Гърменското село Дъбница скочи срещу общинската кметица Минка Капитанова заради решението й в селото да се обособи първото в България евангелистско гробище.
Само преди няколко дни на последната сесия местните съветници гласуваха предложението й ливада от 1,349 кв. м над ромската махала в селото да бъде актувана като терен за гробищен парк, за да могат в него да бъдат погребвани местните евангелисти. Ден по-късно няколко коли, пълни с роми от махалата, нахлуха в кметския й кабинет и обявиха, че няма да позволят до къщите им да бъдат закопавани друговерци и децата им да си играят между надгробни камъни.
За разлика от ексцесиите в с. Гърмен, където българи и роми застанаха от двете страни на барикадата заради незаконните цигански постройки в с. Марчево, проблемът с евангелисткото гробище в Дъбница обедини роми и християни. Българите в селото дори лично инициираха подписка срещу поредния гробищен парк в тяхното село, която гласят да пратят в Комисията по вероизповеданията.
В с. Дъбница населението се дели официално на мюсюлмани, християни и роми. Ромите се погребват по мюсюлманските традиции - вместо в ковчег, тялото се увива в бял чаршаф. За своите покойници те ползват едно от двете мюсюлмански гробища в Дъбница, а за християните има отделен гробищен парк. Преди десетина години в селото обаче се появила и четвърта група - баптисти, предвождани от Расим Мустафа Адем, разказаха местните. Чрез щедро раздавани помощи - главно пакети с храна, пастор Расим бързо успял да привлече към баптистката църква 5-6 ромски семейства от селото и всичко било мирно и тихо, докато преди няколко години починал първият член на местната Баптистка църква.
За него роднините ползвали едно от мюсюлманските гробища. Проблемът възникнал от това, че семейството настояло техният покойник да бъде изпратен на онзи свят не от ходжата в селото, а от евангелисткия им пастор. След няколко години баптистите пробвали с погребение и в християнското гробище, но попът, който го обслужва, реагирал като ходжата - и той категорично се възпротивил да даде думата на евангелския пастор. Причината е, че евангелисткото погребение всъщност доста се различава от християнското, и най-вече по озвучаването на тъжния ритуал - преди да починат, евангелистите поръчват на своите близки да бъдат изпратени при Бога с любимата си песен, затова на погребенията им опечалените пеят, при това не само дитирамби за възхвала на Бога, а песни от всякакъв музикален жанр. Според евангелистите смъртта не е повод за скръб, защото те смятат, че мъртвият най-после е отишъл в прегръдките на своя Бог, затова погребението на евангелист по-скоро прилича на купон.
Не е ясно как ще бъде решен проблемът с погребенията на баптистите в гърменското село, но с отказа на местните християни и мюсюлмани да допуснат обособяването на друговерското гробище Дъбница губи възможността да се прочуе като първото българско селище с евангелистки гробищен парк. През април тази година в карловското с. Розино, където живеят 4500 жители, сред които 500 са евангелисти, членове на църквата Свидетели на Йехова, Българска божия църква и Божия църква България, възникна аналогичен проблем, подобно на гърменската кметица Минка Капитанова местната управа реагира на мига и отдели 10 дка общински терен за нов гробищен парк за членовете на различните деноминации и в момента той вече се строи.Източник:Струма
