Хиляди хора от цяла България посетиха днес Кръстова гора
И тази година магията Кръстова гора привлече хиляди хора от цялата страна. Над 5000 души - млади и стари, здрави и болни, хора силно вярващи или просто любопитни - пренощуваха на влажните поляни около манастира и параклисите в очакване небето да се отвори и болките им да получат изцеление.
Някои са дошли от предишния ден, други пъплят в безкрайни автомобилни колони по тесния витиеват път до последния момент. Няма напрежение, няма остри реплики. Всички са някак умиротворени и добри. Докато очакват нощта, търсят камъчета с кръст. Ако намериш такова камъче, все едно лично си получил благословия от небето. Търсят камъчетата до изворите с лечебна вода. Повечето намират. Казват, че за да намериш такова камъче, трябва да си го представиш и… да го видиш. Някои кръстчета са безспорни. Други са видими само за откривателя, стиснал го в шепата си. И друго място има там горе в Родопите, окичено с мистичност в ново време - дървото на желанията. Окичени с кърпички, конци, гривнички, дори мартеници са корените на едно старо дърво. На Кръстова гора просто има готовност да бъдеш чут. Има начин да се случи чудото, за което се молиш. Мнозина разказват удивителни истории за преобръщането на горчивия си живот, след като са пренощували тук срещу 14 септември. Дали мястото е допринесло, дали Божията намеса, дали вярата, дали просто така са се стекли нещата и хората сами са променили съдбата си - кой да ти каже. Но са видими с ясно око опорите на болезнената надежда. Изкривено от церебрална парализа малко дете, понесено на ръце от родителите си. Инвалидни колички. Бебешки терлички, окачени на Светия кръст.
Кръстова гора стана масово любимо място за поклонничество сравнително отскоро. Всички постройки тук са нови. Параклисите са облепени с любимите на пловдивския митрополит Николай гръцки тапети, не са изрисувани. Но мълвата за "ангелския санаториум", където вярващите получават изцеление, е отдавна. Тя е в родовата памет на родопчани. Планината още помни атонския йеромонах Григорий, който идва тук през 1838 и остава до 1872, открива училища в много села, спечелва си прозвището "Родопският Паисий" и все още е тачен като светец. В своите проповеди той наричал Средните Родопи "Кръстогорие" или Кръстата гора. Убеждавал хората, че няма защо да се тревожат, защото ги закриля честният Кръст. Думите му са предадени в много исторически изследвания и документи на свидетели.
Каква е легендата за Кръстова гора?
Частицата от Кръста Господен се пазела в султанската съкровищница. Руският цар пратил богати дарове и поискал в отплата точно нея. Султанът предал частицата на пратениците и те тръгнали към Русия. Тогава майката на султана му се скарала: Какво си направил, силата ти се крепеше на тази частица, върни я! Изпратили потери след руските пратеници, а те , щом научили, че ги преследват, не се върнали по пътя, по който дошли, а свили към Средните Родопи. Предали частицата от Кръста на монасите в големия манастир, който е бил на този връх и си тръгнали с намерението да се върнат по-късно и да си я вземат. Но не след дълго турците нападнали манастира и го опожарили. Частицата от Кръста била скрита в подземието и оцеляла.
По-нататък легендата с магията на Кръстова гора продължава в по-ново време, в 30-те години на ХХ век и Петър Дънов. Той пратил своя последовател бай Данчо - Йордан Стойчев, човек с развити сетива, който виждал невидимото, да открие местността. Бай Данчо сънувал как Бог му казва да пусне два гълъба и на мястото, където кацне първият, да сложат голям железен кръст, а където кацне вторият - да се построи църква "Света троица" и олтар. В същото време тежко се разболява княгиня Евдокия. От същата болест страда и синът на военния, който трябвало да я заведе там. Княгинята и момчето останали един месец в Кръстова гора и… оздравели. Тогава Дънов казал, че за благодарност царят трябва да постави там кръст - от бронз и мед, 66 кг тежък. Така и сторили. Кръстът бил поставен на 1 май 1939 година на връх Кръстов, бетониран в присъствието на цялото село Борово на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Кошелев. На края на водосвета, разказват свидетели, на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което после отлетяло към западното възвишение. Хората го последвали, а като разчистили камъните, от земята бликнала лековита вода.
По-нататък историята става не по-малко любопитна. Разказваше я покойният игумен на манастира дядо Васил, който създаде днешния комплекс – манастира и параклисите - на Кръстова гора. Кръстът е бил откраднат в края на 80-те години на ХХ век. Когато свещениците го намерили седем месеца по-късно, бил рязан на две места. До него имало бележка: "Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми".
Така Кръстова гора стана в едно ново време онова чудодейно място в България, което дарява с надежда. Частицата от Кръста Господен, идваща от султанската съкровищница, е изложена в църквата " Успение Богородично". Кръстът, поставен от цар Борис, е на източното възвишение. До него водят много стълби, опасани от двете страни с параклиси. Тук небето е открито и има място за всички. Нито студът, нито влагата имат значение – хиляди прииждат отвсякъде. Защото най-скъпото нещо на света е надеждата, а тук я има. /БГНЕС