Гурбетчията в Норвегия Бисер Кирилов от Кресна: Скандинавците се обличат официално само за погребение или празник

Гурбетчията в Норвегия Б. Кирилов от Кресна: Скандинавците се обличат официално само за погребение или празник, защото гледат да им е удобно, в градините децата спят на постелки на пода или в колички на двора и при минусови температури, колкото по-мръсни се приберат у дома, толкова родителите им са по-щастливи.

Бисер Христов Кирилов е роден през 1975 година в Кресна. Завършил е СУ „Св. Паисий Хилендарски” в Кресна и Строителния техникум в Благоевград. Работил е като сервитьор, бил е на гурбет в Гърция и Италия, а от 2010 година е в Норвегия със съпругата си Анелия и с дъщеричката си Ивана.

 – Бисере, след кратък отпуск в Кресна пак ли към Норвегия?

– Да, там съм се устроил вече от 8 години. Работим и двамата със съпругата ми, няма от какво да се оплакваме.

– У нас в последно време много се говори за това, че отнемат деца на нашенци, дори само ако някой комшия съобщи на социалните органи, че дете е бито от родителите му или му дават много шоколад да яде. Не се ли страхуваш да не се случи това и с вашата Ивана?

– Не. Първо, със съпругата ми се приемаме за възпитано семейство, пък и нещата според мен се преекспонират в търсене на сензации. Няколко оплаквания на нашенци не означава, че това касае десетки хиляди българи, работещи там. Пък и тези, които се оплакват, най-вероятно с нещо са сгрешили. А трябва да се има предвид и това, че всяка държава си има свои закони, свои норми на поведение и те са задължителни и за чужденците. На този, на когото не му харесват, да си седи в България. Знаеш лафа, че в чужда къща гостът не може тертип да създава.

– Ти лично имаш впечатления и от детската градина в Кресна. Начините на възпитание, на отглеждане на децата сравними ли са с тези в норвежка детска градина?

– Не. Невъзможно е да се сравняват. Ние сме се установили с работа и място за живеене в градче, може би малко по-голямо от Кресна. Казва се Хоксунд. Намира се на 40 км от столицата Осло. То град ли е, или е село, не може да се разбере. В Норвегия е така, че куп къщи може да са село или градче, както и някакви улици сред поле или гора. Къщи, както при нас, наредени като на парад, няма, магазини на места може да са отдалечени и на по 20 км един от друг. Там обаче разстоянията не са никаква пречка, защото пътищата са добри, а леките коли – евтини.

Но за нашето градче Хоксунд. И то е пръснато сред зеленина, но си има детско заведение, в което е и нашата Ивана, а булката пък работи в нея като чистачка. В норвежките детски градини децата се приемат по желание на родителите, като това може да стане и почти веднага след раждането. Градините са целодневни, но деца се приемат и по часове, като може и за два часа, за четири или на пълен пансион, което при пълно работно време на месец е обърнато в наши пари към 700 лева. В нашите детски градини децата се събират, за да не се грижат за тях родителите им, като повечето от времето си изкарват в сградите. В Норвегия нещата са съвсем други – там няма детски креватчета за обеден сън, а се спи направо на пода на постелки, а най-често това става на двора в колички, при това дори и при минусови температури. В норвежките градини столова почти не се ползва, като най-често децата ядат на двора или из поляни и из гората на постелки. Предоставяната храна е такава, че да не води до затлъстяване на възпитаниците. Най-много от времето си децата изкарват сред природата. Учителите никога не повишават тон, всичко се обяснява спокойно и не се пречи на децата за каквито и да са техни начинания, дори и да се катерят по дърветата. Разбира се, има и часове за учение и възпитание. Всичко това се прави децата да възпитават телата си за оцеляване, а духът им да ги прави свободни и независими личности.

Може да прозвучи невероятно, но ще добавя, че при прибирането на децата колкото повече е мръсно и нечисто едно дете, толкова повече родителите му са щастливи и му се радват, че то си е поиграло добре и не е болно.

– Според теб излиза, че шумотевицата с тормоза на родители българи не е съвсем основателна.

– Е, може и да има все пак някои случаи, но те сигурно не са напълно безобидни. Но казахме вече, че в чужда къща се спазват нейните табиети, а на когото не му харесва, да си хваща самолета за България, че да му е по-хубаво…

– Ти как се озова в Норвегия, и то семейно?

– Моята е малко дълга… Аз започнах трудовите си университети като сервитьор в заведение в Кресна, после поработих в барове и други нощни заведения в Благоевград. Не ми хареса и за някоя година се погърчих като строителен работник в Солун. От Солун вятърът ме отвя в Милано и други градове из Италия. Върнах се в Кресна. Със съпругата ми отворихме заведение в съседното село Струмяни и всъщност то се оказа главната причина да хващаме самолета, който да ни отведе в страната на фиордите, горите, студовете и ледовете.

– И?

