Гърми скандал! Ценко Чоков и синът му излязоха тихомълком от затвора

Бившият кмет на Галиче – скандалният Ценко Чоков, и синът му Мартин, са пуснати тихомълком на свобода.

Чокови баща и син са освободени още през есента на миналата година, след като властите приемат, че са изтърпели наказанието си.

Първата работа на бившия кмет-главорез е да стане управител на фирма „Хавок", на чието име той предвидливо прехвърля хиляди декара свои ниви, преди КПКОНПИ да поиска конфискация на имуществото му.

На проведено в началото на декември миналата година общо събрание формалният собственик на фирмата, врачанският клошар Павел Петков, назначава Чоков старши за управител и му дава право да подписва всички документи за дейността на дружеството.

Всъщност това е единствената следа, че Ценко и Мартин Чокови са излезли на свобода.

Двамата изверги трябваше да лежат в пандиза 5 години по обвинения за отвличане на техни опоненти в селото, побои, гарнирани със сексуални гаври, и палежи на къщите им. Поне така пише в присъдите, които Върховният касационен съд потвърди през юли 2022 г.

Друг е въпросът как стоят нещата на практика. Макар и то да е изначално скандално ниско, Ценко и Мартин Чокови излежават в пандиза едва една пета от наложеното им наказание. За ужас на стотиците пострадали от техните безчинства. А няма спор, че хората в Галиче и околните села са патили много.

В мотивите към присъдите на Ценко и Мартин Чокови има брутални подробности за побоите.

„Умри, свиня, пребий го тоя, тоя ли не можеш да пребиеш”, крещял Ценко Чоков, докато налагал с брадва по главата и тялото младеж от селото. В мелето участвал и синът му, който също ритал и удрял момчето.

Един от потърпевшите бил закаран извън селото, а в ануса му е била напъхана стъклена бутилка.

След подобни описания, които са десетки, остава загадка как съдебните състави са се смилили над Чокови. Освен ако не става дума за някаква форма на стимулиране от брокери като покойния Мартин Божанов – Нотариуса.

Наши източници в МВР разкриват, че в миналото са засичани контакти между Ценко Чоков и Нотариуса, който приживе се хвали, че държи в джоба си повечето магистрати в Специализирания наказателен съд, където се води делото срещу злополучния кмет на Галиче. Така или иначе, Мартин и Ценко Чокови не изтърпяват напълно скандално ниските си присъди.

Още при отвеждането им в пандиза стана ясно, че те вече са излежали по-голяма част от наказанието. По закон престоят на топло по време на делото и домашният арест се приспадат от срока на присъдите.

При екскмета на Галиче пускането под домашен арест бе, меко казано, озадачаващо. По време на делото той се появи в съдебната зала в инвалидна количка, а в представената от адвокатите му лекарска експертиза се твърдеше, че може да остане инвалид за цял живот. Броени дни след като магистратите го изпратиха у дома, за да се лекува, стана истинско чудо.

Недъгавият Ценко Чоков рипна като младо яре и лично започна да черпи с кебапчета и уиски циганите в Бяла Слатина, агитирайки ги да гласуват за него на предстоящите избори за общински съветници. Те съответно след това му се отблагодариха на изборите. Така главорезът зае достойно място в общинския съвет на Бяла Слатина.

Като човек с богат управленски опит, бившият кмет бе избран и в две комисии – по устройство на територията и екологията и младежта и спорта. Уви, политическата кариера на Чоков бе прекъсната от влязлата в сила присъда. Изчисленията на затворническите власти показаха, че след бутафорния домашен арест му остава да излежи само година и половина. И то в най-лошия случай.

Обявеният за инвалид Ценко Чоков си възползва от правото да работи зад решетките, с което допълнително да намали с една трета престоя си в пандиза. В ролята на ангел хранител влиза земеделец от близкото до Галиче село Алтимир. Бизнесменът заявява пред затворническите власти, че се нуждае от работници на полето.

Първите одобрени, разбира се, са Ценко и Мартин Чокови. Това им дава възможност по цял ден да са на чист въздух, прибирайки се в пандиза само да преспят.

Формално всеки един затворник, излязъл на работа, трябва да се контролира през цялото време от надзирател. Заради липса на достатъчно персонал това от години не се практикува, разкриват хора от затворническата администрация. Разчита се, че осъдените нямат интерес да бягат, а наелият ги на работа бизнесмен ще ги взема сутрин от пандиза и връща обратно със свой транспорт. Едва в случай, че осъденият не се появи, вечерта започва издирването му, а след като бъде заловен, губи право отново да работи.

При Ценко и Марин Чокови такива проблеми няма. Двамата са предоволни от възможността да си правят каквото искат по цял ден, връщайки се в затвора само за нощувка. Едно е сигурно – нито един от тях през цялото време не е хванал лопата или мотика.

За наелия ги бизнесмен се твърди, че реално е тяхно подставено лице, на когото е прехвърлен част от земеделския бизнес на Ценко Чоков, след като КПКОНПИ заведе дело за конфискация на имуществото му. Дори и без истински да обработват нивите, по закон баща и син Чокови се водят на работа и наказанието им намалява.

Така след само година и няколко месеца в затвора те изтърпяват 5-годишните си присъди и са пуснати на свобода.

След стабилна почерпка за щастливия повод Ценко Чоков се заема отново с бизнеса си. Преди съдебните проблеми Чоков официално е мощен земеделец. Обработва хиляди декари ниви. Част от тях са купени с фалшиви документи от починали хора според прокуратурата, а останалите са взети под аренда.

Земеделецът Ценко Чоков всяка година получава между 150 и 200 хил. лв. европейски субсидии. Лъвският пай от парите на ЕС е по схемата за единно плащане на площ. По нея за всеки декар земеделска земя ежегодно се плаща фиксирана сума.

Чоков явно е и виден еколог, защото декларира пред властите, че при обработването. на нивите си прилага методи, които са благоприятни за климата и околната среда. С това той си удвоява европарите, а дали някой чиновник се е осмелил да направи проверка на място, само можем да гадаем.

След заведените му дела от прокуратурата и КПКОНПИ Ценко Чоков предвидливо прехвърля нивите си на фирма „Хавок”, чийто собственик е врачанският клошар Павел Петков. За да няма съмнение кой е босът, управител става малкият син на Ценко Чоков Спас. Поне докато баща му не излиза от пандиза.

Днес фирмата обработва над 7000 декара земя край Галиче. Благодарение на щедрите субсидии от ЕС годишните печалби наближават 1 милион лева. Отделно фирмата купува за стотици хиляди левове модерни комбайни, трактори и друг земеделски инвентар.

Източник: Уикенд, crimesbg.com