Храна и статистически данни: Наденици, корупция, таратор и бежанци

Възможно ли е храна в комбинация със статистически данни да ни накара да проумеем живота в истинската му същност? Върху този въпрос работят и разсъждават Весела Михайлова и Вероника Крен вече в четири проекта, предаде репортер на БГНЕС.

Весела Михайлова е от Своге, но от няколко години живее в Линц, Австрия, и е артист-художник, който използва храната като материал, с който развива своето изкуство. Работи заедно с Вероника Крен и двете заедно от няколко години развиват проектите си. За първи път в България те представят четири проекта – всички свързани с храна и статистически данни. Храната е много интересен материал, защото помага на човек по съвсем интимен начин да възприеме тази информация, която ние показваме. Определено е много вълнуващо да се работи с нея, заяви пред Весела.

Линцерска тортена диаграма, която показва ситуацията на жените в град Линц Печенето на сладкиши и торти е типично женска работа затова Весела и Вероника решили да проверят дали в статистическите данни има нещо интересно, което може по някакъв начин да сготвят. Спрели се на типичен австрийски сладкиш – линцерска торта и пресметнали формулата, през която тази рецепта се прави.

„През статистическите данни сладкишите, които се получиха много ни изненадаха като резултат. Тази статистическа информация я представихме във формата на торти, които хората можеха да вкусят и да кажат какви са резултати”, обясни Весела.

Данните, които двете използвали са за безработицата, миграцията, колко жени са дошли да живеят в Линц, колко са си тръгнали, каква е разликата между смъртност и раждаемост и колко нови сгради и частни апартамента са били купени през тази дадена година. Така, например конфитюрът в сладкиша символизира безработицата и затова, ако в дадена година е имало повече безработица, те са сложили по-малко конфитюр, което прави тортата по-суха. Бадемите, пък са свързани с това колко жени живеят в Линц и какъв е процентът на жените с чуждестранно гражданство. Колкото повече жени са с чуждестранно гражданство, толкова по-малко традиционен е сладкишът и е свързан с по-различни съставки.

Наденици и корупция Става въпрос за четири различни вида наденица, по типични рецепти от четири държави – Австрия, България, Австралия и Италия.

„Решихме, че връзката корупция и наденичка е подходяща. Човек никога не знае какво всъщност производителите слагат в наденицата. По същия начин е и с корупцията. Човек знае, че в дадена държава има корупция, но къде и колко е точно, е много трудно да се определи”, разказа Весела.

В тези наденици има съставки, които не би трябвало да са там и отговарят на процента на корупцията. За България конкретно тази съставка е тоалетна хартия.

„Отдавна има слухове, че някои от производителите слагат тоалетна хартия, което по някакъв начин прави продуктите по-евтини, без това да се отразява на вкусовите качества или здравето на потребителите”, допълни артистът. За Австрия и Италия е прибавено тофу и конско месо, защото преди няколко години имаше скандал с телешко месо, което се оказа конско.

За Австралия – морски дарове.

Български таратор и бежанци „Тази комбинация е много интересна. Направихме много интересни смески. Представяме три вида таратор, които са по типична българска рецепта, която е обогатена с типични екзотични подправки от трите страни, от които са дошли най-много бежанци в България и са потърсили бежански статус. Получиха се много вкусни видове таратор. Това, че има малко подправки в българския таратор не знаем дали задължително го прави лош. Може би смесицата на култури не е задължително нещо лошо”, загатна още Весела.

Щоленът и позабравеният смисъл на Коледа Според Весела Коледата като празник е свързан със семейството и традицията е такава, че човек празнува в тесен кръг с най-близките. Коледа би трябвало да е време за осмисляне как е минала годината.

„Но, последните години се получава така, че всички тичат по магазините, моловете са пълни с хора, всички са стресирани, харчат се много пари.

Този празник е много комерсиализиран и се обезсмисля идеята”, каза тя. О там дошла идеята да се намерят статистически данни за това колко пари харчат средно хората за Коледа.

„Всяка година те се увеличават и специално за Австрия са средно около 400 евро на човек. Решихме да попитаме в нашия кръг хора за бюджетите на някои от тях, колко пари дават за подаръци, кога ги купуват. Спрямо тези данни изпекохме 6 различни коледни щолена, които представяме по време на изложбата със снимки”, посочи артист-художникът.

И четирите проекта на Весела Михайлова и Вероника Крен са част от изложбата „Голям праз или как се готви със статистически данни”, част от първото издание на проекта „Храна за размисъл” на фондация „Credo Bonum”. /БГНЕС