Храм-кладенец единственият на Балканите се намира в Пиринско

До брезнишкото село Гърло се стига за около час. С автомобил. Тук се намира мистичният подземен храм-кладенец, за който учени твърдят, че е единствен на Балканите. 

Според историческите сведения Гърло е възникнало в близост до праисторическо селище, което е било изградено източно от сегашното село, от двете страни на пътя за Брезник, на левия бряг на река Конска.

Стари имена

Прави впечатление нетипичното име, което според местните хора се дължи на местоположението му. Планините, обграждащи селото, образуват т.нар. „гърловина“ точно на мястото, където се намира. Според друга версия името на населенто място идва от дълбокия древен храм-кладенец в покрайнините на днешното населено място.

Изследователи твърдят, че храмът е на около от 3 хилядолетия, други обаче твърдят че той е изграден през 12 в. пр.н.е.

Основното помещение представлява кръгла зала с кошеровиден свод, в основата на който има отвор при върха. В центъра на пода е прокопан кладенец с дълбочина 5 м. Всичко това е постигнато чрез използването единствено на суха каменна зидария от необработен ломен камък.

На практика обектът се намира изцяло под земята, като най-високата част на градежа се изравнява с околния терен.

Свързван с древни цивилизации

Съществуват няколко версии за предназначението на храма. Някои учени свързват съоръжението с древната цивилизация „нураги“, която процъфтявала в Сардиния, Италия. Там целият остров е осеян с около стотина сходни градежа. Подобия на нашия храм-кладенец има още в Крим и Палестина.

Корените на този вид архитетура ни отвеждат хилядолетия назад във времето в Месопотамия. Така, че има вероятност храмът при Гърло да е създаден от потомци на шумерите.

Според друга версия пък, голяма група шумери мигрирали към нашите земи в търсене на находища от цветни метали – били им необходими за производство на бронз. После продължили към Сардиния, която се оказала златна мина в това отношение и останали там. Но докато пребивавали тук, нурагите издълбали съоръжението край днешното село Гърло.

Учените са единодушни – храм-кладенецът е по-древен от тракийските мегалити в Родопите, Странджа и Сакар.

Археолозите са на мнение, че храм-кладенецът е посветен на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на Шумерския Бог Енки. Той съчетава достъп до питейна вода и календар, вграден в сърцевината на храма-водохранилище. Куполът на кладенеца, наричан още „небесен отвор“ се е използвал като рефлекторен телескоп. Благодарение на него древните жреци – астрономи са наблюдавали звездите и са гадаели по тях.

Любопитното е, че мегалитното съоръжение е открито при археологически разкопки през 1972 г. от проф. д-р Димитрина Митова-Джонова и нейния екип. Намерените кости на жертвени животни свидетелстват за култовия характер на постройката. Учените намират също и фрагмент от каменна брадва, глинен съд и стъклена чаша.

Римска баня

През същата година е е разкрита и масивна римска баня, която се намира на около 70 метра от мястото на храма. С оглед по-добрата консервация на обекта археолозите разкриват само вътрешното пространство на сградата. Обемно плановото решение на банята е подчинено на основните принципи на римската архитектура. Тя се състои от четири помещения, свързани едно с друго. Сградата е построена изцяло от ломен камък и хоросанова спойка.

Фактът, че култовото съоръжение е почти изцяло запазено, прави от него уникален исторически паметник с огромна важност за културно-историческото наследство на България.

Други забележителности, които може да посетите в района, са язовир Красава и църквата „Св. Иван Рилски“.

Язовирът се намира непосредствено над селото.  Водоемът се използва се за водоснабдяване на Брезник и околните села. На път към храм-кладенеца се откроява живописна гледка.

Църквата „Св. Иван Рилски“ е разположена по пътя за махала Старо Гърло, близо до гробищният парк на с. Гърло. Тя е изцяло ремонтирана, но я отварят рядко.

Към момента в Гърло живеят около 80 души – предимно възрастни хора.