– И… случи се, че ме навести един приятел, Александър Манчев от Благоевград, с когото се познавахме от времето, когато работех там. Имал човекът фирма и с нея осигурявал работа на нашенци в Норвегия. Станах му нещо като агент и така осигурихме работа поне на около 50 души. Аз си работех в заведението и нямах никакви мераци да ходя на север. Стана така, че ми обраха заведението. Съобщих в полицията, дойдоха, гледаха – нищо! Не мина много време, и пак обир. Пак съобщих в полицията, пак оглед – и пак нищо. Тогава с жената си казахме: „Тая нашата като търговци няма да върви, ами я и ние да стягаме куфари като тези, които пращаме за Норвегия!”. Това и стана, и така вече 8 години.

– И сега пак отивате?

– Да, и пак семейно.

– Самолетният билет в посока север ще бъде ли последван и в посока юг?

– Сигурно, но пак за някое време на отпуски. Така за окончателно може би след 2-3 години. Ще поработим още малко, макар че вече се приемаме като семейство, което се е устроило с възможности да живее нормален, цивилизован живот. Домът ми в Кресна е преустроен по наши си мераци и виждания. Добро обзавеждане, съвременна кухненска и друга техника, богато обзавеждане – всичко е на ниво и създаващо чувство за удобство и красота. Но ще поработим, та да си имаме и нещо, както се казва, в резерв.

– А в Норвегия как сте?

– На квартира сме. Държим под наем една сграда, разполагаща с пет спални, хол и кухня и един декар дворно място. Всичко около къщата е в трева, за която се грижи хазяинът ни, който си няма наблизо друга къща. Наемът ни на месец е 2400 лева, но можем да си го позволим.

– С какъв труд си го позволявате?

– Ами съпругата, вече казах, че работи като чистачка в детската градина в Хоксунд. В това градче съм и аз, но аз съм боклукчия. Шофьор съм на боклукчийска кола. Работата ми не е лека. Там боклуците се събират разделно – има кофи, има и чували за хартия, пластмаси, храни, стъкла. Аз събирам боклука примерно от съдовете за пластмаси, а други колеги пък събират тези с другите боклуци. Гледам, в Кресна това все още не става и всичко е в едни и същи кофи. Има и друга разлика и тя е в заплащането. Нашенци вземат далеч по-малко, ама шофьорът си седи в колата, а двама работници подготвят съдовете и ги изсипват в колата, докато в Норвегия това го прави самият шофьор, като спира колата, слиза, изсипва боклука и така продължава.

Ще добавя, че в Норвегия където и да отидеш, ще видиш изрядна чистота. Дори в нашето градче се мият улиците, а в някои по-големи градове това става ежеседмично. Знаем, че Норвегия е страна на люти зими, на обилен сняг и ледове, но там никога няма да се случи природата с нещо да те изненада, както е в България ежегодно.

– Бисере, всеобщо е схващането у нас, че северните народи, включително и норвежкият, са студени хора, какъвто е и климатът им. Така ли е?

– Ами моите впечатления са по-други. Поне това мисля за норвежците. Норвежец където и да те срещне, стига да не е претрупано с хора, ще те поздрави най-малкото с кимане на глава и с усмивка, а може и с думи. А при нас понякога двама души могат да се срещнат в поле, по селски път и пак да не се поздравят. Не знам обаче дали това се прави от сърце, или е просто израз на вежливост и на култура, но е хубаво.

То ако се върнем малко назад във времето, нашенското,  учтивостта и вежливостта бяха по-добри. Мой мил спомен са вече учениците с фуражки на главите, които ги сваляха не само като срещнат свой учител, а и възрастен човек… Пък и хората май повече си другаруваха, бяха по-сърдечни. Казват, че парите покварявали, че сме били парично общество, но нали и в Норвегия големият Бог не е в небето вече, а в парите.

– Как се обличат норвежците?

– Първо, не се обличат много, издръжливи са на студ. Каквото обличат, все гледат да не е лукс, а да е удобно. Там може да се види човек в изряден, скъп костюм, а да е на нозете с маратонки. Официални костюми имат най-вероятно всички, но те се ползват горе-долу само при национални празници и погребения.

– Скъпи ли са им облеклата?

– Зависи от магазина, от направилата ги фирма, от качеството. Там може да се купи рокля и под 50 лева, но и за над 1000, а лукс костюм може да излезе и над 15 000 лева.

– А как е заплащането?

– Ами зависи от работата. Плаща се в крони и в наше българско левово изражение се започва някъде от 5000 лева при пълночасови работни месеци в рамките на 37,5 часа за седмица. Всеки извънреден труд се плаща двойно, а когато е и в празнично време – много повече. Данъчната тежест във вида и здравни, трудови и всякакви други осигуровки с данък общ доход се осреднява към 36 процента, като у нас май излиза някой процент отгоре. В Норвегия при данъчните има и друго – там всеки, който има да издължава някакъв дълг към държавата, получава като бонус сваляне на данъчната тежест докъм 27 процента.

– Зимата не затруднява ли нормалното протичане на трудовите процеси?

