Гълъбите имат природен GPS
Ориентацията на пощенските гълъби все още е световна загадка, неизвестна за науката, призна пред БГНЕС д-р Борис Велев, ветеринарен лекар и член на УС на Съюза на гълъбовъдите.
Той успя да разбие и досегашната ни нагласа, според която пощенските гълъби могат да летят от точка А до точка Б. Това е дълбоко погрешно, каза той.
Пощенските гълъби владеят умението да се завръщат в собствения си гълъбарник. Така че откъдето и да се пуснат, накрая се прибират в къщи. Слагат им се на пръстчетата електронни чипове, които отчитат скоростта и времето на пристигане, с която се придвижват - по този начин се провеждат и състезанията с тях, поясни д-р Велев. Има много теории, които визират различни причини за ориентацията им - магнитни полета, мирис, положение на слънцето, но никой не може да каже с категоричност как пощенските гълъби се прибират вкъщи. Но определени експерти, все пак, са по-склонни да приемат за по-приемлива версията, че гълъбите се ориентират чрез геомагнитните полета. Пример за това е и фактът, че на откриването на изложбата организаторите са пуснали 50 пощенски гълъба, в мъгливо време, и въпреки това те са се прибрали при стопаните си. Очевидно е, че те не виждат, а се ориентират по някакъв друг начин - все едно имат биологично вграден, природен GPS.
В България най-голямото разстояние прелетяно от пощенски гълъб е 400 км, а има птици-маратонци, които се прибират от 1000-1700 км, което е уникално постижение.
Д-р Велев се отнася леко пренебрежително към останалите гълъби. Казва: „красиви са, но са малко тъпички и ако ги пуснеш, няма да се върнат отникъде”.
В България все повече расте интересът и към кокошките. В България все повече расте интересът и към кокошките. В нашия съюз членуват 41 дружества от цялата страна, а на тази национална изложба участват всички, като всеки има представители в съответните породи птици, информира ни още д-р Велев.
А през февруари месец следващата година под егидата на ЕС ще е международната изложба, пак в София. Всяка порода има стандарт, който се оценява на 100 точки, а най-високото признание събира 97 точки, което се определя от специализирани съдии. Класациите са отделни за всяка порода. Отглеждането на екзотични екземпляри птици е хоби, от векове, а в момента все повече българи проявяват интерес към птиците, расте интересът и към кокошките. А сънародниците ни с тази страст ги обединява състезателния момент - всеки се стреми да получи по-добра селекция от даден вид и неговият домашен любимец да грабне наградата.
Христо Луканов е съдия на кокошеви птици и ни показва невероятното разнообразие на различните птичи видове на изложбата.
Той ни обяснява, че има единна европейска система за оценяване по стандарт за определена порода. Изложбените кокошки наистина са щастливи, не само защото триумфират по подобни форуми, но и защото изобщо не са се отказали да снасят яйца и да продължават потомството си.
Даниел Късовски, председател на клуб „Кнежки Преметак”, е причината да се възвърне в Кнежа популацията на този рядък вид гълъби. Той описва с особена емоция шарките на своите любимци - породата е регистрирана в България, чака се това да стане и на европейско ниво. Когато човек се срещне с хора като него, като двамата инженери, които дори не си дават сметка какво свято дело извършват в почит към природата, дълго може да се пита защо държавата ни е изпаднала до това отчайващо състояние след като българинът има такива прекрасни качества. Изумително е наистина колко много хора у нас се грижат безкористно за тези екзотични животни, от които реално нямат никаква полза. Изумително е наистина колко много хора у нас се грижат безкористно за тези екзотични животни Изумително е наистина колко много хора у нас се грижат безкористно за тези екзотични животни.
Едно дете чевръсто обикаля около клетките със зайци. Това е Калоян, който от петгодишен е част от семейния бизнес, с най-обичаните от децата животинчета. Няма страх от тях, напротив, приема ги като част от семейството си. Детето е будно и си личи, че е наследило от родителите си най-важните родолюбиви ценности. Защото е невъзможно да обичаш животните, а да мразиш хората. /БГНЕС
