Гъбарството храни стотици семейства от община Белица

Стотици безработни жители на община Белица изкарват по цял ден в планината, за да берат гъби. След честите дъждове вече тръгна и манатарката в гората, което накара хората да се юрнат по горските пътеки. „Само дето падна твърде много дъжд, част от гъбата се скапа от многото влага. Но я има достатъчно, затова хората са по гората.

За много от тях това е основен доход за препитанието им. Има и пачи крак, който върви по 5-6 лева за килограм, и манатарка, чието първо качество е 8 лева, а второто – 4 лева”, разказва 53-годишният Али Рункьов от белишкото село Краище. Селото на гъбарите, така другоселците наричат от години това селище.

Гъбарството храни стотици семейства тук, тъй като е основен поминък. Брокери обикалят района с бусове и изкупуват директно от берачите гъба, която после препродават на цеховете за нейното съхранение и преработка.

"За да си добър гъбар, е необходимо не само да познаваш гъбите, но и да обичаш планината, а и да имаш здрави крака. Селото ни е между три планини - Рила, Пирин, Родопите. Има къде да тичаме. В региона най-много виреят манатарките, пачият крак, рижиката, челядинката, овчият крак, масловките, среща се и смръчкулата", споделят местните гъбари. Те се юрват от ранни зори към гората. В последните години имат и конкуренция. Пристигат на тумби селяни от други общини, опъват палатките край селото и също събират гъби. Но не ги гонят. Защото и тях недоимъкът е довел тук. В началото на всяка година се молят за берекет. За да могат да вържат двата края, да купят учебници и дрехи на децата си. "Смръчкулата е стигала цена от 35 лева за килограм, но се намира малко - по 200, по 300 грама”, казва Али Рункьов.

Чужди туристи понякога тръгват за ден из гората и берат гъби наравно с местните гъбари. „Съветваме ги кои са ядливи, че да не наберат някоя отровна. При нас всеки гост спокойно може да си похапва гъбите, с които го гощаваме. Че гъбарството е в кръвта ни и няма как да сбъркаме", уверява Али.Кмета.бг