– Не. Хората са се приспособили, или по-точно да го кажа – хората и природата там са като нещо общо, допълващо се – помагат си, уважават се. Там е нормално да се работи и при минус 30 градуса. И при това никой не се облича дебело. Аз например и при минус 10-15 градуса мога да работя с риза, пуловер и едно яке отгоре.

– Поговорихме си в началото за деца и детски градини. У нас раждаемостта намалява, а смъртността расте. В Норвегия как е?

– Ами по продължителност на живот ни отминават. Същото е при раждаемостта. При нас и едно дете на някои може да им се вижда много, но там и две са малко и много семейства са с по 3-4, че има и с повече деца. Там детето е всичко, то е бъдещето, надеждата на страната.

– Норвежката кухня как е?

– Ние не сме дошли в Норвегия заради кухнята им, а заради работа с добро заплащане. Не всичките им манджи са като нашите, но има и близки по съдържание и приготвяне, та се справяме. Пък за мен лично проблем няма, че съм семейно и най-често на масата ни има каквото ние си сготвим.

– Там по-скъпо ли е?

– Да, но за хора, чиито портфейли са се послепили. Иначе всичко е поносимо. Това касае както храната, така и напитките. Бира от литър, взета от магазин, струва към 6 лева и може да се купи само до 18.00 часа, защото после е забранено. Може да се вземе обаче и от заведение, но там пък отива до 16 лева. Твърд алкохол в магазин е към 30 лева, но в ресторанти се сервират и по 25 грама с цена по 15 лева. Обикновеният хляб е към 4 лева. От месата се купува повече телешкото. Много се харчи рибата, като килограм сьомга от ферма е към 35 лева, а дива, уловена от река – 80 лева.

– Остава ли ти свободно време и какво го правиш?

– Да, случва се. Човек не е машина, пък и машина да е, и тя се нуждае от почивка. Обичаме със съпругата и дъщеря ми да си разнообразяваме житието с разходки и развлечения. Посещаваме столицата Осло, отбиваме се в Дире – парк, което ще рече място за диви животни. Тъпкали сме сняг по зимни курорти, включително и в известния Лилехамер. Скитали сме по разни фиорди.

Аз си имам и други възможности, както се казва, за убиване на времето. Рибар съм. Ходя да си опитам шанса за улов на треска, скумрия, балканска пъстърва, сьомга… Клеча край морето и край малки реки. Често съм и на места, където сьомгата хвърля хайвера си. Ловенето на риба в Норвегия е свързано с плащане на такси, които са различни, според това каква риба ще се лови и в какви води. По чорбаджиите рибари от мене ловуват в по-големите реки и излизат в морето с лодки и яхти.

– Каза, че в Норвегия село и град са трудно различими и не са във вид, както у нас.

– Ами определено не е както при нас. Там примерно градче като Кресна може да е само на една улица и тя да е дълга десетина километра, като от къща до къща има и до километър разстояние. Там всичко е като в някакъв горски парк – дървета, зеленина, цветя.

– А как е с придвижването?

– Най-вече с автомобили. Жена, мъж – всички имат коли, че и по 3-4 на къща. А и мен вземи – имаме три автомобила, и то без този, с който работя. Движението е леко, удобно, че са добри пътищата. Пък има и ред, спазва се закон, който е за всички. Това потвърждава и фактът, че наскоро кралицата на Норвегия е хваната да кара с превишена скорост и не се е разминала без акт. По норвежките пътища рядко може да се види да се ремонтира място или попълнена дупка, при това даже ако има дупки, те са в сиренето им, което със сигурност не се прави от палмово масло.

– С езика как си?

– Норвежкият език е и немски, и френски, и руски. Справям се донякъде. При особени случаи най-често гуруто е жена ми, която изкара и специални езикови курсове.

– Има ли много нашенци в Норвегия?

– Има и все се увеличават. Там, където съм аз, има от Пловдив, Бургас, а вече и три семейства от Кресна. Правим си събирания на празници, за рождени и именни дни и други случаи. На тези събирания си хапваме, пийваме, че даже може и да попеем. А и как иначе, като животът е един и трябва да се живее, не само работа.

Пак така, за разнообразие, между труд и почивка си правим и круиз развлечения. Със съпругата и дъщеря ми сме посещавали и Дания – Копенхаген, в Швеция сме били в Стокхолм, Гьотеборг. Свят широк, казват хората, и е вярно, та все пак и аз съм видял поне част от него.

– Работил си в Гърция и Италия, там също си видял много…

– Да. В Гърция съм бил из Солун, Серес, разхождал съм се край Бяло море. В Италия съм бил в Милано и други градове, които смайват с архитектура, скулптури, паркове, църкви, музеи.

– Какво още иска Бисер Кирилов да постигне?

– Не е много. Казах вече, че съм се устроил за нормален човешки живот. Ще поработим още малко, като за гаранция, и нататък, след връщането ни от Норвегия, да се заредят години в здраве и сполуки.

БОРИС САНДАНСКИ/ в.Струма