, се състоя на 14 ноември същата година. Това е така, защото на 4 поредни заседания на Пленума могат да се издигат кандидатури от 3-ма членове на Прокурорската колегия или от министъра на парвосъдието. Когато кандидатите бъдат одобрени, те получават срок от още най-малко месец, за да разработят концепциите си. Тези концепции се публикуват за обсъждане в сайта на ВСС и също се дава срок от месец, след който кандидатите могат да си ги защитят на публични изслушвания във ВСС.

През цялото време на тази процедура Конситутционният съд ще може да се произнесе по същество дали е легитимен сегашният ВСС с изтекъл мандат през октомври м.г., а и парламентът ще може да избере свои представители в съвета. Току виж през есента процедурата ще трябва да започва от начало.Епицентър.бг/снимка:БГНЕС