Хората-двойници имат сходна ДНК, без да имат генетична връзка

Колекция от снимки на генетично несвързани двойници, заедно с ДНК анализ, разкрива, че силната прилика на лицата е свързана с общи генетични варианти. Работата ще бъде публикувана днес (23 август) в списание Cell Reports.

"Нашето изследване дава рядък поглед върху човешката прилика, като показва, че хората с изключително сходни лица имат общи генотипове, докато на ниво епигеном и микробиом те са несъгласувани", казва водещият автор Манел Естелер от Изследователския институт по левкемия "Хосеп Карерас" в Барселона, Испания. "Геномиката ги обединява, а останалото ги различава."

Броят на хората, идентифицирани онлайн като двойници или виртуални близнаци, които са генетично несвързани, се е увеличил с разрастването на световната мрежа и възможността за размяна на снимки на хора от различни краища на планетата. В новото изследване Естелер и неговият изследователски екип си поставят за цел да характеризират на молекулярно ниво случайни човешки същества, които обективно споделят черти на лицето. За тази цел те набират човешки двойници от фотографското творчество на Франсоа Брюнел. Той е канадски художник, който от 1999 г. насам прави снимки на двойници по целия свят. Получени са снимки на главите на 32 двойки двойници. Учените определят обективна мярка за прилика за двойките, като използват три различни алгоритъма за разпознаване на лица. Освен това участниците попълнили изчерпателен въпросник за биометрични данни и начин на живот и предоставили ДНК от слюнка за мултиномичен анализ. "Този уникален набор от проби ни позволи да проучим как геномиката, епигеномиката и микробиомиката могат да допринесат за човешката прилика", казва Естелер.

Взети заедно, констатациите предполагат, че споделените генетични вариации не само са свързани със сходния външен вид, но могат да повлияят и на общите навици и поведение.

"Предоставихме уникален поглед върху молекулярните характеристики, които потенциално влияят върху изграждането на човешкото лице", казва Естелер. "Предполагаме, че същите тези детерминанти корелират както с физическите, така и с поведенческите характеристики, които изграждат човешките същества."

Констатациите могат да осигурят молекулярна основа за бъдещи приложения в различни области като биомедицината, еволюцията и криминалистиката.

"Тези резултати ще имат бъдещи последици в съдебната медицина - реконструиране на лицето на престъпника по ДНК - и в генетичната диагностика - снимката на лицето на пациента вече ще ви дава насоки за това какъв геном има той", казва Естелер. /БГНЕС