Халифатът и ислямизмът ще оцелеят

Как ще се отразят териториалните загуби на Ислямска държава (ИД) върху пейзажа на транснационалния сунитски джихадизъм?

Мнозина смятат, че това би могло да доведе до радикална трансформация: Може би щетите, нанесени на запазената марка на ИД, ще бъдат толкова тежки, че „Ал Кайда“ ще се утвърди като безспорен лидер на джихадското движение или може би двете групи ще оставят настрана различията си и ще търсят сближаване За да запазят жив пламъка на джихада.

Тези прогнози - за триумф на „Ал Кайда“ или за сливане заради джихада - се правят многократно през изминалата година в светлината на привидно окончателния срив на ИД. И все пак нито една от тях не е започнала да се материализира - и има причини да останем скептични за двете.

Първата от тези прогнози се основава на предположението, че „Ал Кайда“ е силна, устойчива и ръководена от благоразумна стратегия за спечелване на надбягвания и подриване на локалните конфликти за своите цели. Но колко точна е тази картина? Сигурно „Ал Кайда“ все още упражнява контрол над мрежа от свои разклонения от Северна Африка до Индия. Но наскоро загуби най-силното и най-успешното от всички – сирийският Фронт Ан-Нусра (известен сега като Хайат Тахрир ал-Шам), който се разглеждаше като олицетворение на тази стратегия на сърцата и умовете.

Когато фронтът "Ан-Нусра" прекъсна връзките си с организацията-майка през юли 2016 г., за мнозина това изглеждаше смайващо. Но по-късно се оказа, че лидерът на "Ал Кайда" Айман ал Зауахири не е бил консултиран и не е одобрил случилото се. Това последва загубата на „Ал Кайда“, само две години по-рано, на бившето й разклонение в Ирак, Ислямска държава Ирак, която продължи да се променя и обяви халифата. Нищо от това не говори за брилянтна дългосрочна стратегия.

И тогава се стигна до очевидно намаляващи терористични способности на „Ал Кайда“. Зауахири продължава да настоява в многобройните си изказвания, че атаките срещу Запада остават негов основен приоритет. Но кога беше последният път, когато „Ал Кайда“ извърши голяма атака на Запад или дори нещо в мащабите на атаките в Манчестър или Лондон Бридж? Това беше преди години. ИД остава много по-способна в това отношение.

Идеята за помирение заради джихада е още по-трудно да се разбере, отколкото тази за триумфа на "Ал Кайда". Нивото на взаимна враждебност между ИД и „Ал Кайда“ не може да бъде преувеличено. Тези групи и техните съответни последователи се ругаят едни други. Лидерите на "Ал Кайда" описват партизаните на ИД като "екстремисти" и "такфир"; ИД на свой ред нарича предано отдадените на "Ал Кайда" "евреите на джихада" и лоялистите на „суфисткия“ водач на еретическите талибани. Това разделяне е просто непреодолимо. Може да се окаже, че е нещо, появило се сега, но всъщност се корени в богословски и стратегически различия в света на джихада, които датират с десетилетия назад.

Казано накратко джихадизмът ще оцелее. ИД, която съществува под една или друга форма от 2006 г., почти със сигурност ще оцелее. Така ще стане и с „Ал Кайда“. Нито една от двете няма да погълне другата, нито пък ще се промени. /БГНЕС

----------------------------------- Автор на коментара във „Форин полиси“ е Коул Бънзъл от Катедра "Близкоизточни изследвания" в Принстънския университет.